С най–големи старания, да проповядваме благовестието
„Положи най–големи старания, за да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма за какво да се срамува“ (2 Тимотей 2:15).
1, 2. Какъв растеж наблюдаваш в редовете на целодневните служители? Какво е допринесло за това?
„ПРЕДИ няколко години някои от нас мислеха, че само тези, които са при особени условия на живот могат да бъдат пионери“, писал един пионер т.е. целодневен служител от Япония. „Изглежда, че нямахме право. Сега разбираме, че само тези, които са при особени условия на живот не могат да бъдат пионери.“
2 Това положително настроение доведе до там, че в онази страна от няколко години се забелязва феноменален растеж в редовете на целодневните служители на Свидетелите на Йехова. Днес в Япония 40 процента от възвестителите на Царството са заети в някакъв клон от целодневната служба. Но този усърден дух не е ограничен само в Япония. През миналата служебна година броя на възвестителите по цялата земя се увеличи с 5 процента, докато броя на целодневните служители с 22 процента. Очевидно народът на Йехова взе при сърце следните думи на апостол Павел: „Положи най–голями старания, за да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма за какво да се срамува“ (2 Тимотей 2:15). Такъв ли е случая при тебе?
„В това се състои любовта към Бога“
3. Коя е мотивиращата сила, която се крие зад този растеж?
3 Ако запитаме пионери защо са започнали целодневна служба, получаваме неизбежно отговора, че са го направили от любов към Йехова (Матей 22:37, 38). Точно така трябва и да бъде, защото без любов като мотивираща сила е напразно всяко усилие (1 Коринтяните 13:1–3). Наистина е похвално, че толкова много наши съхристияни — в целия свят средно над седем проповедника от всяка еклезия — направиха място в живота си за това, да докажат любовта си към Бог по този начин.
4. Как се научихме да любим Бога? (1 Йоан 5:8).
4 Разбира се, всички ние, които се отдадохме на Йехова, го направихме от любов към него. Когато узнахме любовта на Йехова и неговия Син, Исус Христос към нас, както и благословиите на неговото Царство, бяхме подтикнати от сърце и ние също да го обичаме. В този смисъл апостол Йоан казал: „Що се отнася до нас, ние любим, защото първо той възлюби нас“ (1 Йоан 4:19). Това е естествена реакция, защото сме създадени така. Но това благотворно чувство в сърцето ни достатъчно ли е, за да означи любовта ни към Бога?
5. Какво включва любовта към Бог? (1 Йоан 2:5)
5 Не, любовта към Бог означава много повече. Апостол Йоан обяснил: „В това се състои любовта ни към Бог; да пазим неговите заповеди; а заповедите му не са тежки“ (1 Йоан 5:3). Да, истинската любов, както и истинската вяра се изразяват с дела. (Сравни 2 Коринтяните 8:24). При тази любов се касае за това, да се харесаш на любимата личност и да спечелиш признанието й. Каква превъзходна възможност да докажат любовта си към Йехова и Исус Христос са избрали целодневните служители!
6. (а) Кой вид хора са били в състояние да поемат целодневна служба? Чрез какво им е било възможно това? (б) Познаваш ли такива примери?
6 Условията на живот са различни при всеки и трябва да се вземат под внимание. Но когато наблюдаваме тези, които са в целодневна служба, установяваме, че към тях принадлежат хора от всевъзможни условия на живот — млади и стари, неженени и женени, здрави и болнави, със и без семейни задължения и т.н. Вместо да гледат на тях като пречка, научиха се като апостол Павел, да ги преодолеят или да живеят с тях (2 Коринтяните 11:29, 30; 12:7). Нека да разгледаме като пример едно семейство.
