Запази положително становище
РАНО сутринта, през един летен ден, когато слънцето било вече изгряло над Близкия изток, един баща получил поразителната новина, че най–възрастният му син, който току що бил навършил 22 годишна възраст, бил загубил живота си при нощна катастрофа с кола.
Каква би била твоята реакция при такава новина? В Близкият изток семейните връзки са особено силни и поради това родителите били дълбоко потресени. Те сигурно биха могли да реагират на тази трагедия с огорчение. Но за изненада на местните жители те показали извънредно положително становище дори и на деня след злополуката. Наистина, те били дълбоко натъжени, но те се уповавали на това, че Йехова ще възкреси сина им в определено време. С голямо очакване те отправяли погледа си към обещаната от Бога нова система в която „смъртта няма да я има вече“ (Откровение 21:4). Още днес, години след тази злополука, хората, които познават семейството, все още говорят за становището и примерната вяра на родителите.
Какво означава човек да има положително становище? Позитивно настроен човек запазва равновесието си дори и когато положението се мени. Даже и при тежки обстоятелства той не се огорчава; не допуска отрицателни мисли да го обладаят. Как е възможно това? За да намерим отговора на този въпрос, нека да разгледаме няколко библейски примери.
Когато възникне страх от хората
През 1512 година преди н.е., когато народа на Израел се намирал в пустинната област Паран, Моисей изпратил дванадесет разузнавачи да съгледат Обещаната земя (Числа 13:17–20). Всички разузнавачи били ръководители на тяхното племе, мъже с голямо влияние от които могло да се очаква добър пример (Числа 13:1, 2). Но, какъв срам! Когато се завърнали след 40 дена, десет от тях дали толкова лош доклад, че израилтяните се разбунтували срещу нарежданията на Йехова и искали да се завърнат в Египет. „Народа, който живее в страната, е силен — казали разузнавачите — Не сме в състояние да потеглим против този народ“ (Числа 13:28, 31).
Какво отрицателно становище! Но пък и каква голяма разлика между това и положителното становище на Исус Навиев и Халев, останалите двама разузнавачи: „Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя. Ако бъде благоволението на Йехова към нас, тогава той положително ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде, земя, гдето текат млеко и мед“ (Числа 14:7, 8; 13:30). И двете групи били видяли същите неща, когато съгледали земята. Въпреки това имали съвсем противоположни становища. Отрицателното становище на десетте разузнавачи заразило цялата нация, която започнала да негодува. Последствието на това бе, че всеки, който бил по–възрастен от двадесет години, трябвало да умре в пустинята. Само Исус Навиев и Халев получили въз основа на непоклатимото си доверие в Йехова привилегията да навлезат в Обещаната земя (Числа 14:22–30). Техният пример би трябвало да ни насърчи да останем вярни и да запазим положително становище, когато възникне или се засили съпротива или преследване.
В една страна, където делото е забранено вече години наред, един извънреден пионер бил затворен и жестоко бит. Той разказва: „Колкото по–силно удряха чиновниците, толкова по–тясно се чувствах свързан с Йехова. Пеех песни на Царството и си припомнях всички библейски текстове за които можех да си спомня. Ясно ми бе, че Йехова допуска това, което се случи с мене, но и също така, че той по всяко време е в състояние да ме освободи. Всичко това ми помогна да запазя положително становище. Както апостолите, така и аз бях щастлив да бъда малтретиран поради името на Йехова, Всевишният. Постоянно се молих на Йехова за сила. И той наистина ми помогна, така че само първият удар болеше. Използвах всяка възможност да давам свидетелство на съзатворниците.“
След освобождаването му от затвора този християнин каза: „Ние сме се отдали на Йехова и сме дали обет да му бъдем верни и затова трябва да му служим постоянно, независимо от каквито и да са трудности. Той заслужава нашето обожение и цялостната ни преданост.“
Възможно е и ние да срещнем в бъдеще подобна съпротива. Нека също така да сме решени да не се страхуваме от хората. Ако запазим положително становище, ще получим много благословии и ще бъдеме възнаградени както това бе случая с Исус Навиев и Халев.
Във връзка със загуба на привилегии в службата
Моисей, водача на израилския народ, бил изпратил дванадесетте разузнавача. Той бил извел нацията от Египет и без съмнение също очаквал да я отведе в Обещаната земя. Обаче, Моисей загубил тази привилегия когато в момент на гняв забравил да възвеличи името на Йехова (Числа 20:2–13). Как реагирал Моисей на тази загуба? В една песен, която написал по–късно, той казва: „Ще провъзгласявам името на Йехова. ... Той е Канара, съвършени са неговите дела, защото всичките му пътища са прави. Бог на верността е, и няма неправда в него; справедлив и прав е той“ (Второзаконие 32:3, 4). Какво положително становище си бил запазил Моисей въпреки загубата на такава голяма привилегия в службата!
