14–ти Низан — един възпоминателен ден

„Правете това винаги за мое възпоменание“ /1 Коринтяни 11:24/.

1. Как Исус е победил света?

„БЪДЕТЕ омели! Аз победих света“. С тези утешителни и ободрителни думи Исус укрепнал верните си единадесет апостоли през ноща преди смъртта си. Исус бил станал победител на света. Той бил устоял на всеки опит от страна на неговия противник, Сатаната, Дявола, стремящ се да пречупи лоялността му спрямо Йехова. Въпреки че той е знаял, след няколко часа щял да умре на мъченически стълб, той имал твърдата надежда, че успешно ще завърши земния си живот във вярност и чистота /Йоан 16:33; Евреи 12:2/.

2. Защо Исус е установил „Господната вечеря“?

² Това събитие от всемирно значение се случило преди 1952 години на 14–ти низан, първият лунен месец от свещения календар на евреите. Това бе ден, който верните му последователи никога нямало да забравят. За да осигури това, че неговите предани последователи никога няма да пренебрегнат значението на случилото се по онова време, Исус установил особена възпоменателна вечеря, която била обозначена от апостол Павел като „Господната вечеря“. Под божествено вдъхновение Павел пише, че Исус дал повелята при този случай на присъстващите си ученици: „Правете това за мое възпоменание“ /1 Коринтяни 11:20, 24/. Ако за тебе е от голямо значение, да си последовател на Исус, тогава би трябвало да се запиташ: „Ясно ли ми е, защо той е дал тази повеля? Какво влияние може това да окаже върху моето бъдеще? Какво би трябвало тогава да направя?“

Един възпоменателен ден

3. Защо, и при какви обстоятелства 14–ти низан бил за първи път определен като възпоменателен ден?

³ Това не бе първият път в историята на човечеството, при който датата 14–ти низан била определена за възпоменателен ден. През 1513 година преди н.е. Йехова заповядал на израилтяните чрез слугата си Моисей: „Този ден /14–ти низан/ да ви бъде възпоменателен ден, и вие трябва да го празнувате като празник за Йехова във всичките ви поколения.“ Каква била по онова време причината за този празник? Йехова сам отговаря: „Това е пасховата жертва за Йехова, който отмина къщите на израилтянските синове в Египет, когато поразяваше египтяните“ /Изход 12:14, 17/.

4. Какъв важен въпрос бил свързан с избавлението на Израел от Египет?

⁴ Това чудно спасение на всяко първородено същество между израилтяните, било това човек или животно, станало в Египет през онази нощ на 14–ти низан. Това било кулминационната точна на девет предишни тежки удари, нанесени против обожаваните в Египет демонични богове, и бе потвърдение на определеното намерение на Йехова, което той преди това бил известил на горделивия фараон: „Наистина, за това те оставих да съществуваш, за да ти покажа силата ми и за да се известява името ми по цялата земя.“ Силата на Йехова и значението на неговото име наново ясно проличали, когато няколко дни по–късно той избавил при Червено море милиони израилтяни както и многоброен смесен народ, а от друга страна удавил елитът на фараоновата войска. За това не е за очудване, че Моисей и израилските синове запяли: „На Йехова искам да пея, понеже той славно възтържествува“ /Изход 9:16; 15:1/!

5. За каква цел служело празнуването на Пасхата?

⁵ След като израилтяните се били заселили в страната, която била обещана на Авраам, техния прабаща, те трябвали в съответствие с повелята от Второзаконие 16:1–8 като нация да празнуват всяка година един път в Ерусалим Пасхата. Йехова установил това правило, защото 14–тия низан трябвал винаги да заема важно място в съзнанието на неговия народ–образец. Каква била целта на това? Това трябвало да бъде ден, на който се прославяло името на Йехова за възпоменание на неговите велики дела във връзка с освобождението. Дори столетия след това значението на Пасхата било толкова дълбоко вкоренено в съзнанието на родителите на Исус „ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. Отговаряйки на еврейският обичай, те всеки път водели сина си Исус на този празник /Лука 2:41, 42/.

6, 7. Поради каква причина Исус горещо желал да прекара Пасхата от 33–та година от н.е. с верните си апостоли?

