Той бе повече покорен на Бог отколкото на хората

„Ние трябва повече да се покоряваме на Бога, Владетелят, отколкото на хора“.

ТЕЗИ пълни с кураж думи били изказани преди почти 2000 години в залата на синедриона в Ерусалим. По онова време, през първото столетие, еврейският първосвещеник разпитвал една група християни. Те били арестувани в храма, когато поучавали народа. Ангелът на Йехова им бил заповядал да отидат там и да проповядват Божието Слово. Но, свещениците им били забранили това. На кого ще се покориш ти в таково положение? За християните нямало съмнение. Те повече се покорили на Бога, отколкото на хората (Деянието на апостолите 5:17–32).

В изтеклите до сега столетия е имало и други, които смело са последвали този пример, когато религиозни водачи подобно на онези еврейски свещеници през първото столетие отказвали да слушат истината и искали да попречат на други да я чуят (Матей 23:13). В началото на 15–тия век Ян Хус (1371 г. до 1415 г.) се позовал върху същите думи, когато му било забранено да проповядва в родното си място Бохемия (част от днешна Чехия). По онова време, когато почти всеки зачитал папата и църквата като меродавни институции, той зачитал Бог и неговото Слово като върховен авторитет. Как бил стигнал до това становище?

Библейското поучително дело на Ян Хус

Ян Хус пораснал при майка си, една овдовяла селянка; не му било лесно да получи образование. Той често пял по църквите, за да спечели пари за прехрана. Въпреки, че не е бил особено добър ученик, той успял да следва на университета в Прага и накрая станал тамошен ректор.

По онова време имало на университета много спорове между германците и чехите. Хус се застъпил за страната на чехите и колкото повече той се профилирал като проповедник, толкова повече растяло и неговото влияние. Вече от известно време имало размирици и се водили дискусии относно неуредици във връзка с католическата Църква и този конфликт се изострил чрез разпространяването на писмени творби на английския реформатор Джон Уйклиф. Движението в Бохемия не било основано поради това в Англия, а по–скоро се развило успоредно с това. На Ян Хус се харесали писанията на Джон Уйклиф особено от труда му De veritae sacre scripture („Върху истината на Святото Писание“), който той получил през 1407 година.

Но Хус срещнал съпротивата на архиепископа в Прага Сбиниек, на когото неговите проповеди не се храесали и през 1410 година писмените произведения на Уйклиф били публично изгорени. Сбиниек забранил след това всякакво проповядване освен в признати църкви. От тези била изключена витлееемовата цръква на която Хус предстоял. Хус отказал да се покори на забраната на архиепископа като казал, че „в нещата, които са необходими за спасение, трябва да се покоряваме повече на Бога отколкото на хората“. Той изпратил обжалване до папата въз основа на което архиепископа го отлъчил от Църквата. Но Хус не бил разхлабен в становището си, понеже установил, че чрез по–дълбокото му познание се обучавала съвестта му и се правила по–приемлива за ученията на Библията. Той недву мислено казал: „Ако и човека да лъже — Бог не лъже“ — в съответствие с думите на апостол Павел от писмото му до римляните (Римляните 3:4). Цар Венцел защитил реформаторското движение на Ян Хус и накрая Сбиниек избягал от страната и скоро след това умрял.

Съпротивата срещу Хус пак се разпалила когато той осъдил един кръстоносен поход против царя на Неапол и организираната във връзка с този поход търговия с опрощаването на греховете с което той развалил печалбата на свещениците. Със закупуването на тези опрощения хората могли да придобият освобождение от временните им грехове. За да не затрудни положението на града, Хус временно напуснал Прага и отишъл на заточение в страната. През 1413 година той написал там едно изложение върху „Закупуването на служби“, в което открито критикува сребролюбието на свещеничеството и подкрепата, която му се оказва от светските власти. При това Хус пак се позовава на Божието Слово като Авторитет казвайки: „Всеки верен християнин трябва да има таково становище, че никога да не се застъпва за нещо, което е противоположно на Святото Писание.“

Хус също написал едно изложение озаглавено De ecclesia (Върху Църквата). В него той написал редица сентенции като например, че „Петър никога не е бил и не е главата на Църквата.“ При това той обяснил текста–ключ, а именно Матей 16:15 до 18, където ясно се обозначава Исус Христос като основата и главата на Църквата, т.е. всички призовани вярващи. За това, висшият авторитет е закона на Христос, изложен в Божието Слово, а не закона на папата, който както цялото папство се основава върху силата на Римската империя.

