Исус се моли и силно се измъчва

След като Исус се е помолил с верните си апостоли, всички заедно изпяват „песни на възхвала“ и отиват на Маслиновата планина. (Марко 14:26) Отправят се на изток към една градина, наречена Гетсимания, в която Исус често ходи.

Когато стигат до това приятно място сред маслиновите дървета, Исус оставя осем от апостолите си вероятно близо до входа на градината, като им казва: „Седнете тук, докато отида там да се помоля“. Заедно с трима апостоли — Петър, Яков и Йоан — той влиза навътре в градината. Обзет от безпокойство, Исус казва на тримата: „Измъчвам се до смърт. Стойте тук и останете будни заедно с мен“. (Матей 26:36-38)

Той се отдалечава на известно разстояние от тях, „пада на земята и започва да се моли“. За какво се моли на Бога в този напрегнат момент? „Татко, за теб всичко е възможно. Махни от мен тази чаша. Но нека да бъде не както аз искам, а както ти искаш.“ (Марко 14:35, 36) Какво има предвид Исус? Нима се отказва от ролята си на Изкупител? В никакъв случай!

Исус е наблюдавал от небето големите страдания на други хора, убити от римляните. Сега като човек, който е раним и усеща болка, той не гори от желание да посрещне предстоящото изпитание. Но Исус се измъчва най-вече защото разбира, че смъртта му като презрян престъпник може да опетни името на Баща му. Само след няколко часа той ще бъде провесен на стълб като богохулник.

След като се моли дълго, Исус се връща при тримата апостоли и ги заварва заспали. Той казва на Петър: „Не можахте ли поне един час да останете будни заедно с мен? Стойте будни и се молете, за да не се поддадете на изкушение“. Исус съзнава, че апостолите също са под голямо напрежение и че е късно, затова добавя: „Духът е силен, а тялото — слабо“. (Матей 26:40, 41)

После той се отдалечава за втори път и се моли на Бога „тази чаша“ да го отмине. Когато се връща, отново намира тримата апостоли да спят, макар че би трябвало да се молят, за да не се поддадат на изкушение, и те „не знаят какво да му отговорят“. (Марко 14:40) Той се отдалечава за трети път, коленичи и започва да се моли.

Исус е силно притеснен за срама, който смъртта му като престъпник ще донесе на името на Баща му. Йехова чува молитвите на Сина си и изпраща един ангел да го укрепи. Въпреки това Исус продължава да се моли на Баща си, и то „още по-усърдно“. Психическото напрежение е огромно. Само какъв товар лежи на раменете му! От действията му зависят неговият вечен живот и вечният живот на вярващите хора. Затова потта му „става като капки кръв, които падат на земята“. (Лука 22:44)

Когато за трети път се връща при апостолите си, Исус отново ги заварва да спят. Той казва: „В такъв момент спите и си почивате! Наближава времето Човешкият Син да бъде предаден в ръцете на грешниците. Ставайте, да вървим! Предателят ми е близо“. (Матей 26:45, 46)