Ейжи е старейшина в неговата еклезия. Въпреки, че имат три деца, той и жена му са от 12 години в пионерска служба. Как успяват да се справят с това? „Трябваше да живеем съвсем скромно“, казва Ейжи. Дори децата трябваше да се научат, че много от това, което желаеха, не можеха да получат. „Въпреки, че преживяхме тежки времена, Йехова винаги ни доставяше това, от което се нуждаехме.“
Заслужаваше ли си тази жертва? „Всяка вечер, преди да изгасим светлината, наблюдавам жена ми при записване на отчета във връзка с проповедната служба за деня“, казва Ейжи. „Като виждам, как семейството ми поставя на първо място духовните интереси, мисля си, че всичко има своята правилност и имам чувството на успешно преживяване. Непредставимо е за мене, аз и жена ми да не сме повече в пионерска служба.“ Какво мисли жена ме по този въпрос? „Ейжи се грижи много добре за нас“, обяснява тя. „Като гледам как е зает с духовни неща, изпитвам дълбоко вътрешно задоволство. Надявам се, че можем да продължим така.“
Как се отразила на децата тази ежедневна проповедническа служба на майката и бащата? Най–възрастният син работи върху един строителен проект на клон от Дружеството на Стражева кула. Дъщерята е общ пионер а синът, който ходи още на училище си е поставил за цел да стане извънреден пионер. Всички са щастливи, че родителите им са пионери.
7. (а) Приведи примери за твои познати, които са преодоляли пречки, за да поемат целодневна служба, (б) Кой библейски съвет са взели при сърце?
7 Семейства като тези могат да се намерят всред Свидетелите на Йехова в много страни. Те наистина полагат усилия така да устроят условията си на живот, че да поемат целодневна служба и да останат в нея. Чрез делата си показват, какво наистина означава Божията любов за тях. Следват от все сърце съвета на Павел: „Положи най–голями старания, да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма за какво да се срамува“ (2 Тимотей 2:15).
„Работник, който няма за какво да се срамува“
8. Защо напомнил Павел на Тимотей, ‘да направи всички усилия’ и какво означава
8 Павел писал това писмо на Тимотей в около 65–та година н.е. Тимотей бил вече на доста отговорна позиция в християнската еклезия. Павел го означава като ‘превъзходен войник на Христос Исус’ и му напомнял няколко пъти за неговия дълг да поучава и увещава (2 Тимотей 2:3, 14, 25; 4:2). При все това напомнял на Тимотей: „Положи най–големи старания да се представиш одобрен.“ Изразът „Положи най–големи старания“ е превод на гръцко обръщение, което означава „побързай“. (Виж Kingdom Interlinear Translation.) С други думи Павел казал на Тимотей, въпреки че този носел вече голяма отговорност, че трябва да повиши неговата дейност, ако иска да бъде одобрен от Бога. Защо? За да може да бъде „работник“, който „няма за какво да се срамува“.
9. Коя притча на Исус може да ни помогне да разбрем думите на Павел за „Работник, който няма за какво да се срамува“?
9 Това указание ни напомня за тримата слуги в притчата за талантите, която е описана в Матей 25:14–30. След завръщането на господаря им дошло време за тях да представят делата си за одобрение. Двамата слуги, които били получили единия пет, а другия два таланта били похвалени от господаря си за това, което били направили с поверените им неща. Те били поканени, ‘да влезат в радостта на господаря си’. А слугата, на който бил поверен един талант, се оказал като небрежен. На него му било взето това, което имал и за позор бил хвърлен във „външната тъмнина“.
10. Защо слугата, който получил само един талант, бил посрамен и наказан?
10 Първите двама слуги работили упорито и увеличили дяловете на господаря си. Те наистина били работници, ‘които нямали за какво да се срамуват’. Но защо третия слуга бил засрамен и наказан, въпреки че не бил загубил това, което му било поверено? Защото не направил нишо от него. Както обяснил господаря му, поне в банката е трябвало да го внесе. Но грешката се състояла в това, че той не изпитвал истинска любов към господаря си. „И като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята“, признал той (Матей 25:25; сравни 1 Йоан 4:18.) Той гледал на господаря си като на коравосърдечен „строг мъж“ и неговото възложение като товар. Той направил най–малкото, което може да се направи само колкото да може да мине, вместо да „направи най–големи усилия“ за да спечели одобрението на господаря си.
11. До каква степен ни засяга тази притча днес?