Изказвания пред църковния събор в Костанц

Католическата Църква не могла повече да търпи тези изобличения и повикала Хус да даде отговорност за становището си пред църковния събор в Констанц (1414 до 1418 година)a. Той бил подведен да посети събора от брата на царя, който по–късно станал княз Сигизмунд, който му гарантирал сигурно отиване и връщане, което скоро се оказало празно обещание. Скоро след пристигането му той бил арестуван, но въпреки това продължавал да се съпротиви на авторитета на папата и църковния събор.

Когато събора го накарал публично да се откаже от идеите и ученията си, той отговорил, че с готовност би направил това, ако му се докаже въз основа на Писанията, че греши. Това казал в съответствие с 2 Тимотея 3:14–16. Той бил на мнение, че неговата съвест би завинаги била подтисната, ако допусне да бъде подведен да се откаже чрез двумислено формулиране. Той обяснил: „Моето желание бе винаги да бъда поучен въз основа на Писанието за нещо по–добро, тогава във всеки случай ще бъда готов да опровергая твърдението си.“ Въпреки поканата, отправена към всеки член на църковния събор да му се покаже с помоща на Божието Слово, че греши, той бил осъден като твърдоглав еретик и изпратен в затвора без нещо да бъде обсъдено от Библията.

На 6 юли 1415 г. Хус бил формално осъден в голямата митрополитска катедрала към Констанц. Не му било позволено да каже каквото и да е върху изнесените обвинения. След това формално му била свалена свещеническата дреха. Междувременно пред митрополитската катедрала били изгорени писмените му произведения и по–късно бил изгорен на клада извън града. За да няма някой, който да се добере до някакви реликвии на този мъченик, била събрана пепелта му и хвърлена в р. Райн. Поради тясната му връзка с Джон Уйклиф, църковният събор осъдил и онзи реформатор — който бил вече умрял — и наредил да се изкопаят и изгорят костите му и пепелта да се хвърли в р. Свифт в Англия. По–късно бил също изгорен на клада в Прага Хиеронимус, най–известният последовател на Хус.

Какво постигнал Хус?

По онова време Хус бил първият, който се осмелил да се противопостави на папския авторитет и този на църковния събор. Чрез това той сложил началото на движението за правата на човека и за свободата на съвестта и говора.

Повече от сто години по–късно Мартин Лютер бил обвинен в Германия, че искал да предизвика възрождение на фалшивите учения на Хус и Уйклиф. Лютер имал подобно схващане като Хус понеже казал: „Ако не може някой да ме убеди чрез свидетелство в Писанията и ясна разумна аргументация — понеже не вярвам нито на папата, нито на църковните събори за които е явно, че често са грешили и сами си противоречат — тогава съвестта ми е превзета от пасажите на Святото Писание и аз съм пленник на тези.“ Може би това е била причината, че той бил казал: „Ние всички сме хусити без да знаем.“

Хус, Уйклиф и Лютер наистина възродили много учения на първите християни. Разбира се те не могли да продължат онзи път на истината до край, понеже в онези дни не е било лесно да се отмени мрака на столетията. Но всички те били в съгласие относно една точка: На първо място стои Божието Слово, независимо от мнението на хората. Същото осветено становище заемали и първите християни, понеже били обучени от самия Майстор, Исус Христос (Йоан 17:17; 18:37).

Същото становище би трябвало да заемат и днешните християни. Ние имаме много предимства в сравнение с хората от миналите столетия. Първо: Библията може свободно да се получи в почти всички езици в света. Второ: светия дух ръководи днес, в последните дни, духовно настроените към по–добро разбиране на Библията. Приел ли си ти това разбиране? Ако да, тогава няма да се колебаеш да приемеш правилото, за което се застъпвал толкова твърдо Ян Хус. Днес живеят повече хора от когато и да е било в историята на човечеството, които действат според думите на апостолите: „Ние трябва повече да се покоряваме на Бога, Владетелят, отколкото на хора“ (Деянието на апостолите 5:29).

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 32]

чшки Библии, като например тази от 1579 година имат днес голяма стойност. Ян Хус бил изгорен на клада поради това, че зачитал за по–голяма стойност думите на Библията отколкото тези на хора.