Ако ние изпаднем веднъж в подобно положение, положително ще ни бъде от полза, да си спомним опита на Моисей. Така например може да се случи, старшинството на една еклезия да препоръчи отменянето на един старейшина или помощник–старейшина от службата му поради това, че той не отговаря вече на една или повече библейски изисквания. Братът може обаче да зачете тази отмяна като неоснована и да се раздразни и причини излишно безпокойство. Ако има отрицателно становище, тогава може би ще започне да роптае, постоянно да критикува други и дори да започне да разпростанява слухове и приказки. Възможно е също да престане да посещава срещите и да прекрати проповедническата си дейност. Какво лошо положение! Колко по–добро би било, ако се запази положителното становище и отменянето се зачете като дисциплинирване или обучение, за да се стане още по–добър служител на Йехова. Съответният би трябвало да използва тази възможност, да проучи Божието Слово и да се замисли върху него, за да може пак да отговори на изисканите условия и да служи на Йехова в още по–обширен размер. Много от тези, които са постъпили по този начин, са били по–късно благословени с още по–големи привилегии (Евреите 12:11).
Когато настъпят неочаквани промени
В живота често настъпват промени, които човек никога не е очаквал. Някои могат в такива случаи да допуснат да бъдат обезкуражени и да развият негативно становище. Как си реагирал ти последният път, когато нещо не е станало така, както ти си си го представял? Дори и дребнотии могат да ни обезкуражат, ако ние допуснем това. Но никога не забравяй едно: положително становище ще ти помогне за да можеш по–добре да се справиш с променено положение.
Забележителен пример в това отношение ни е дала Рут. Вече на млади години тя била станала вдовица и се била завърнала със свекървата си в Израел след като периода на глад бил там преминал. Наистина, липсвал и мъжът ѝ който да се грижи за основните потребности за живот, но въпреки това тя си била запазила позитивно становище. Тя с желание излизала на полетата, за да събира класовете след жътварите, за да могат да се прехранят тя и свекървата ѝ. Трудната работа не я обезкуражила. Тя не развила отрицателно становище, като например да започне да се оплаква от това, че е загубила мъжа си и че сега била толкова далече от роднините и приятелите си. Библейското описание показва, че Йехова богато я възнаградил за примерното ѝ държание (Рут 4:13–17).
Как да си запазим положително становище
На някои им е трудно да си запазят положително становище. В нашето пълно с проблеми време може наистина грижите на живота да отнемат радостта на човека особено, когато става въпрос за упорити проблеми. Но дори и при неблагоприятни обстоятелства ние можем да запазим положително становище. Много са сторили това в най–тежки положения. Как можем да постъпим като тях?
Трябва да се опитаме да не допуснем, мислите ни да се задържат върху негативни неща. Дори ако сме в голями трудности, може все още да се намерят положителни аспекти. Апостолите, които често били преследвани, въпреки всичко се радвали, че могли да възхвалят Йехова (Деянието на апостолите 13:50–52; 14:19–22; 16:22 до 25). Ние можем да се замислим върху това, какво били направили те, а и други верни служители на Йехова, във времена на изпитания и да се опитаме да извлечем поука за нас. Защо били те радостни и положително настроени? Защото напълно се уповавали на Йехова и положили тяхната вяра в него. Те се уповавали на неговата способност да ги възкреси и възнагради (Откровението 2:10). Да запазим в ума си и справедливата нова система на Йехова. (Сравни Евреите 12:2.)
Но също така трябва да внимаваме и върху себе си за да не допуснем негативен начин на мислене да се промъкне у нас и да пусне корени в сърцето ни. Колко много благословии носи, когато в обезкуражителни времена ние тясно се придържаме към Йехова и му се молим за негова помощ! (Псалм 62:8). Можем също така да потърсим укрепване и помощ при старейшините. Нека да развием дух на смирение и покорство (Псалм 119:69, 70). Нека си поставим разумни, постижими цели. Всички тези неща ще ни помогнат да запазим положително становище и да имаме „Божият мир“, който ще ‘закриля сърцето ни и ума ни’ (Филипяните 4:6, 7).
Наистина, не е винаги лесно, да се запази положително становище. Но ако ние усилено се стараем и бъдеме подтикнати от силна вяра, тогава можем да развием такова становище. Затова независимо от нашите обстоятелства трябва да бъдеме решени да запазим положително становище. Това никога няма да ни окаже лошо влияние, а напротив, както днес, така и в бъдеще ще бъдем богато благословени.