Какво означава, да си честен?
ДА СИ честен означава да си достоверен, без измама. Предпоставка за честността е справедливо отнасяне към други, както и почтеност и порядъчност без измама или заблуда. Честният човек е безупречен. Поради това, че той винаги е достоверен, никога няма да се опита да измами ближния си. Не искаме ли ние всички, хората така да се отнасят към нас? Защо тогава, с оглед на това, честността не е далеч по–разпространено качество?
Въз основа на горната дефиниция християнинът веднага познава, защо всеки истински обожател трябва да бъде честен (Йоан 4:24). Той обожава Йехова, „Бога на истината“ (Псалм 31:5; Тито 1:2). И логично е също, че само тези които „обичат истината“, могат да бъдат негови представители (Второзаконие 18:21, бълг. Библия).
Поради това, че честността засяга много области в живота, можем да разберем думите на апостол Павел: „Ние [искаме] във всички неща да бъдем честни.“ Това включва нашия говор, семейни и делови работи и спазването на законни постановления (Евреи 13:18).
В нашия говор
При много положения днес се зачита, че е без значение или неприемливо да се казва истината. Така например се подправят данни относно докладвано работно време, се карат деца да не казват истината на посетители, съзнателно се дават лъжливи сведения на представители на застрахователните дружества или някой се прави на болен, за да не ходи на работа и тем подобни неща.
Различни информации трябва да се дадат в писмена форма. Поради някакви си причини, хора, които никога не биха казали лъжа, зачитат положението съвсем друго, когато трябва да дадат писмени сведения за данъците или да изпълнят подробен митнически формуляр при преминаването на границата. Такива измами се заплащат от данъците на всички граждани. Може ли да се каже, че това е истинска любов към ближния? Освен това, християните не са ли задължени ‘да заплащат кесариевите неща на кесаря’? (Лука 20:25; 10:27; виж също Римляни 13:1, 2, 7, 8).
Чрез това, което казваме, положително искаме да подражаваме „Бога на истината“, а не „бащата на лъжата“ (Псалм 31:5; Йоан 8:44). Безскрупулни хора могат да изопачат фактите чрез лъжливи думи, или да измамят други. Но който лъже ближния си, не го обича. И лъжци нямат никакво бъдеще (Ефесяни 4:25; Откровение 21:27; 22:15).
На работното място
Да печелиш пари чрез усърдна работа е библейско изискване (Колосяни 3:22–24). Има обаче хиляди „крадци на време“, които прахосват работното си време, като правят дълги почивки, идват късно на работното място и рано си тръгват, след началото на работата прахосват много време да оправят външния си вид, употребяват телефона на фирмата за дълги, недопустими частни разговори, вършат частни неща в работното време или дори понякога спят. Чрез тази тяхна кражба те увеличават цените за всекиго.
Друг вид кражба на работното място е употребата на материали и съоръжения за частни цели. Някои могат да твърдят, че това е само начин за изравняване на лошата заплата, все едно, че искат да си отмъстят на скъпернически работодател. Но взимането без позволение и знание от страна на притежателя или работодателя е в действителност кражба.
Във всяко от тези положения истински християнин ще се придържа към вдъхновения съвет: „Който е крал, да не краде вече, а по–добре да върши добра работа със собствените си ръце, за да има да отдели и на този, който има нужда“ (Ефесяни 4:28; Деяния на апостолите 20:35).