11 Тази притча се изпълнява днес. Господарят, Исус Христос се е завърнал и разглежда делото на класата „роби“ и техните съдружници на „голямото множество“ от овцеподобни хора (Матей 24:45–47; Откровение 7:9, 15). Какво намира господаря? Ако се задоволим само с малко служба, колкото да можем да се отървем, възможно е да бъдем причислени към тези, които посрамени бъдат хвърлени „във външната тъмнина“. Ако обаче ‘положим крайни усилия’, т.е. ако ‘побързаме’ в делото с оглед на спешността на времето, ще бъдем одобрени като „работници, които няма за какво да се срамуват1 и които ще вземат участие в ‘радостта на господаря’.
Нужни са дисциплина и пожертвователност
12. Въз основа на кои фактори по–голяма част от проповедниците в Япония са били в състояние да поемат целодневна служба?
12 Непрестанното увеличаване на броя на пионерите във всички страни е ясно доказателство, че служителите на Йехова като цяло ‘полагат крайни усилия’, за да се окажат като „работници“, ‘които няма за какво да се срамуват’. Запитал ли си се обаче някога, защо в известни страни значително по–висок процент от братята са в състояние да поемат целодневна служба, отколкото в други страни? Този интересен въпрос бил поставен на един пионер в Япония. Да обърнем внимание на следния отговор:
„Не вярвам, че това означава, вярата и любовта на японските братя да е по–голяма, отколкото тази на техните братя в другите страни“, казал един сътрудник в Бетела, който е в целодневна служба вече от 30 години. „Но мисля, че индивидуалността на японеца играе роля. Японците общо взето са покорен народ; те се отзовават с готовност на поощрения.“
„Понеже почти във всяка еклезия има толкова много пионери“, забелязал старейшина, „застъпва се всеобщото мнение, че всеки може да бъде такъв.“ Японците работят с удоволствие в задружие. Те имат забележителен дух за задружна работа.
Това са коментари, които наистина ни подтикват да се замислим и ако наистина искаме да подобрим службата си за Йехова, ще намерим доста важни точки, които заслужават вниманието ни.
13. Каква полза имаме ако сме послушни и се отзоваваме с готовност на поощрения?
13 Най–напред се отнася за това, да бъдем покорни и да се отзоваваме с готовност на поощрения. Когато дойде упътствие и поощрение от истинския извор, е съвсем редно да се отзовем с готовност. Вместо да гледаме на тези качества като само на национални признаци, нека си спомним думите на Исус: „Моите овце слушат гласа ми, и аз ги познавам, и те ме следват“ (Йоан 10:27). Да си спомним също, че отличителния знак на „мъдростта отгоре“ се състои в това, да бъдеш „готов за послушание“ (Яков 3:17). Всички християни се насърчават да развият тези качества. Въз основа на различни начини на живот и възпитание някои могат да клонят повече към независимо мислене и своенравие отколкото други. Може би е област, в която сами трябва да се дисциплинирваме и да ‘обновим нашия ум’, за да осъзнаем още по–ясно, какво е „Божията воля“ (Римляните 12:2).
14. Каква покана са приели всички отдали се на Бога служители и какво е свързано с това?
14 Като отдали се на Бога християни сме приели поканата на Исус: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си и вземе своя мъченически стълб и ме следва постоянно“ (Матей 16:24). Да се ‘отречеш’ от себе си включва готовността да принадлежиш на Бог Йехова и Исус Христос, да се оставиш те да определят твоя живот и те да ти кажат какво трябва да правиш и какво не. Има ли по–добра възможност да покажем, че сме се отрекли от себе си, отколкото да следваме стъпките на Исус в целодневната служба?
15. (а) До каква степен следването на Исус е свързано с това, в материално отношение да бъдем задоволени с по–малко? (б) Как реагирали първите ученици на поканата на Исус да го последват?
