Вестителите на Царството съобщават

Някогашен противник научава истината

МНОГО се говореше по новините относно гражданската война в Либерия. Десетки хиляди души загубиха живота си, а още повече бяха изселени. Въпреки тези трудности хората с честни сърца продължават да приемат истината, както показва следващата случка.

От десетгодишна възраст Джеймс бил обучаван от лютеранската църква. След като станал редактор на един църковен вестник, той използувал поста си, за да пише срещу Свидетелите на Йехова, въпреки че никога не бил срещал някой от тях.

След време Джеймс напуснал църковния вестник и станал преуспяващ собственик на мотел. Един ден, когато бил на рецепцията на мотела си, две добре облечени сестри го посетили. Техният спретнат външен вид му направил впечатление и той ги поканил да влязат. Но когато обяснили целта на посещението си, той казал: „Много съм зает, за да разговарям.“ Свидетелките му предложили абонамент на списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ и той приел, само за да се отърве от тях. В продължение на 12 месеца списанията идвали в дома му, но той ги слагал в една найлонова торбичка, без дори да разпечата пликовете им.

Бушувала гражданска война, затова Джеймс събрал в една торбичка парите и скъпоценностите си, за да избяга при първия знак за нападение. Една сутрин до задната врата на къщата му избухнала граната и като изпаднал в паника, той грабнал торбичката и побягнал, за да се спаси. Заедно с бягащи цивилни граждани той трябвало да премине през няколко контролно–пропусквателни пункта. Там невинните цивилни граждани често били ограбвани и убивани без някаква видима причина.

На първия контролно–пропусквателен пункт на Джеймс били зададени няколко въпроса и след това му било казано да покаже торбичката си. Като се подчинил и погледнал в торбичката си, не могъл да повярва на очите си. Ужасен, видял, че торбичката, която бил взел, не била тази с неговите скъпоценности. В суматохата той бил взел торбичката с всичките неотворени списания „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Но когато войникът видял списанията и прочел името му на пликовете, казал: „О, вие сте Свидетел на Йехова. Ние не търсим вас, знаем, че вие не лъжете.“ След като извадил няколко списания от чантата, войникът казал на Джеймс да минава.

Същото се случило на девет други контролно–пропусквателни пункта, като всичките командуващи предполагали, че Джеймс бил Свидетел на Йехова, и го пускали да минава невредим. Джеймс вече бил благодарен, че не взел скъпоценностите си, защото според онова, което бил видял, сигурно щял да загине заради притежанията си.

Накрая стигнал до последния и най–страшен контролно–пропусквателен пункт и бил потресен, виждайки наоколо да лежат доста мъртви. Обзет от страх, той призовал името на Йехова. Молел се на Бога, че ако му помогне да премине през тази убийствена зона, ще Му служи до края на живота си.

Джеймс показал торбичката си на войниците и те отново казали: „Ние не търсим тези хора.“ Като се обърнали към него, добавили: „Един от вашите братя живее в подножието на този хълм. Отидете и останете при него.“ Дотогава мнението на Джеймс за Свидетелите било изцяло променено. Той веднага се свързал с брата и били направени уговорки за библейско изучаване с книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ a.

След няколко дена едно нападение го принудило да напусне областта. Този път Джеймс избягал в гората, стискайки здраво само своята книга „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ ! В продължение на 11 месеца, през които бил изолиран от Свидетелите, той минал цялата книга пет пъти. Когато накрая могъл да се върне в града, продължил библейското си изучаване със Свидетелите и напреднал бързо. Скоро след това бил покръстен и днес служи предано със своите духовни братя.

[Бележка под линия]