Важен урок по смирение

След като се преобразява и после лекува обсебеното от демон момче в областта на Кесария Филипова, Исус се отправя към Капернаум. Той пътува само с учениците си, защото „не иска никой да разбере за това“. (Марко 9:30) Така има допълнителна възможност да ги подготви за смъртта си и за дейността, която ще вършат после. Той обяснява: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хората. Те ще го убият и на третия ден той ще възкръсне“. (Матей 17:22, 23)

Това не е нещо ново за учениците. Исус вече им е казал, че ще бъде убит, макар Петър да не е искал да повярва. (Матей 16:21, 22) А и трима от апостолите са видели преобразяването и са чули разговора за „заминаването“ на Исус. (Лука 9:31) Но сега последователите му „много се натъжават“ от думите му, въпреки че не ги разбират напълно. (Матей 17:23) И все пак се страхуват да го помолят за обяснение.

Те пристигат в Капернаум, откъдето са някои от апостолите и където основно се развива дейността на Исус. Там при Петър отиват мъжете, които събират данъка за храма. Може би с намерението да обвинят Исус, че не плаща данъци, те питат: „Вашият учител не плаща ли данъка за храма?“. (Матей 17:24)

Петър отговаря: „Плаща“. Когато са в къщата, Исус вече е наясно със случилото се. Затова, вместо да чака Петър да повдигне темата, той пита: „Как мислиш, Симоне, от кого земните царе събират данъци и такси? От синовете си или от чуждите хора?“. Петър отговаря: „От чуждите“. Тогава Исус казва: „Значи синовете са освободени от данъци“. (Матей 17:25, 26)

Бащата на Исус е Царят на Вселената и Този, на когото се покланят в храма. Следователно Божият Син не е задължен по закон да плаща данъка за храма. Исус казва: „Но за да не ги ядосваме, отиди на езерото, хвърли въдица и вземи първата риба, която хванеш. Като ѝ отвориш устата, ще намериш сребърна монета [статир, или тетрадрахма]. Вземи я и им плати за мен и за теб“. (Матей 17:27)

Скоро учениците се събират и искат да зададат на Исус въпроса кой ще бъде най-важният в Царството. Същите тези мъже наскоро са се страхували да го питат за предстоящата му смърт, но сега не се притесняват да го попитат за своето бъдеще. Исус обаче знае какво си мислят. Вече са спорили за това, докато са вървели зад него на път за Капернаум. Ето защо той ги пита: „За какво спорехте по пътя?“. (Марко 9:33) Засрамени, учениците мълчат, защото са се карали кой от тях е най-важен. Накрая апостолите задават на Исус въпроса си: „Кой ще бъде най-важният в небесното Царство?“. (Матей 18:1)

Не е за вярване, че учениците спорят за такова нещо, след като почти три години наблюдават и слушат Исус. Но те са несъвършени и са израснали в религиозно общество, в което се набляга на позицията и титлата. Освен това наскоро Исус е обещал на Петър „ключовете“ на Царството. Възможно е той да се смята за нещо повече от другите. Същото може да важи и за Яков и Йоан, които са видели преобразяването на Исус.

Какъвто и да е случаят, Исус поправя мисленето им. Той вика едно дете, слага го пред тях и им казва: „Ако не се промените и не станете като деца, няма да влезете в небесното Царство. Така че който се смири като това дете, ще бъде най-важният в небесното Царство. И който приеме едно такова дете в мое име, приема и мен“. (Матей 18:3-5)

Какъв удивителен метод на поучаване! Исус не се ядосва на учениците, нито ги нарича алчни или амбициозни. Вместо това им дава нагледен урок. Децата нямат висока позиция и не са известни. Исус показва, че именно така трябва да гледат учениците на себе си. Той завършва с думите: „Който от вас се държи като по-маловажен, той е велик“. (Лука 9:48)