Исус е „хлябът на живота“

На източния бряг на Галилейското езеро Исус чудодейно е нахранил хиляди хора и след това, когато са искали да го направят цар, се е оттеглил. Тази нощ е ходил по бурното езеро и е спасил Петър, който също е ходил по водата, но вярата му се е разколебала и е започнал да потъва. Исус е укротил вятъра, като така вероятно е спасил учениците от корабокрушение.

Сега той отново е на западния бряг на езерото, в района на Капернаум. Тези, които е нахранил чудодейно, го намират и го питат: „Кога дойде тук?“. Исус ги упреква, че го търсят с надеждата пак да ги нахрани. Той ги насърчава да не работят „за храната, която се разваля, а за храната, която е трайна и носи вечен живот“. Затова те го питат: „Какво трябва да правим, за да ни одобрява Бог?“. (Йоан 6:25-28)

Те може би си мислят за изискванията в Закона, но Исус има предвид нещо с много по-голяма стойност: „За да ви одобрява Бог, трябва да вярвате в този, когото е изпратил“. Но хората не вярват в Исус въпреки всичко, което прави. Те искат да извърши чудо, за да повярват в него, и го питат: „Какво ще направиш? Например, прадедите ни ядоха манна в пустинята, точно както е записано: „Той им даде да ядат хляб от небето“. (Йоан 6:29-31; Псалм 78:24)

Във връзка с искането им Исус насочва вниманието им към този, който се грижи чудодейно за нуждите на хората: „Уверявам ви, че Моисей не ви даде истинския хляб от небето, но сега Баща ми ви го дава. Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света“. Понеже не го разбират, те го молят: „Господарю, винаги ни давай този хляб!“. (Йоан 6:32-34) Но за какъв „хляб“ говори Исус?

Той обяснява: „Аз съм хлябът на живота. Който дойде при мен, няма да огладнее, и който вярва в мен, никога няма да ожаднее. Но както ви казах, вие ме видяхте и пак не вярвате. [...] Не слязох от небето да върша своята воля, а волята на този, който ме изпрати. Волята на този, който ме изпрати, е да не изгубя нито един от тези, които ми е дал, но да ги възкреся в последния ден. Волята на Баща ми е всеки, който разпознае Сина и повярва в него, да получи вечен живот“. (Йоан 6:35-40)

Това предизвиква доста вълнение сред юдеите и те започват да недоволстват срещу Исус. Как може да твърди, че е „хлябът, който е слязъл от небето“? (Йоан 6:41) За тях той е просто човек от обикновено семейство от галилейския град Назарет. Те питат: „Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Познаваме и баща му, и майка му“. (Йоан 6:42)

Исус отговаря: „Престанете да недоволствате! Никой не може да дойде при мен, ако не го привлече Бащата, който ме е изпратил, и аз ще го възкреся в последния ден. Пророците са написали: „Всички ще бъдат учени от Йехова“. Всеки, който слуша Бащата и се учи от него, идва при мен. Това не означава, че някой е видял Бащата. Видял го е само този, който дойде от Бога. Не се съмнявайте: който вярва, ще получи вечен живот“. (Йоан 6:43-47; Исаия 54:13)

В разговора си с Никодим преди време Исус е направил връзка между вечния живот и вярата в Човешкия Син с думите: „Бог [...] даде единствения си Син, така че всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, а да получи вечен живот“. (Йоан 3:15, 16) Но сега пред много повече слушатели той казва, че именно чрез него е възможно да получат вечен живот, който нито манната, нито хлябът в Галилея могат да осигурят. Как човек може да получи вечен живот? Исус повтаря: „Аз съм хлябът на живота“. (Йоан 6:48)

Това обсъждане за „хляба от небето“ продължава и достига връхната си точка, когато Исус поучава в синагогата в Капернаум.