⁶ След кръщението си в реката Йордан и след като започнал службата си Исус вероятно продължавал да празнува Пасхата заедно с Мария, земната си майка, и нейните синове, неговите природени братя. Обаче на 14–ти низан от 33 година от н.е. Исус наредил всичко така, че да може да отпразнува празника с неговите дванадесет апостоли. От описанието на Лука ние узнаваме, какво Исус е чувствувал: „/Аз/ горещо желаех и копнеех да ям тази Пасха с вас преди да страдам“ /Лука 22:15/. Защо Исус толкова много е искал това? Защото знаел значението на събитията, които скоро след това трябвали да станат на онзи паметен ден, който бил започнал при залеза на слънцето. Исус също е знаял, че тези събития далеч ще надминат това, което било станало през 1513 година преди н.е. Името на Йехова щяло да бъде прославено повече от когато и да е било в миналото, и щяло да се положи основата за окончателната благословия на всички семейства на земята. Освен това той искал да каже на учениците си много неща преди смъртта си, защото искал да им придаде кураж, за да им помогне да останат негови лоялни последователи. Благодарение на подробните описания в евангелията ние можем, така да се каже, да чуем, какво Исус е казал и преживеем, какво е сторил /Йоан 12:31; 17:26/.

Какво се случило? Какво означавало то?

⁷ По време на вечерята Исус станал и измил краката на учениците си, за да им даде съвършенен пример за смиреност. След това Исус е казал: „Един от вас ще ме предаде.“ Скоро след това се обърнал към Юда и казал: „Каквото правиш, прави го по–бързо.“ В описанието на Йоан се казва, че „той веднага излезе. И беше нощ“ /Йоан 13:21, 27, 30/. След това Исус установил вечерята за възпоменание на смъртта му. Нека чуем, как очевидецът Матей описва събитията: „И докато ядеха, Исус взе хляб, и след като изказа благословия, разчупи го и го даде на учениците си и каза: ‘Вземете, яжте! Това означава моето тяло.’ Също така взе и чашата и след като благодари, даде им я и каза: ‘Пийте от нея, всички вие; защото това означава моята „кръв на завета“, която ще бъде пролята в полза на много за прощаване на греховете. Аз обаче ви казвам: От сега няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато наново ще го пия с вас в царството на Баща ми.’ И след хвалебствени песни излезеха на Елеонския хълм“ /Матей 26:26–30; виж също Марко 14:22–26, Лука 22:19, 20 и 1 Коринтяни 11:23–26/.

8. Защо е толкова важно да разбереш значението на исусовите думи и неговия начин на действие при установяването на възпоминателната вечеря?

⁸ Какво бе пълното значение на това, което Исус е казал и извършил при този случай? Павел подчертал, колко е важно за всички помазани последователи на Христос да имат ясно познание за това като казал: „Който значи по недостоен начин яде хляба или пие чашата на Господа, този ще бъде виновен относно тялото и кръвта на Господа.“ Положително никой от помазаните не би искал да бъде „недостоен“ в очите на Йехова, защото това би отвело до неговото осъждане. При това „голямото множество“ би трябвало да има желанието да бъде зачетено за достойно за придружител на помазания остатък. За това е подходящо, с оглед на следващата възпоменателна вечеря в четвъртък, 4–ти април 1985 година, пак да разгледаме заедно и подробно всичко това /1 Коринтяни 11:27/.

9. а/Защо е по–правилно да се предават исусовите думи с „това означава моето тяло“ отколкото с „това е моето тяло“? б/Какво особено значение придал Исус на хляба? в/И на виното?

⁹ Исус е казал; „Това означава моето тяло“.a Когато Исус изказал тези думи, той придал на хляба особено значение — той представлявал символ за неговото безгрешно плътско тяло, което той дал „в полза на живота на света“ /Йоан 6:51/. Когато той казал относно чашата с виното: „Това означава моята ‘кръв на завета’ която ще бъде пролята ... за прощаване на греховете“, той употребил напълно ферментирало вино като символ за собствената си кръв. Неговата кръв трябвала да бъде основата за поставянето в действие на един „нов завет“. Пролятата му кръв също трябвала да бъде средство за „прощаване на греховете“ /Матей 26:26; Йеремия 31:31–33; Евреи 9:22/.

