Човекът може ли да разреши проблема?

КОЛКОТО далеч да се преглежда историята, договори винаги са били нарушавани в полза на себелюбиви, национални интереси. Освен това, договори не можаха да предотвратят войните.

Лауренс В. Бейленсън пише в книгата си The Treaty Trap: „Откакто човека започнал да образува племена, ходят ръка в ръка мирни договори и войни. От самото наименование произлиза такава вълшебна сила, че в подсъзнанието си човека свързва мирни договори с мир и липсвата на такива с война. Една война днес би означавала масово самоубийство и въз основа на това твърдят някои коментатори, че логиката повелява една зависимост от договори, за да се предотвратят войни. Това заключение обаче се изважда въз основа на лъжливи факти. Една атомна война несъмнено би била огромна катастрофа, но дори ако се вземе само историята имаме достатъчно доказателства да това, дали договори наистина могат да предотвратят войни.“

Договори дълготрайни ли са?

Историята показва, че договори не са в състояние да предотвратят воденето на войни. „Всички нации са сигурни нарушители на договори“ — установява Л. Бейленсън. Частни лица в една държава знаят, че при нарушаването на договор закона предвижда и изпълнява известно съдебно решение. Това обаче не важи при международни договори, където се употребява войната като ефикасно средство за обезщетение.

Дори и международни съдебни състави не са били в състояние да оправят спорове и опазят мира в света. Международният съд /съдебният орган на ООН/ например няма възможност да осъществи решенията си. Той е зависим от преобладаващото мнение в света и действията му са ограничени: благоразумни увещания. Много държави не са признали задължителната съдебна власт на този орган по отношение на решавания в международни процеси. Според статута на международния съд, може една държава да отрече юрисдикцията като подаде съответно заявление, преди делото да се представи пред съда.

Към този проблем се присъединява също и това, че държавите са особено чувствителни по отношение на въпроси, които засягат техния суверенитет. За това се обръща извънредно голямо внимание когато се подписват договори, чиято формулировка често дава възможността за отклонения в случая, ако собственият суверенитет е застрашен да бъде ограничен. В „Енциклопедия Американа“ се пише: „Договори са често написани с неясни формулировки. Правилата за тълкуването им са безброй ..., обаче за нито едно от тях няма обща призната практика за правилната употреба. ... В последствие на това се стига до различия в мненията относно същественото значение и завежданията на насрещни дела поради нарушаване на договор не са рядко нещо.“ Шарл дьо Гол, бивш президент на Франция, е казал веднъж: „Договори са също така краткотрайни като красотата на млади момичета или на цъфтящи рози“ — след което цитирал от стихосбирката на Виктор Юго „Ориенталистите“ — „Ах, колко момичета видял съм вече аз, умряли в тяхния разцвет!“.

Един знак за нашето критично време

Още преди дълго време е предсказано в Библията, че нашето време ще бъде характеризирано чрез горделиви и себелюбиви хора, които не държат на думата си. Във 2 Тимотей 3:1–5 ние четем: „Това обаче познай, че в последните дни ще бъдат критични времена, с които човек трудно ще може да се справи. Защото хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, невярни, без природна обич, недостъпни за някакво споразумение, клеветници, без самообладание, брутални, без любов към доброто, предатели, безразсъдни, надути от гордост, обичащи повече развлеченията отколкото Бога, притежаващи форма на богоотдайност, но фалшиви относно силата ѝ; от такива отстрани се ти.“

Тези „последни дни“ са започнали в нашето столетие, през 1914 година с началото на Първата световна война, и траят до днес. Достоверността на библейските пророчества достатъчно се доказва от историята. Шокирани от размера на Голямата Война, както се наричала Първата световна война, държавите сключвали договори за да се предотврати още една такава война. Преди войната нямало нито договор, който да изяви в световен мащаб войната като незаконно средство, нито организация със задачата да опазва мира. Затова световните водачи се стремяли да сключат международни договори за да осигурят мира в света.

Устава на Обществото на народите също така съдържал даденото съгласие от страна на държавите–членове, да се поддържат и защитават един друг и да не се прибягва към войната, освен в случаи на самоотбрана, а и при такива само тогава, след като спорният въпрос бил представен за уреждане пред съвета на Обществото на народите и след период от три месеца, служещ за охладняване на разгареното положение. Споразумението влезе в действие през 1920 година. Сключването на договорите в Локарно в 1926 година се отпразнувало като „победа на мира и безопасността“ между европейските държави. Сключеният в Париж пакт Брайън–Келог трябвало да бъде „отказ от войната“, един мултилатерален пакт, който би могъл да се ратифицира от всички държави. След като той бил официално обявен през 1929 година, той бил подписан от 63 държави, които се споразумяли да уреждат спорни въпроси помежду си изключително с „мирни средства“. По онова време били слкючени още редица други договори, което накарало много хора да помислят, че войната принадлежала вече към миналото. Но скоро след това, повечето от тези държави вече участвали във Втората световна война.

Може ли значи човека да осъществи мир? Ако се вземе в предвид историята и световните събития, тогава отговора е „НЕ!“ Лауренс В. Бейленсън пише в обобщението: „След разрушенията от Първата световна война държавниците сключили най–задължителното споразумение за мир, което изобщо някога било сключвано. То нито не могло да предотврати най–безсрамните нарушавания на договори в историята на човечеството, нито страхотните разрушения през Втората световна война, нито пък войните от тогава до днес. Въпреки хартата на Обединените Нации, нациите остават раздвоени.“

Днес, време в което хората „са недостъпни за някакво споразумение“, както се предсказва в Библията, не съществува всеобщ мирен договор, и в света цари атмосфера на страх. Означава ли това, че с оглед на нашите критични времена трябва да се погреба всякаква надежда? Ако има надежда, тогава в какво се състои тя?

[Снимка на страница 5]

„Договори са ... краткотрайни“