Какви благодеяния произлизат още от Бога?
НЕ те ли радва красотата на цветята, мириса на розите, пеенето на птиците? Не те ли вълнува първата усмивка на твоето дете? И не цениш ли възможността да възприемаш апетитни аромати? А кой не се е възхищавал от вида на дъгата, прекрасния залез на слънцето или от звездите в безоблачна нощ? Имат ли край удивителните Божии дарове?
За съжаление има също твърде много нещастия. Милиони хора гладуват, въпреки че земята е в състояние да изхрани всички. Други милиони страдат от замърсяване на околната среда. А пък цели милиарди изпитват последиците от престъпления, алчност, себелюбие и гледат със страх към бъдещето.
Щом Създателят е така щедър, защо тогава има толкова нещастия? Нашата планета е прекрасно място приготвено за наша радост. Обаче човешкият свят се намира в плачевно състояние. Повечето от жителите на земята виждат пред себе си мрачна и безнадеждна перспектива. Защо? Какво доведе до това погрешно развитие? Нима Бог създал човека, а след това го оставил на произвола на съдбата? Има ли някаква светлина, която да посочи изход от това жалостно положение? Можем ли да имаме надежда за бъдещето?
Изворът на светлината и надеждата
Преди близо 2 000 години се родило изключително дете — единствено по рода си, понеже неговата майка Мария била човек, а баща му бил самият Бог. „Това е невъзможно!“ ще кажат някои. Но не и за Създателя на органите на зачеване и на всички сложни форми на живот. Малко то момче порастнало и станало съвършения „Човек, Христос Исус“ (1 Тимотей 2:5; Матей 1:18–25).
Било раждане от епохално значение. Този факт е признат от повечето страни тъй като исторически събития преди негово време се датират като „преди Христос“ и то въпреки, че ранния си период от живота си прекарал спокойно, работейки като помощник на своя баща осиновител, дърводелец от Назарет. Така изминали тридесет години. Тогава Исус се представил при реката Йордан на Бога, за да изпълнява волята му и се кръщава, при което върху него се излива светия дух на Бог (Матей 3:13–17). От този момент Исус започнал енергична кампания за проповядване и поучаване. Според пророчеството на Исаия видял „народът, който седеше в тъмнина ... голяма светлина“ (Матей 4:14–17; Исаия 9:2).
Исус станал най–известния и най–почитания учител от всички времена. Никакъв друг човешки учител не е оказал толкова силно влияние на човечеството, нито и е донесъл толкова духовна светлина и надежда. С какъв учебник си служел? С Библията, която тогава се състояла от Еврейските писания, т.н. „Стар завет“. Исус по особен начин ги съживил. Много древни пророчества се изпълнили на него. (Сравни Михей 5:2 с Матей 2:3–6). Потвърдил описанието от Битие за произхода на човека (Битие 2:24; Матей 19:3–6.) Исус се заел с главната тема на Библията оправдаването на Йехова посредством Божието Царство, обяснил я и я проповядвал (Матей 4:23; 6:10). Освен това описанията за неговия живот и дейност състваляват значителната част на християнско–гръцките писания или „Нов завет“. Наистина Библията е прекрасен дар от Бога, блестяща светлина в т. н. мрачен, опечален свят (Псалм 119:105).
Защо човечеството се намира в таково окаяно състояние
Библията отговаря ли на този въпрос? Тя показва, че не Бог изоставил човека, а човекът напуснал Бог. С това бил свързан основния принцип за свободен избор. Хората не са били програмирани, послушни роботи. По–скоро имат избора да бъдат послушни или непослушни.
Колко щастлива и безгрижна сигурно е била първата човешка двойка, която Бог създал в прекрасния Рай Едем. Не познавала нито болести, нито страх, нито безпокойствие. Там имало много възхитителни птици и животни и в изобилие вкусна храна (Битие 1:26; 2:7–9). След известно време обаче се появил невидим противник. Едно могъщо духовно създание, ставайки честолюбец, алчно искал да има под своя власт бъдещото човешко семейство. Изказвайки първата лъжа увлекъл Ева и успял да склони Адам към непослушание спрямо Божията заповед да не ядат от забранения плод (Битие 3:1–7). Онези първи хора са мислели — като мислят много хора днес — че могат да правят каквото сами намират за добре. Но всъщност те се намерили под властта на Сатаната, бога на настоящата зла система на нещата (2 Коринтяни 4:4).
По този начин възникнал решителният въпрос: Може ли човекът успешно да се ръководи без Бог? Било необходимо доста време, за да се разясни задоволително този въпрос. Междувременно Адам и Ева получили наказанието, което Бог бе предвидил — смъртта. И понеже били подложени на смъртта грешници, нито те, нито техните потомци нямали никакви изгледи за вечен, независим от Бога живот (Римляни 5:12; 1 Коринтяни 15:21, 22).
От дните на Адам са преминали много поколения. На постоянно променящата се сцена на човешката история се изпробваха най–различни форми на управление: автокрация, демокрация, социализъм, комунизъм. Но те всичките не оправдаха надеждите. Вместо това постоянно се умножават политическите и социални проблеми. Нарастват ресурсите на страхотното оръжие за масово унищожение. По време на Втората световна война западните политици обещаваха, че победата ще донесе свобода от бедност и страх, но и двата проблема постоянно нарастват.
