Царството на Бога сигурното разрешение

„ЧОВЕКА господарувал над човека за своя вреда“. Тази констатация, записана в Библията в Еклисиаст 8:9, се оказала достоверна през цялата история на човечеството до ден днешен. Защо това е така? Защо човека не е в състояние в днешните критични времена да доведе подобрение в обстоятелствата?

Джордж Вашингтон писал в 1778 година: „Ако поне малко познаваме човешката натура, тогава стигаме до убеждението, че при далеч по–вечето хора егоизъма е властното правило за действие и че почти всеки се влияе в по–голям или по–малък размер от него. ... Само малко са тези, които са способни повторно да правят жертви в полза на обществото, що се отнася до собствените им интереси или привилегии. Безсмислено е, да се разгорещяваме върху поквареността на човешката натура в това отношение; този факт трябва да се приеме; това се доказва от опитите, правени по всяко време и между всички народи, и преди да променим нещо в тази насока, трябва коренно да променим човешкото същество.“

Поради това, че ние всички сме родени в несъвършенство и грях, е за всеки от нас невъзможно, да се отнася към ближния си по абсолютно съвършен и справедлив начин /Римляни 5:12/. Лични себелюбиви интереси оказват влияние върху нашата способност да разсъждаваме както и върху нашите действия, а и дори понякога ги владеят напълно. Колкото и да се опитва човека да се бори чрез законодателството против тези вродени слабости, няма човешко правителство, което да ги премахне. „Няма правителствена система — било това монархия, диктатура, тиранство, аристокрация, олигархия, република, демокрация или комунистическо правителство — която да е била основана с гаранцията, че правителствената власт постоянно ще се намира в ръцете на добри и умни ръководители“, пише Лауренс Бейленсън в книгата The Treaty Trap. Причината за това е, че тези, които избират или търпят едно правителство, са също само хора. ... Народа, който се управлява от владетелите, също така не е нито добър, нито умен. Ако хората биха обичали ближните си като себе си, тогава биха били излишни както ограничаващи закони, така и полицаи, които да се грижат тези закони да бъдат спазвани, а и също така военни сили и — да не го забравим — договори, /с които да се осигрява мира/.“

Л. Бейленсън е на мнение, както и много други хора, че таково „щастливо време“ не може да се очаква. При това обаче той не обръща внимание на определеното Божие намерение по отношение на земята. Неспособността на човека, да управлява мъдро и по мирен начин, независимо по кой път той иска да постигне това, показва съвсем ясно, че той действително е неспособен сам да се управлява. Единственото разрешение е Божието царство под властта на неговия Син Исус Христос. Поради това Исус е учел учениците си да се молят на Бога чрез молитвата–образец: „Да дойде твоето Царство. Да бъде твоята воля както на небето, така и на земята“ /Матей 6:10/.

Божията воля е, да се въведе пълен мир на земята чрез издигнатото вече в небето царство Божие. Във връзка с властта на неговия Син, на „княза на мира“, се казва във вдъхновеното Писание: „Неговата власт ще бъде обширна и постоянен мир ще настъпи. Той ще владее върху престола на Давид, и неговата власт ще бъде укрепена за винаги, защото той се придържа към Божия законен ред. Богът, Господарят на целия свят, е решил така и така ще го направи“ /Исаия 9:6, 7 според превода Библията в днешен немски/.

Царството няма само да въведе траен мир на земното кълбо, но и също така ще осъществи нещо, което никое друго правителство не е в състояние да направи: То ще премахне себелюбивите влечения на човека, произлизащи от наследствената несъвършеност. Под царствената власт, човечеството, което ще бъде освободено от греха и смъртта, ще има за переспектива вечен живот в съвършенство върху една райска земя /Римляните 6:23/. Бог „ще обърше всяка сълза от очите им, и смъртта няма вече да я има, нито жал, ни писък, ни болка няма вече да бъдат“. Йехова е обещал: „Виж! Аз правя всичко ново“ /Откровение 21:4, 5/. Това ще бъде сигурното разрешение на проблемите от нашето критично време.