15 Като следващо става дума за това да бъдем задоволени с по–малко в материално отношение. Това е в явно противоречие с всеобщите светски амбиции, които насърчават „похотта на плътта“ както и „похотта на пожаеланието на очите и тщеславието на живота“ (1 Йоан 2:16). Но Исус наблегнал: „Можете да бъдете сигурни, че някой, който не може да се отрече от всичко, което има, не може да бъде мой ученик“ (Лука 1433). Защо е така? Да бъдеш ученик на Исус означава нещо повече, отколкото само да бъдеш вярващ. Когато Исус във втората година от неговата дейност повикал Андрей, Петър, Яков, Йоан и другите за негови ученици, не се ограничил само с това да вярват в него като Месия. По–късно ги поканил да последват и да вършат делото, което той вършел, а именно целодневно проповедно дело. Как реагирали на това? „И те веднага оставиха мрежите и отидоха след него.“ Яков и Йоан оставили даже „техния баща Заведея в ладията с надничарите и отидоха след него“ (Марко 1:16–20). Те изоставили техния занаят и предишните си съдружници и поели целодневна проповедна служба.
16. Като отдадени на Бога християни за какво трябва да изразходваме нашето време и енергия? (Притчи 3:9)
16 От тук можем да разберем защо готовността да бъдеш доволен с по–малко е решаващо за това, да направим последни усилия в службата на Йехова. Ако сме натоварени с много материални неща или задължения, можем да станем като богатия началник, който не приел поканата на Исус, да стане негов наследник и то не защото не можел да върши това, а защото не бил готов да остави своето богатство (Матей 19:16–22; Лука 18:18–23). Вместо да използваме нашето време и енергия за неща, които скоро ще ‘преминат’, нека по–добре да изразходваме тези ценни блага за нашето трайно благосъстояние (1 Йоан 2:16, 17).
17. В каква съразмерност духът на задружие може да окаже положително влияние?
17 Като последно нашият дух на задружие също играе роля. Андрей, Петър, Яков и Йоан са си повлияли взаимно един на друг при техното решение, да приемат поканата на Исус, да го последват (Йоан 1:40, 41). Също така нека фактът, че толкова много наши братя са в състояние да направят място в живота си за целодневна служба, ни подтикне да обмислим сериозно нашето положение. От друга страна могат онези между нас, които вече се радват на това предимство, чрез техните преживяни случки в службата да поощрят други да се включат в техните редове. И разбира се целодневни служители могат взаимно да се поощряват, което също е в полза на всички (Римляните 1:12).
18. Как можем да допринесем всички за пионерския дух?
18 Даже и тези, чиито съвременни условия на живот не позволяват да поемат целодневна служба, могат да направят много за насърчаване на пионерския дух. Как? Като подкрепят и поощряват тези, които са вече пионери, като проявават интерес към тези, които имат възможност за това, като направят така, че поне един член от семейството да бъде пионер, като участвуват винаги, когато им е възможно в помощник–пионерската служба и като работят в тази насока, колкото е възможно поскоро да поемат целодневна служба. По този начин можем да покажем всички, че ‘полагаме крайни усилия’, да служим на Йехова, все едно дали по настоящем сме в целодневна служба или не.
Да продължаваме да полагаме крайни усилия
19. Пред вид на времето към какво трябва да бъдем решени?
19 Докато Йехова ускорява делото, сега е време за нас, ‘да полагаме крайни усилия’, за да се окажем като „работници“, ‘които няма за какво да се срамуват’. Като добри войници на Исус Христос трябва да се освободим от всякакъв излишен товар, за да служим ефикасно и да получим неговото одобрение (2 Тимотея 2:3–5). Ако работим упорито за да разширим нашия дял в служба за Царството, можем да бъдем сигурни, че нашите усилия ще бъдат възнаградени (Евреите 6:10; 2 Коринтяните 9:6). Вместо да стоим така да се каже на ръба, нека продължим да полагаме крайни усилия, за проповядване на благовестието и това е отговор на поканата на псалмиста: „Служете на Йехова с веселие. Дойдете пред него с радост“ (Псалм 100:2).
Повторнителни въпроси
◻ Какво включва, любовта към Бога?
◻ Какъв бил съществения проблем на третия слуга от притчата на Исус за талантите?
◻ Какво озаначава да се отречеш от себе си?
◻ Защо Исусовите последователи трябва да се сбогуват със всичко, което имат?
◻ Как можем да допринесем всички към пионерския дух?
[Снимка на страница 28]
‘Изхвърлете безполезния слуга навън’