„Не мога да мълча“

1. Защо Йеремия и другите пророци на Йехова не можели да мълчат?

„ЧУЙТЕ словото на Йехова.“ Тези думи ехтели по улиците и площадите на Йерусалим от 647 г. пр.н.е. Божият пророк отправял тази подкана дори когато градът бил унищожен четирийсет години по–късно. Той не престанал да прави това. (Йер. 2:4; 42:15) Всемогъщият Бог изпращал пророци, за да се погрижи юдеите да чуят съветите му и да се разкаят. Както отбелязахме по–рано в тази книга, Йеремия изпъквал сред тези Божии говорители. Когато го назначавал, Бог му казал: „Стани и им кажи всичко, което ще ти заповядам. Не се страхувай.“ (Йер. 1:17) Задачата на Йеремия била трудна. Той страдал физически и емоционално, но въпреки изпитанията се чувствал подбуден да изпълнява назначението си. Пророкът казал: „Сърцето ми не може да се успокои. Не мога да мълча.“ (Йер. 4:19)

2, 3. (а) Как учениците на Исус подражавали на Йеремия? (б) Защо трябва да следваш примера на Йеремия?

² Начинът, по който Йеремия изпълнявал назначението си като пророк, бил пример за бъдещите служители на Йехова. (Як. 5:10) Скоро след Петдесетница през 33 г. юдейските власти арестували Петър и Йоан и им наредили да престанат да проповядват. Те отговорили: „Не можем да престанем да говорим за онова, което сме видели и чули.“ (Деян. 4:19, 20) След като заплашили Петър и Йоан, че следващия път ще ги накажат, управниците ги освободили. Знаеш как постъпили тези верни мъже. Те нямали намерение да спрат да проповядват и не го направили.

³ Виждаш ли как думите на Петър и Йоан, записани в Деяния 4:20, отразяват пламенността на Йеремия? Като служител на Йехова Бог в тези важни последни дни, нима и ти не си също толкова решен ‘да не мълчиш’? Нека видим как можем да имаме сили като Йеремия, за да продължаваме да проповядваме добрата новина въпреки влошаващите се условия около нас.

ПРОДЪЛЖАВАЙ ВЪПРЕКИ БЕЗРАЗЛИЧИЕТО

4. Каква нагласа била често срещана в древния Йерусалим?

⁴ Несъмнено си уверен, че обещанието на Бога за чудесно бъдеще под управлението на Сина му е най–добрата новина, която хората могат да чуят. Но мнозина днес реагират подобно на някои юдеи, които казали на Йеремия: „Що се отнася до думите, които ни казваш от името на Йехова, няма да ги послушаме.“ (Йер. 29:19; 44:16) Йеремия често чувал такива изказвания. Същото се отнася и за служителите на Йехова днес, тъй като много хора казват: „Не ме интересува.“ Широко разпространеното безразличие би могло да намали пламенността на вестителите на Царството. Какво може да се направи, ако и в твоя район мнозина проявяват безразличие, заради което някои в сбора ти или дори ти лично сте загубили пламенността си?

5. (а) Как гледал Йеремия на безразличието на хората? (б) Защо може да се каже, че онези, които са безразлични към добрата новина, са в голяма опасност?

⁵ Обърни внимание как разсъждавал Йеремия, когато се сблъскал с безразличието на юдеите. Още в началото на неговата служба Йехова му показал каква присъда възнамерява да изпълни. (Прочети Йеремия 4:23–26.) Пророкът разбрал, че животът на хиляди хора зависи от това да чуят думите му и да предприемат действия според тях. Хората днес, включително и онези в твоя район, са в подобно положение. Относно ‘деня’, в който Бог ще изпълни присъдата си срещу днешния порочен свят, Исус казал: „Той ще дойде върху всички, които живеят по цялата земя. Затова останете будни и през цялото време се молете усърдно, за да успеете да избегнете всичко онова, което трябва да се случи, и да застанете пред Човешкия син.“ (Лука 21:34–36) От думите на Исус можем да направим заключението, че онези, които отхвърлят добрата новина, са в голяма опасност.

