Думите на Исус шокират много хора

В синагогата в Капернаум Исус учи, че е истинският хляб от небето. Това явно е продължение на темата, по която е говорил на хората, които са се върнали от източната страна на Галилейското езеро и които са яли от хлябовете и рибите.

Исус казва: „Прадедите ви ядоха манна в пустинята и все пак умряха“. Но той обяснява: „Аз съм хлябът на живота, който слезе от небето. Който яде от този хляб, ще живее вечно. Всъщност хлябът, който ще дам за живота на този свят, е тялото ми“. (Йоан 6:48-51)

През пролетта на 30 г. Исус е казал на Никодим, че Бог толкова е обикнал света, че е изпратил своя Син като Спасител. Сега той набляга на нуждата хората да ядат тялото му, като вярват в жертвата, която ще принесе. Това е начинът да получат вечен живот.

Слушателите му обаче възразяват: „Как може този човек да ни даде да ядем тялото му?“. (Йоан 6:52) Исус иска да разберат, че говори преносно, а не буквално. Това личи от следващите му думи:

„Ако не ядете тялото на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да получите живот. Който яде тялото ми и пие кръвта ми, ще получи вечен живот [...]. Защото тялото ми е истинска храна и кръвта ми е истинско питие. Който яде тялото ми и пие кръвта ми, остава в единство с мен“. (Йоан 6:53-56)

Представи си колко обидно е това за ушите на тези юдеи! Те може би мислят, че Исус насърчава към канибализъм или нарушение на Божия закон за яденето на кръв. (Битие 9:4; Левит 17:10, 11) Но той няма предвид буквално ядене на тяло и пиене на кръв. Мисълта му е, че който иска да получи вечен живот, трябва да вярва в жертвата, която той ще даде — съвършеното му тяло и пролятата му кръв. И все пак дори много от учениците му не разбират това учение. Някои казват: „Това е шокиращо! Кой може да слуша такива думи?“. (Йоан 6:60)

Тъй като знае, че някои от учениците недоволстват, Исус пита: „Това пречка ли е за вас? Ами ако видите как Човешкият Син се издига там, където беше преди? [...] Думите, които ви казах, са дух и живот. Но някои от вас не вярват“. Тогава много ученици си тръгват и не го следват повече. (Йоан 6:61-64)

Затова Исус се обръща към 12-те апостоли: „Да не искате и вие да си тръгнете?“. Петър му отговаря: „Господарю, при кого да отидем? Твоите думи дават вечен живот. Ние повярвахме и знаем, че ти си Святият Син на Бога“. (Йоан 6:67-69) Само какъв израз на лоялност, въпреки че в този момент Петър и другите апостоли не разбират напълно учението на Исус!

Макар и доволен от отговора на Петър, Исус отбелязва: „Вас, дванайсетте, не ви ли избрах аз? И все пак един от вас е клеветник“. (Йоан 6:70) Той говори за Юда Искариот. Възможно е вече да забелязва, че Юда тръгва по лош път.

Но Исус несъмнено се радва, че Петър и другите апостоли не са се разколебали да го следват и да участват в животоспасяващата дейност, която върши.