Има ли разрешение? Такъв голям проблем изисква обширно разрешение — световно почистване и основаването на нов свят. Кой е в състояние да направи това? Напълно сигурно не ООН, нито някакво друго обединение на политическите сили, които често нарушават споразуменията за мир, почти преди да изсъхнат сложените под тях подписи. Те са просто безволни оръдия в ръцете на Сатаната (1. Йоан 5:19). Само Всемогъщият Бог Йехова може да премахне Сатаната и неговите демони, да сложи край на днешния покварен свят и да въведе великолепна нова система под управлението на Небесното Царство, в което като Цар на царете ще управлява неговият Син Исус Христос (Матей 6:9, 10; Даниил 2:44; Откровение 20:1–3).
Какво ще постигне това Царство? Кой ще преживее унищожителното почистване на света, наречено Хармагедон? Много интересен е фантьт, че все повече хора започват да разбират, че това небесно управление вече действа и подготвя хората да преживеят Хармагедон (Откровение 16:14–16). С какви качества трябва да се отличават такива хора? Исус Христос казал: „Щастливи са кротките [благите], защото те ще наследят земята“ (Матей 5:5). С това потвърдил следното пророчество от древността: „Преди да ви постигне гневът на Йехова, търсете Йехова, всички кротки на земята, които извършвате НЕГОВИТЕ собствени съдебни решения. Търсете правда, търсете кротост. Може би ще бъдете покрити в деня на гнева на Йехова“ (Софония 2:2, 3).
Кротките не само ще преживеят Хармагедон, но благодарение на верността си спрямо Бог ще наследят даже вечен живот. Как? Както беше вече споменато, огромното семейство на Адам загуби изгледите за вечен живот поради адамовия грях на непослушание. По негова вина целия човешки род е подложен на смърт. Понеже Адам бил съвършен човек, имаше нужда друг съвършен човек да ни освободи срещу откуп т.е. да изкупи това, което загубил Адам. Исус Христос отговарял на това изискване и дал живота си „за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Тази предварителна мярка за откупа е най–голямия дар от Бога на човека. Ще се възползуват не само оцелелите за новия свят, но също и мъртвите, които ще възкръснат. Не звучи ли това твърде чудесно? Исус казал: „Не се чудете на това, защото иде час когато всички, които са в гробовете ще чуят гласа му и ще излязат; ония, които са вършили добро ще възкръснат за живот, а които са вършили зло ще възкръснат за съд“. Каква сензация! Колко много ще се радват преживелите на Хармагедон за това, че ще могат да посрещнат техните възкръснали близки! (Йоан 5:28, 29).
Каква великолепна надежда за бъдещето! За всичко това се е погрижил любвеобилният Създател Йехова, посредством своя възлюбен Син, Исус. Въпреки, че днес перспективите на бъдещето изглеждат мрачни и тревожни, то за тези, които изучават Библията и живеят в съгласие с нейното утешаващо послание, бъдещето е пълно с надежда и светлина. Наистина живеем в много забележителен период. Божието Царство е близо! (Матей 24:33, 34). Да славим Йехова, дарителят на ‘всяко дадено добро и всеки съвършен дар’ (Яков 1:17).
Ако размислиш върху това, каква полза имаш ти от Божиите предварително взети мерки и преднамерения, сигурно изпитваш дълбока благодарност и желание да я изразиш по някакъв начин. Но ако тъкмо си започнал да разбираш реалността на надеждата за в бъдеще, може би чувствуваш нужда да се задълбочиш повече в тези неща, за което те насърчаваме най–сърдечно. Продължавай да изучаваш Божието слово с помоща на публикациите, като това списание. Това ще ти помогне да увеличиш твоето знание и уважение към великолепните Божии преднамерения.
Този, който има вече пълното убеждение, че Божието Царство е единствено разрешение на проблемите на човечеството, сигурно ще сподели чувствата на вдъхновения псалмист. Той казал: „С какво мога да се отблагодаря на Йехова за всичките му благодеяния към мене?“ (Псалм 116:12). Такива хора ще се убедят, че разказването на други за всичко това, което Бог е направил за нас и за великолепното бъдеще, обещано на тези, които го обичат и му служат доставя голямо задоволство и истинска радост. Защо? Защото се потвърждава това, което Исус казал: „По–блажено е да дава човек, отколкото да приема“ (Деяния на ап. 20:35).
[Блок на страница 5]
ИСУС ХРИСТОС
◆ На него се изпълниха много пророчества, като например Михей 5:2; (Матей 2:3–6)
◆ Потвърдил описанието от Битие за произхода на човека (Матей 19:3–6).
◆ Обяснил и оповестявал главната тема на Библията — оправдаването на Йехова посредством Царството (Матей 4:23; 6:9, 10; Лука 8:1).
◆ Откупил това, което загубил Адам — съвършен човешки живот —, на всички, които вярват в него дава възможност за постигане на вечен живот (Йоан 3:16).
[Снимка на страница 7]
‘Как можеш да се отболагодариш на Йехова за всички негови благодеяния’