Исус лекува обсебено от демон момче

Когато Исус, Петър, Яков и Йоан слизат от планината, виждат голяма тълпа. Но нещо не е наред. Около учениците са се насъбрали книжници и спорят с тях. Хората са много изненадани да видят Исус и се затичват да го поздравят. Той пита: „За какво спорите?“. (Марко 9:16)

Един човек от тълпата коленичи пред Исус и обяснява: „Учителю, доведох сина си при теб, защото в него има дух, който го прави ням. Където и да го нападне, духът го хвърля на земята и от устата му излиза пяна, той скърца със зъби и губи сили. Помолих учениците ти да го изгонят, но те не можаха“. (Марко 9:17, 18)

Очевидно книжниците нападат учениците, защото не могат да излекуват момчето, и може би се присмиват на опитите им. Затова, вместо да отговори на отчаяния баща, Исус се обръща към хората: „Невярващо и извратено поколение! Колко още трябва да съм с вас и да ви търпя?“. Тези силни думи несъмнено се отнасят за книжниците, които се заяждат с учениците му в негово отсъствие. А на бащата Исус казва: „Доведи сина си“. (Лука 9:41)

Докато момчето се приближава към Исус, демонът, който го е обсебил, го хвърля на земята и го превива в силен гърч. То се търкаля с пяна на устата. Исус пита бащата: „От кога е така?“. Той отговаря: „От малък. Духът често го хвърля в огън или във вода, за да го убие“. Мъжът моли Исус: „Ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни“. (Марко 9:21, 22)

Бащата е изгубил надежда, защото дори учениците на Исус не са могли да помогнат. В отговор на отчаяната му молба Исус го уверява: „Защо казваш „Ако можеш“? Всичко е възможно за този, който вярва“. Бащата веднага извиква: „Вярвам! Помогни ми да имам повече вяра!“. (Марко 9:23, 24)

Исус забелязва, че към него тичат много хора. Пред всичките си наблюдатели той смъмря демона: „Дух, правещ детето нямо и глухо! Заповядвам ти да излезеш от него и да не влизаш повече в него!“. Демонът излиза от момчето, като го кара да извика и го превива в силни гърчове. То остава да лежи на земята неподвижно. Като виждат това, много хора казват: „Умря!“. (Марко 9:25, 26) Но Исус го хваща за ръката и момчето става — „в същия миг то оздравява“. (Матей 17:18) Нищо чудно, че хората се удивяват.

По-рано, когато Исус ги е изпратил да проповядват, учениците са можели да гонят демони. Затова сега насаме в една къща те го питат: „Защо ние не успяхме да го изгоним?“. Исус им обяснява, че причината е в липсата им на вяра: „Такъв дух може да излезе само с молитва“. (Марко 9:28, 29) Била е нужна голяма вяра и молитва за помощ и сила от Бога, за да изгонят силния демон.

Исус завършва: „Казвам ви, че ако имате вяра колкото синапено зрънце, ще кажете на тази планина „Премести се там“ и тя ще се премести. И нищо няма да е невъзможно за вас“. (Матей 17:20) Само колко силна може да е вярата!

Пречките и трудностите, спиращи напредъка ни в службата за Йехова, може да изглеждат непоклатими и непреодолими като буквална планина. Но ако развиваме вяра, може да ги преодолеем.