Въпроси на читатели

Дали Свидетелите на Йехова избягват празнуването на рождени дни, защото тази практика е имала някакво религиозно значение в древни времена?

Празнуването на рождени дни се корени в суеверието и фалшивата религия, но това не е единствената и основна причина за това, че Свидетелите на Йехова избягват тази практика.

Някои обичаи, които някога са били религиозни по същество, на много места вече не са такива. Например сватбената халка някога е имала религиозно значение, но днес в повечето места вече няма. Много истински християни приемат местния обичай да носят сватбена халка като доказателство, че даденият човек е женен. При такива въпроси това, което всъщност оказва влияние, е дали днес практиката се свързва с фалшивата религия. — Виж „Въпроси на читатели“ в „Стражева кула“ (англ.) от 15 януари 1972 г. и 15 октомври 1991 г.

Не може да се отрече обаче, че голям брой справочници разкриват суеверния и религиозен произход на празнуването на рождени дни. The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] (издание от 1991 г.) отбелязва: „Древният свят на Египет, Гърция, Рим и Персия празнувал рождените дни на богове, царе и аристократи.“ Тя казва, че римляните празнували раждането на Артемида и деня на Аполон. За разлика от тях, „макар древните израилтяни да записвали възрастта на своите граждани от мъжки пол, няма доказателства за това, че те са имали някакви празненства на годишнината от датата на раждане“.

Други справочници разглеждат доста подробно произхода на празнуването на рождени дни: ‘Събиранията на рождения ден започнали преди години в Европа. Хората вярвали в добри и лоши духове, понякога наричани добри и лоши феи. Всеки се страхувал, че тези духове могат да навредят на този, който празнува рождения си ден, и затова той бил обкръжен от приятели и близки, чиито добри пожелания и присъствие щели да го защитят от неизвестните опасности, които съдържал рождения ден. Даването на подаръци осигурявало дори по–голяма защита. Яденето заедно давало допълнителна гаранция и помагало за получаването на благословията на добрите духове. Така че събирането на рождения ден по принцип имало за цел да запази човека от злото и да му осигури една добра година.’ — Birthday Parties Around the World [„Събиранията на рожден ден по света“], 1967 г.

Книгата обяснява също произхода на много обичаи, свързани с рождения ден. Например: „Причината [за използуването на свещи] води началото си от ранните гърци и римляни, които учели, че свещичките или свещите имат магически способности. Те искали принасяните молитви и намислените желания да бъдат отнасяни към боговете посредством пламъка на свещите. Тогава боговете щели да изпратят своите благословии и може би щели да отговорят на молитвите.“ Още подобни исторически данни са събрани на страници 69 и 70 в книгата Reasoning From the Scriptures [„Беседи върху Писанията“], публикувана от Нюйоркското Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“.

Както споменахме обаче, в този въпрос е включено нещо повече, отколкото това дали празнуването на рождени дни е било или все още е религиозна практика. Библията повдига въпроса за рождените дни и напълно разумно зрелите християни внимават за всяка информация, която тя посочва.

Божиите служители в древността отбелязвали кога се раждал даден човек, което им позволявало да смятат годините. Ние четем: „Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.“ „В шестстотната година на Ноевия живот, . . . всичките извори на голямата бездна се разпукнаха.“ — Битие 5:32; 7:11; 11:10–26.

Както дори и Исус споменал, раждането на дете сред божия народ било благословено, щастливо събитие. (Лука 1:57, 58; 2:9–14; Йоан 16:21) Но членовете на народа на Йехова не празнували датата на раждане; те празнували други годишнини, но не и рождени дни. (Йоан 10:22, 23) Encyclopaedia Judaica [„Енциклопедия Юдаика“] казва: „Празнуването на рождени дни е непознато в традиционния еврейски ритуал.“ Трудът Customs and Traditions of Israel [„Обичаите и традициите на Израел“] отбелязва: „Празнуването на рождени дни е заимствувано от практиките на други страни, тъй като този обичай изобщо не се споменава сред юдеите, нито в Библията, Талмуда или писанията на по–късните мъдреци. Всъщност това бил древен египетски обичай.“

Тази връзка с Египет е ясна от празнуването на един рожден ден, отразен в Библията, рожден ден, който истинските поклонници не празнували. Това било празненството по случай рождения ден на фараона, който управлявал, докато Йосиф бил в един египетски затвор. Някои от тези езичници може би били щастливи по време на празненството, но рожденият ден бил свързан с обесването на началника на хлебарите на фараона. — Битие 40:1–22.

Подобна неблагоприятна светлина се хвърля и върху другото празнуване на рожден ден, описано в Писанията — това на Ирод Антипа, син на Ирод Велики. Едва ли това празнуване на рожден ден е представено в Библията просто като един невинен пир. По–скоро то било случаят, при който бил обезглавен Йоан Кръстител. Тогава „учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса“, който ‘се оттеглил оттам, с ладия на уединено място настрана’. (Матей 14:6–13) Можеш ли да си представиш, че онези ученици, или Исус, са се почувствували привлечени от практиката на празнуване на рождени дни?

Като се има предвид известният произход на празнуването на рождените дни, и още по–важно, неблагоприятната светлина, в която те са представени в Библията, Свидетелите на Йехова имат достатъчно много причини да се въздържат от тази практика. Няма защо те да следват този светски обичай, тъй като могат да имат и имат донасящи щастие събирания по всяко време на годината. Тяхното даване на подаръци не е по задължение или поради натиска на някакво събиране; то е спонтанно даване на подаръци по всяко време и от щедрост и искрена обич. — Притчи 17:8; Еклисиаст 2:24; Лука 6:38; Деяния 9:36, 39; 1 Коринтяни 16:2, 3.