Исус поучава Никодим през нощта

Докато е в Йерусалим за Пасхата през 30 г., Исус върши забележителни чудеса и много хора започват да вярват в него. Това прави силно впечатление на Никодим, един фарисей и член на юдейския върховен съд, наречен Синедрион. Воден от желание да научи повече, той отива при Исус по тъмно вероятно защото се страхува, че ако някой го види, репутацията му пред другите юдейски водачи ще пострада.

Никодим казва на Исус: „Учителю, знаем, че си учител, изпратен от Бога, защото никой не може да върши чудесата, които ти вършиш, ако Бог не е с него“. Исус му отговаря, че за да влезе в Царството на Бога, човек трябва „да се роди отново“. (Йоан 3:2, 3)

Как обаче става това? Никодим пита: „Нали не може отново да влезе в корема на майка си и да се роди?“. (Йоан 3:4)

Така е. Да се родиш отново, означава нещо друго. Исус обяснява: „Ако не се роди от вода и дух, човек не може да влезе в Царството на Бога“. (Йоан 3:5) Когато се е покръстил и светият дух е слязъл върху него, Исус се е родил от „вода и дух“. Тогава от небето се е чуло изявление: „Това е моят любим Син, когото одобрявам!“. (Матей 3:16, 17) По този начин Бог е съобщил, че Исус е станал негов духовен син с перспективата да влезе в небесното Царство. По-късно на Петдесетница през 33 г. светият дух ще бъде излят и върху други покръстени и така те ще се родят отново като помазани с духа синове на Бога. (Деяния 2:1-4)

На Никодим му е трудно да разбере какво му казва Исус за Царството. Затова Исус по-подробно му обяснява специалната си роля като човешки Син на Бога със следните думи: „Както Моисей издигна змията на стълб в пустинята, така и Човешкият Син трябва да бъде издигнат, за да може всеки, който вярва в него, да получи вечен живот“. (Йоан 3:14, 15)

Много отдавна ухапаните от отровните змии израилтяни е трябвало да погледнат към медната змия, за да се спасят. (Числа 21:9) По същия начин всички хора трябва да вярват в Божия Син, за да бъдат избавени от смъртта и да получат вечен живот. За да наблегне, че това е проява на любовта на Йехова, Исус казва на Никодим: „Бог толкова обикна света, че даде единствения си Син, така че всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, а да получи вечен живот“. (Йоан 3:16) Така около шест месеца след началото на службата си, тук в Йерусалим Исус изяснява, че той е пътят към спасението на човечеството.

И продължава: „Бог не изпрати Сина си в света, за да съди той света“. Това означава, че Исус не е изпратен, за да осъди всички хора на унищожение, а по-скоро, както казва той самият, „за да бъде спасен светът чрез него“. (Йоан 3:17)

От страх Никодим идва при Исус под прикритието на нощта. Затова е интересен начинът, по който Исус приключва разговора: „Ето основанието за присъдата: светлината дойде в света, но хората обичаха тъмнината, а не светлината, защото вършеха зло. Който върши зло, мрази светлината и не идва при нея, за да не бъдат изобличени делата му. А който постъпва правилно, идва при светлината, за да се види, че делата му са в съгласие с Божията воля“. (Йоан 3:19-21)

Сега остава този фарисей и учител в Израил да размишлява върху това, което току-що е чул за ролята на Исус в Божието намерение.