Последният ден на Исус в храма

През този последен ден в храма Исус продължава да изобличава книжниците и фарисеите, като открито ги нарича лицемери. Говорейки образно, той казва: „Почиствате чашата и чинията отвън, но отвътре те са пълни с алчност и невъздържаност. Слепи фарисею, първо почисти чашата и чинията отвътре, за да станат чисти и отвън“. (Матей 23:25, 26) Макар и да са много стриктни по отношение на ритуалната чистота и външния вид, фарисеите пренебрегват личността си и не очистват фигуративното си сърце.

Те проявяват лицемерието си и като строят и украсяват гробниците на пророците. Но както казва Исус, са „потомци на тези, които са убили пророците“. (Матей 23:31) Усилията им да го убият го доказват. (Йоан 5:18; 7:1, 25)

След това Исус посочва какво ще сполети тези религиозни водачи, ако не се разкаят: „Змии, потомство на усойници, как ще избегнете присъдата и пълното унищожение?“. (Матей 23:33, бел. под линия) Думата „геена“ означава „долината на Еном“. Тази близка долина е място, където се изгарят отпадъци, и е символ на пълното унищожение, което очаква злите книжници и фарисеи.

Учениците на Исус ще го представят като „пророци, мъдри мъже и учители“. Какво ще е отношението към тях? Исус казва на религиозните водачи: „Някои от тях ще убиете и ще провесите на стълб, а други ще бичувате в синагогите си и ще гоните от град на град и така ще носите вина за кръвта на всички праведни хора, убити на земята — от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, [...] когото убихте“. Той предупреждава: „Уверявам ви, че това поколение ще носи вина за всички тези неща“. (Матей 23:34-36) Тези думи се изпълняват през 70 г., когато римските войски унищожават Йерусалим и хиляди юдеи загиват.

Мисълта за това страшно събитие натъжава Исус и той казва: „Йерусалиме, Йерусалиме, ти отнемаш живота на пророците и убиваш с камъни изпратените при теб! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира пиленцата под крилата си! Но вие не искахте! Затова този дом ще бъде изоставен“. (Матей 23:37, 38) Слушателите сигурно се питат за какъв „дом“ говори. Възможно ли е да има предвид внушителния храм в Йерусалим, който Бог, изглежда, пази?

Исус добавя: „Казвам ви, няма да ме видите повече, докато не дойде време да кажете: „Благословен е този, който идва в името на Йехова!“. (Матей 23:39) Той цитира пророчеството от Псалм 118:26: „Да бъде благословен онзи, който идва в името на Йехова, благославяме ви от дома на Йехова!“. Ясно е, че когато физическият храм бъде унищожен, никой няма да идва в него в името на Бога.

После Исус отива в частта на храма, където са касите за дарения. Те имат малки отвори, през които хората пускат даренията си. Исус наблюдава как различни юдеи правят това, а богаташите „пускат по много“. Тогава той вижда една бедна вдовица, която пуска „две дребни монети“. (Марко 12:41, 42) Исус несъмнено знае колко е доволен Бог от дарението ѝ.

Той вика учениците и отбелязва: „Уверявам ви, че тази бедна вдовица пусна повече от всички други, които пускат пари в касите“. Защо? Исус обяснява: „Те пуснаха това, което им е излишно, но тя, въпреки че е толкова бедна, пусна всичко, което имаше, цялата си прехрана“. (Марко 12:43, 44) Колко различно от религиозните водачи разсъждава и постъпва вдовицата!

Времето напредва и Исус си тръгва от храма за последен път. Един от учениците възкликва: „Учителю, виж какви камъни, какви сгради!“. (Марко 13:1) Наистина някои от камъните на стените са огромни и създават впечатлението, че храмът е непоклатим. Така че следващите думи на Исус са изненадващи: „Виждаш ли тези величествени сгради? Камък върху камък няма да остане тук, всичко ще бъде разрушено“. (Марко 13:2)

След като казва тези неща, Исус заедно с апостолите преминава долината Кедрон и се изкачва на Маслиновата планина. В един момент с него са четирима от апостолите — Петър, Андрей, Яков и Йоан. От мястото, на което стоят, те могат да наблюдават забележителния храм.