Честността — желателна ли е още тя?

ЧЕСТНОСТТА като правило за живота — желае ли се въобще в нашия модерен свят? Не може ли тя да се отхвърли, тъй като очевидно не е вече смислена и едва ли има някаква стойност? Така поне изглежда положението. С няколко примера искаме да онагледим, до каква степен нечестността е широко разпространена, какви форми е приела тя, на какво ниво е вече напреднала и какво скъпо бреме тя представлява за обществото.

Загубите във ФРГ, които са резултат на измами при заплащането на данъците, достигат годишно 20 милиради германски марки, а в Швеция тази загуба се смята на около 1500 марки на човек. Ако ние живеем в една от тези страни, тогава нечестността има непосредствено влияние върху височината на данъците, които трябва да плащаме. В САЩ щати измамите при заплащането на данъците са толкова големи, че годишната загуба на държавата при данъчния доход е около 100 милиарда долари. Колко добре би могла тази сума да се използва за оправянето на държавния бюджет, застрашен от пълен провал! Нелегални сделки нанасят на държавата допълнителни щети от около още 10 милиради долари. Кражбите по магазините в САЩ предизвикват загуби от около 4 милиарди долари и това кара цените да се покачват. Нечестният навик да се водят телефонни разговори на сметката на други струва на американците още 1 милион долари на година.

В Канада струват „крадци на времето“, т.е. лица, които прахосват работното време, годишно 15 милиарди канадски долари. Тази загуба е „повече от три пъти по–голяма от щетите, общо причинени от кражби от служещите, злоупотреба с пари, измами при застраховките, вандализъма, подкупи, подпалвачество и други криминални актове против фирми“. Според изследване, проведено през 1986 г., кражбата на време в САЩ предизвиква загуба от годишно 170 милиарди долари.

Големи успешни фирми безсрамно окрадват собствената си държава. Как така? Като продават на държавата инструменти и резервни части на астрономичеки цени: гаечен ключ (стойност: 12 цента) продават за 9 606 долари; транзистори (67 цента) за 814 долари; пластмасови крачета за столовете (17 цента) за 1 118 долари. „Тук става въпрос за милиарди долари загуба“ за държавата, казал един сенатор в САЩ.

Многобройните лоши примери, които дават прочути личности, оказват отрицателно влияние върху становището относно честността. Вероятно сме вече чули, че някои държавници лъжат, потулват фактите и не искат да носят отговорността, която са длъжни да поемат, да, дори убиват политически съперници като дават вината за това на други.

С оглед на това, може ли да се каже, че честността не отговаря вече на времето? Поговорката „честността трае най–дълго“ остаряла ли е вече? Или трябва само затова да сме честни, защото Божието Слово ни казва, че ние трябва да бъдеме честни? Който желае да получи отговор на тези въпроси, нека непременно прочете следващата статия.