Заключителна молитва в горната стая

Подбуден от силна любов към апостолите си, Исус ги подготвя за предстоящото си заминаване. Той поглежда към небето и се моли на Баща си: „Прослави сина си, за да те прослави и той. Дал си му власт над всички хора, за да даде вечен живот на всички, които си му поверил“. (Йоан 17:1, 2)

Исус признава, че прославянето на Бога е от най-голямо значение. Но колко утешителна е перспективата, която споменава той — вечен живот! След като получи „власт над всички хора“, Исус ще им даде възможността да се възползват от неговия откуп. Само някои обаче ще бъдат благословени. Защо? Защото Исус ще приложи ползата от откупа си само към хората, които постъпват в съгласие със следващите му думи: „А за да получат вечен живот, трябва да опознаят теб, единствения истински Бог, и този, когото ти изпрати, Исус Христос“. (Йоан 17:3)

Човек трябва да опознае добре както Бащата, така и Сина и да развие близки отношения с тях. Той трябва да се научи да мисли като тях. Необходимо е също да се стреми в отношенията си с другите да подражава на превъзходните им качества. Освен това трябва да разбира, че прославянето на Бога е много по-важно от получаването на вечен живот. Исус отново се връща на тази тема:

„Аз те прославих на земята, като изпълних задачата, която ми възложи. Затова сега, Татко, прослави ме до себе си и ми дай славата, която имах до теб, преди да съществува светът“. (Йоан 17:4, 5) Той моли да получи отново слава в небето, като бъде възкресен.

Исус обаче не е забравил какво е успял да направи по време на службата си. Той се моли: „Разкрих името ти на хората, които ми даде от света. Те бяха твои и ти ми ги даде, и те спазват думите ти“. (Йоан 17:6) Исус не просто е използвал Божието име Йехова, но е помогнал на апостолите си да разберат какво представя това име — качествата на Бога и начина, по който той се отнася към хората.

Апостолите са опознали Йехова, научили са каква е ролята на Сина му и са приели нещата, които им е говорил Исус. Той смирено казва: „Предадох им това, което ми каза, и те го приеха. Разбраха, че дойдох като твой представител, и повярваха, че ти си ме изпратил“. (Йоан 17:8)

След това Исус посочва, че има разлика между последователите му и света като цяло: „Моля се за тях. Не се моля за света, а за тези, които ти ми даде, защото те са твои. [...] Святи Татко, пази ги заради името си, което ми даде, за да бъдат те едно, както ние сме едно“. После казва: „Опазих ги и нито един от тях не е унищожен освен сина на унищожението“, а именно Юда Искариот, който е отишъл да го предаде. (Йоан 17:9-12)

Той продължава: „Светът ги намрази [...]. Не те моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от Злия. Те не са част от света, както и аз не съм част от света“. (Йоан 17:14-16) Апостолите и другите ученици са в света — човешкото общество, управлявано от Сатана — но трябва да останат отделени от него и злите му дела. Как?

Те трябва да се пазят святи, отделени за служба на Бога, като прилагат истините от Еврейските писания и истините, за които самият Исус е говорил. Той се моли: „Освети ги чрез истината, твоите думи са истина“. (Йоан 17:17) След време някои от апостолите ще напишат боговдъхновени книги и те също ще станат част от „истината“, чрез която човек може да бъде осветен.

В бъдеще и други ще приемат „истината“. Затова Исус се моли „не само за [11-те апостоли], но и за тези, които ще повярват в [него], след като чуят посланието им“. Каква е молбата му за всички тях? „Те да бъдат едно, както ти, Татко, си в единство с мен и аз съм в единство с теб. Нека и те да бъдат в единство с нас.“ (Йоан 17:20, 21) Исус и Баща му не са буквално една личност. Те са „едно“, в смисъл че са в съгласие по всички въпроси. Исус се моли последователите му да се радват на същото единство.

Малко преди това Исус е казал на Петър и останалите, че отива да приготви място за тях, като има предвид място в небето. (Йоан 14:2, 3) Сега се връща към тази мисъл в молитвата си: „Татко, искам тези, които си ми поверил, да са там, където съм и аз, за да видят славата, която ми даде, защото ме обичаше още преди основаването на света“. (Йоан 17:24) Така той потвърждава, че много отдавна — още преди Адам и Ева да имат деца — Бог е обичал своя единствен Син, който по-късно е станал Исус Христос.

В края на молитвата си Исус отново насочва вниманието към името на Баща си и Божията любов към апостолите и другите, които ще приемат „истината“: „Разкрих им името ти и ще продължавам да го разкривам, за да може те да обичат другите така, както ти ме обичаш, и за да бъда в единство с тях“. (Йоан 17:26)