Обаче, как стои въпросът, ако работодателя иска да те накара да извършиш нещо нечестно или нелегално и ако те заплашва с уволнение, ако откажеш да извършиш това? Ето някои примери: Иска се от тебе да представиш сметка на клиента за резервни части на колата му, които изобщо не са били сменени; иска се от тебе да опаковаш в кутии ефтини, лошокачествени стоки, за които след това клиентите трябва да заплатят високи цени; дава ти се за задача, да сложиш плакати на стоки като особено паднали в цените, въпреки че знаеш, че преди това са стрували също толкова или са били дори по–ефтини. Някои може да аргументират, че отговорността за това носи работодателя, а не те. Какво са правели Свидетели на Йехова в такива положения? Дарил Дж. разказва: „Когато бях началник на производството във фирма за хранителни продукти, ръководещите фирмата се обърнаха към мене и ми казаха, да увелича печалбата без да се увеличат цените. Предложението бе, при известни продукти просто да се напише на опаковката по–голямо тегло и да се финиграт различни минавания в кредит на доставчици. Такива практики са обикновено нещо, но разбира се нечестни.“
Дарил отказал да даде тези фалшиви данни и да извърши измамнически практики (Притчи 20:23). След няколко седмици бил уволнен. Разумно ли бе от него, да накара семейството му да изпита последиците на безработицата? Съжалявал ли е, че бил останал честен? Не, понеже когато един брат по вяра узнал за това, поел грижата Дарил пак да намери работа. Дарил разказва: „След три или четири седмици бях пак в състояние да се грижа за мене и моите близки и то по честен начин. Зачитам го за чест, да съм благословен от Йехова за това, че запазих чистотата си спрямо него.“
От друга страна, можеш да получиш работно място за това че си честен. Един представител на застрахователно дружество посъветвал собственика на един хубав и успешен магазин в центъра на Торонто (Канада), да назначи Свидетели на Йехова, за да се справи с един проблем, а именно кражбата от страна на служащите. Представителят заявил: „Когато работех в друг град за това застрахователно дружество, узнах, че друг клиент — цяла верига от супермаркети — използваше за нощното изпълване на рафтовете със стоки само Свидетели на Йехова. С редица други хора били направили лоши опити, но откакто Свидетелите имат ключовете за супермаркетите, за да изпълват рафтовете със стоки, няма нито едно нещо, което да е изчезнало.“
Къде още се търси честността
Когато някой иска да вземе пари на заем, често се показва смирен и с респект; тържествено заявява, че ще върне парите и благодари за оказаната му помощ. Но когато наближи времето да върне парите се случва изненадваща промяна при тези, които са взели пари на заем. Нерядко те избухват в гняв и са вражески настроени, обвиняват този, който им е дал парите, че е безмилостен и се оплакват, че ги кара насила да върнат парите. В очите на този, който е получил парите, онзи, който му ги е дал се превръща от щедър и широкодушен човек в безмилостен звяр. Обаче Библията ни казва, че този, ‘който взима на заем и не връща, е зъл’ (Псалм 37:21; Римляни 13:8). Това преди всичко важи тогава, когато длъжника не полага ни най–малки усилия да върне поне част от парите или да се свърже с този, който му е дал парите, за да покаже така, че действително има сериозни намерения да ги върне.
В семейството честността е извънредно необходима в много области. Главата на семейството трябва да даде точни сведения относно доходите си и финансовите въпроси; жената трябва от своя страна да бъде честна относно разходите, които прави с домакинските пари; и двамата трябва да бъдат порядъчни и да ограничат половите си интереси само върху съпружеския си другар; децата трябва да бъдат честни и послушни и да следват изискванията от страна на родителите относно другарите, с които дружат и начините на развлечение (Ефесяни 5:33; 6:1–3).
Тези мисли би трябвало ясно да покажат, че истински християнин ‘трябва да отстъпи от неправдата’, т.е. от лошите дела, които са свързани с нечестност, лъжа, заблуда и измама, както и морална извратеност (2 Тимотей 2:19; Римляни 2:21–24).
Награда и благословия
Откровеност и почтеност както и верно държание спрямо други налагат честността. Така се създава климат на взаимно доверие, което води до разумно становище и добри отношения. Честността е също предпоставка за доволен живот и спестява време и сили, необходими за вземане на предотвратителни мерки, когато се появи някакво недоверие, съмнение и страх. (Сравни Исаия 35:8–10).
Освен това честностостта допринася за чиста съвест, което е неизбежно, ако искаме да „служим на живия Бог“ по богоугоден начин (Евреи 9:14; 1 Тимотей 1:19). Радваме се на мир в сърцето и можем да спим спокойно през ноща. Който е честен, си спестява мъчителния страх да не бъде заловен когато върши неправедност. Чрез това се запазва човешкото достойнство и самоуважение. Как би могло това да бъде непрактично и остаряло?
Ето защо си заслужава човек да бъде честен, защото както за нас, така и за други е от непосредствена полза. Но не само защото „честността е най–трайното“ и защото ни е заповядано да бъдем честни, а на първо място за това, защото обичаме нашия небесен Баща, Йехова. Ние искаме да запазим нашето скъпоценно отношение към него и да се наслаждаваме на неговото признание. Освен това чрез нашата честност изразяваме любовта ни към ближния. Накратко казано: Един християнин трябва да бъде честен (Матей 22:36–39).
Псалмистът казал: „О Йехова, кой ще бъде гостенин в твоя шатър? Кой ще живее в твоя свят хълм? Оня, който ходи незлобливо, който върши правда и който говори истина от сърцето си. ... На ближния си не е сторил зло“ (Псалм 15:1–3). Когато Йехова по справедлив начин сложи край на съвременната несправедлива система на нещата, и ‘Божия шатър бъде при хората’ ние, при условие че водим честен живот като обожатели на Йехова, ще принадлежим към ония, които като негови „гости“ ще се радват на вечните благословии. Това е нещо което никога няма да премине! (Откровение 21:1–5).