10. Какво означава, ако човек взима от хляба и виното?

¹⁰ Затова какво означава, ако някои взимат по време на възпоменателната вечеря от хляба и виното? Самото действие показва на тези, които взимат участие и на наблюдателите, че тези лица вече са извлекли полза от изкупителната жертва на Христос Исус, обаче по особен начин и за особена цел. Как е възможно това? Въз основа на тяхната вяра в жертвата на Христос и тяхното отдаване на Йехова, Бог им зачита заслугата на исусовата жертва. С каква цел? За да може да им се припише човешко съвършенство и по този начин те да заемат праведно становище пред Бог. След това Йехова ги сътворява чрез светия си дух, и те стават негови духовни синове. С това те се намират в положението да пожертват правото си на живот на земята в замяна с небесно наследство. Всичко това е станало преди те да вземат участие в Господната вечеря /Римляни 5:1, 2, 8; 8:15–17; Яков 1:18/.

11, 12. а/Какви две допълнителни значения има пиенето от виното? б/Обясни съюза, сключен от Исус с тези, които взимат участие във възпоминателната вечеря.

¹¹ Обърни внимание на това, какво още друго значение има, когато някой пие от виното. Въпреки че Йехова е приписал на духовните си синове праведност и ги осиновил като духовни синове, те все още се намират в несъвършена плът. Те все още имат склонността към греха и съзнават това. С това, че те пият виното, те признават постоянната си зависимост от кръвта на Христос Исус, която била „пролята в полза на много за прощаване на греховете“ /1 Йоан 1:9, 10; 2:1/.

¹² Но пиенето от виното означава още нещо. Участвуващите показват, че са приети в „новия завет“, предсказан от дълго време от Йехова чрез пророка му Йеремия. Този завет се постави в действие чрез кръвта на Исус. Страните на този завет или съюз са Йехова Бог и неговите духовни синове, които образуват духовния Израел. Всеки един от тях се избира от Бог. Исус е посредника на този завет, и по този начин той подпомага на 144.000 участници в съюза да станат част от семето на Авраам /Йеремия 31:31–34; 2 Солунци 2:13; Евреи 8:10, 12; 12:22–24; Галатяни 3:29/. Те са също тези, които Исус приема в един ‘завет за едно царство’. В последствие на това те накрая ще се употребят заедно с техния цар Исус Христос да предадат благословиите за живот от страна на Йехова върху всички семейства на земята /Лука 22:28–30; Йоан 6:53; Откровение 5:9, 10; Битие 22:15, 18/.

13. За кои неща би трябвало да си припомним на 14–ти низан?

¹³ Докато ние разглеждаме пълното значение на думите, които Исус изказал на този паметен ден, неизбежно си спомняме за това, че Йехова в неговата любов е дал на разположение възлюбения си Син. Също така ни се припомня, че Исус показал любовта си, като дал живота си за откуп на цялото вярващо човечество /Йоан 3:16; Римляни 5:8; 1 Тимотей 2:5, 6/. Но, онази вечер Исус разговарял още други скъпоценни истини с последователите си. Единствения библейски писач, който описал този много доверителен разговор е бил апостол Йоан.

Слава, любов и единство

14. а/Как се възвеличава Йехова чрез всяко тържество от възпоминателната вечеря? б/Каква роля играе любовта при възпоминаването за Исус и към какво самоизпитване би трябвало това да подтикне всички присъстващи?

¹⁴ Исус е казал: „Сега се прослави Синът на човека, и Бог се прослави във връзка с него“ /Йоан 13:31/. Вече от освобождението на Израел от Египет 14–тия низан бил свързан с оправдаването на името на Бога, с неговия суверенитет и неговата сила. А сега, благодарение на исусовата вярност до смъртта и на неговото славно възкресение чрез Божието могъщество, трябвало да се донесе още по–вече чест и слава върху Божието име. /Сравни Притчи 27:11/. Исус казал на последователите си, че те ще се покажат като негови ученици, като последват една „нова повеля“, а именно ‘да се любят един друг така, както той ги бил възлюбил’ /Йоан 13:34, 35/. Дълбочината на нашата братска любов е отраз на нашето ценене за любовта, която Исус показал тогава в наша полза /1 Йоан 4:19/.