[Блок на страница 5]
Твоята честност непоклатима ли е?
Светът се опитва да подкопае нашето убеждение и нашата решителност да вършиме това, което е праведно. Всичко се съсредоточава най–напред върху собственото аз, дори и тогава, ако това става за сметка на други.
Искрено ли си убеден, че честността все още „трае най–дълго“? Достатъчно силно ли е твоето убеждение, така че да останеш честен дори и при трудни обстоятелства? Какво би например направил ти, ...
◻ ако вече от няколко месеца си без работа и намериш голяма сума пари, която би била достатъчна, за да заплатиш разноските си и дори да ти остане нещо?
◻ ако в училището, при важен изпит, от който зависи бъдещата ти професия, можеш да получиш добра оценка само с измама?
◻ ако като научен сътрудник трябва да „поправиш“ резултати на изследвания, за да можеш да публикуваш работата си и по този начин да добиеш всеобщо признание?
◻ ако си закупил в чужбина нещо ценно на добра цена, за което би трябвало да заплатиш високо мито, когато трябва да направиш съответна декларация на границата?
[Блок на страница 6]
Честността е все още желателна
Интересът за ближните съществува ли още днес? Да, ако и вестниците да докладват за честни постъпки като за нещо изключително и въз основа на това интересно за читателя,
Във Форт Уейн (Индиана, САЩ) полицията опитала да привлече крадци като оставила в незаключена кола скъп телевизор. В течение на няколко седмици те наблюдавали какво ставало. „Не веднъж се случваше, хора да видят телевизора, да отворят вратата, да натиснат копчето за заключването на вратата и да продължат пътя си.“ По този начин те доказали, че са честни.
Канадски вестници докладваха под следните заглавия за случаи, при които били върнати намерени пари въз основа на това, че тези, които ги намерили, се придържали към библейски мащаби:
„Милосърдни самаритяни спасяват празничен ден“
(The Windsor Star).
„Честен намервач връща 421 долари“
(The Spectator).
„Връщането на 983 долари завръща също и вярата на един търговец“ (The Toronto Star).
Всеки път, Свидетели на Йехова били намерили парите. В първият случай, двама млади Свидетели, които проповядвали от къща на къща, били намерили портмоне и го върнали на притежателката. Тази казала: „Мисля, че такиви младежи има само един между един милион ... Знаете ли, това наистина връща вярата на човек в човечеството.“ Поради това, че била там чужда, младежите лесно биха могли да запазят парите, но те казали: „Не си заслужава толкова да се говори за това, ние само направихме добро на някого.“
Втората статия също докладва, че този, който загубил парите си, бил на път. Но, както докладва вестника, това „не изкушило намервача“. Този заявил, че както всички Свидетели на Йехова „зачита честността като с много висока стойност“.
В третия случай, този, който бил загубил парите, заявил, че бил „почти загубил вярата в човечеството“. Мъжът на Свидетелката, която била намерила парите в кафявия плик, казал на журналиста, че ключът за честността е ръководството от Библията: „Така за жена ми бе лесно“ да върне парите.
В друг случай две Свидетелки намерили в службата си от къща на къща един плик със заплата. Когато предали пликът на местната полиция, дежурният им казал, че никой не е докладвал някаква загуба на пари. Свидетелките предложили да се съобщи загубата в местното предаване по радиото. Полицаят бил доста смутен. Той казал: „Вие изглежда, искате на всяка цена да намерите този, който е загубил парите. Към коя религия принадлежите?“ На отговора на Свидетелките полицая отвърнал: „Това и мислех, защото Свидетелите на Йехова са единствените, които са толкоз честни, че да полагат такива усилия.“
На Свидетелят В.К. била веднъж отправена необикновена молба по време на службата му от къща на къща. Мъжът и жената, които бил заговорил на вратата, били тежко болни, но на този ден те трябвали да преведат пари. За това запитали Свидетеля, дали може да направи това за тях. Той се съгласил и те му предали 2 000 долари за които го помолили да ги отнесе на банката. Когато се върнал от банката, той просто трябвал да попита хората: „Как така ми оказахте такова доверие без да ме познавате?“ Отговорът гласел: „Всеки знае, че Свидетелите на Йехова са единствените, на които може да се окаже доверие.“
Въпреки, че във всички страни има разбира се още и други честни хора освен Свидетелите на Йехова, те все пак се зачитат за толкова редки, че им се отделя особено внимание. Колко благодарни можем да бъдем за това, че библейските учения относно честността водят до такива добри и полезни резултати!