15. а/Каква надежда имат всички достойни участници? б/Как се доказва любовта към Исус?

¹⁵ Надеждата за бъдещ живот на небесно място е част от радостта на тези, които са избрани като съвладетели с Христос /Откровение 20:6/. Исус споменава тази надежда като казал: „Ако отивам и ви приготвя място, тогава пак ще дойда и ще ви взема при себе си“ /Йоан 14:2–4/. Какъв прием очаква всички тези, които останат верни до края! За това Исус казал предупредително: „Ако вие ме обичате, тогава ще пазите моите повели.“ Тук са включени всички негови повели, също така и повелята да се поучава и да се правят ученици /Йоан 14:15, 21; Матей 28:19, 20/.

16. а/Как подчертал Исус необходимостта за единство между последователите му, и защо това единство е толкова важно? б/Какво срещат всички исусови последователи, но какво им помага да удържат в това?

¹⁶ Колко е важно, исусовите последователи да бъдат с него и помежду си в единство! За да подчертае това, Исус употребил една лоза и клонките върху нея като нагледен пример. Единството е основата, за да може да се ражда плод, и това пък допринася за прославата на Бащата /1 Коринтяни 1:10; Йоан 15:1, 5, 8/. Всички последователи на Исус трябва да понасят преследване и съпротива. Обаче, колко много се укрепва вярата чрез факта, че въпреки всички нападения от страната на Сатана Исус е запазил чистотата си като победител на света! /Йоан 15:18–20; 16:2, 33/.

17. Опиши някои от молбите, изказани от Исус в неговата молитва, записана в Йоан, глава 17–та.

¹⁷ Исус приключил вечерта с една сърдечна молитва, отправена към Баща си. Прославата на Баща му заело първото място между неговите молби. Той също се молил, неговите последователи да бъдат закрилени от злото, Сатаната, и да останат разделени от света. Той също се молил да продължава да расте помежду неговите растящи на брой последователи същото обично единство, каквото съществува между него и Бащата /Йоан, глава 17/.

18. Като се вземе в предвид целият бой на присъстващите при възпоминателната вечеря през 1984 година, защо само толкова малко взеха участие при взимането от символите?

¹⁸ Ние разгледахме само част от скъпоцените истини, които Исус бил казал на онази вечер преди около 1952 години на своите ученици, обаче те положително ни помагат да разберем, защо 14–тия низан е действително паметен ден. За това не бива да ни очудва, че в миналата година разбраха 7.416.974 Свидетели на Йехова и хора, свързани с тях, колко е важно, те да се съберат послучай тържеството на Господната вечеря. И въпреки това от този голям брой хора взеха само 9.081 лица от символите. Защо? Защото днес далеч по–голямата част от Свидетелите на Йехова се зачита към „голямото множество“, което е „пред престола и пред Агнето“. Те имат за переспектива да живеят върху планетата Земя, които тогава ще им бъде вечна родина. Тяхната надежда не е отправена към небесата, където 144.000 ‘ще владеят като царе заедно с Христос за хиляда години’ /Откровение 7:9; 20:6; Псалм 37:11/.

19. Какво ще се изучава през следващата седмица и защо е важно всички да присъстват?

¹⁹ Има обаче някои въпроси, които възникнаха във връзка с Господната вечеря и „голямото множество“ на „другите овце“ /Йоан 10:16/. С оглед на близко предстоящата възпоменателна вечеря зачитаме за уместно, да разгледаме това в следващата статия, така че никой да няма фалшиво познание върху това /1 Солунци 5:21/.

[Бележки под линия]

Можеш ли да си спомниш?

◻ Кой взима от символите при Възпоминателната вечеря?

◻ За кои важни неща трябва да припомня Възпоминателната вечеря

◻ Чрез какво се доказва, че ден след ден мислиме за смъртта на Исус?

◻ Кой важен спорен въпрос е винаги свързан с датата 14–ти низан?