6. Защо трябва да продължаваш да проповядваш дори на онези, които не проявяват особен интерес към посланието ти?

⁶ Онези обаче, които се отърсят от безразличието си и се вслушат в посланието на Йехова, което ние носим, ще получат безценни благословии. Бог дава възможност на всички нас да избегнем унищожението и да влезем в новия му свят. В някои отношения ситуацията по времето на Йеремия била подобна, тъй като жителите на Юда също можели да се спасят. (Прочети Йеремия 26:2, 3.) За да им помогне, десетилетия наред Йеремия ги подканял ‘да послушат и да се върнат’, тоест да се вслушат в думите на истинския Бог. Не знаем колко от тях се разкаяли и се променили в резултат на службата на пророка. Но някои предприели такива действия, което може да се каже и за мнозина в наши дни. Като проповядваме добрата новина, често чуваме за хора, които са проявявали безразличие, но впоследствие са станали по–възприемчиви. (Виж блока „Безразличието може да се превърне в интерес“ на 184 страница.) Нима това не е допълнителна причина да продължаваме да проповядваме животоспасяващата добра новина?

ПРОТИВНИЦИТЕ НЕ МОГАТ ДА НИ НАНЕСАТ ТРАЙНА ВРЕДА

7. Как враговете на пророк Йеремия се опитали да спрат дейността му?

⁷ Струва си да обърнем внимание колко често противниците на Йеремия се опитвали да спрат дейността му и да го убият. Фалшивите пророци му се противопоставяли публично. (Йер. 14:13–16) Когато вървял по улиците на Йерусалим, хората го обиждали и му се присмивали. (Йер. 15:10) Някои от враговете му заговорничели как да го злепоставят. (Йер. 18:18) Други започнали да разпространяват слухове, за да отвърнат искрените хора от Божиите истини, които той проповядвал. (Плачът 3:61, 62) Но дали Йеремия се отказал? Не, той продължил да проповядва. Как успял да направи това?

8. Как повлияли на Йеремия действията на противниците му срещу него?

⁸ Главното оръжие на Йеремия срещу противопоставянето било доверието му в Йехова. В началото на неговата служба Бог му казал, че ще го подкрепя и защитава. (Прочети Йеремия 1:18, 19.) Йеремия вярвал в това обещание и Йехова не го разочаровал. Колкото повече противниците му оказвали натиск и използвали дори по–крайни мерки, толкова по–голяма смелост и издръжливост придобивал той. Забележи как му помогнали тези качества.

9, 10. Кои случки от живота на Йеремия трябва да те насърчават да бъдеш смел?

⁹ Веднъж непокорните свещеници и пророци завели Йеремия пред юдейските князе, за да бъде убит. Дали заплахите им го накарали да прекрати дейността си? Не. Той толкова резултатно опровергал обвиненията на тези отстъпници, че животът му бил пощаден. (Прочети Йеремия 26:11–16; Лука 21:12–15)

¹⁰ Спомни си, че след като изслушал силното послание на пророка, един служител в храма на име Пасхор го поставил в дървени стеги. Пасхор вероятно си мислел, че така ще даде добър урок на Йеремия и ще го накара да замълчи. Затова на другия ден го освободил. Но Йеремия, несъмнено изпитвайки силни болки поради мъчението, което понесъл, говорил открито с Пасхор и му казал каква е присъдата на Йехова за него. Да, дори мъченията не успели да накарат пророка да замълчи! (Йер. 20:1–6) Самият той ни казва защо: „Йехова беше с мене като силен и страшен воин. Затова онези, които ме преследват, ще се препънат и няма да ме победят.“ (Йер. 20:11) Дори когато бил лице в лице с жестоки противници, Йеремия не се изплашил. Той имал силно доверие в Йехова, каквото можеш да имаш и ти.

11, 12. (а) Как Йеремия проявил здрав разум, когато Ханания му се противопоставил? (б) Каква може да е ползата, ако ‘се владеем при сблъсък със зло’?

¹¹ Добре е да помним, че Йеремия не бил фанатик. Той проявявал здрав разум, когато бил изправен пред противници. Знаел кога да си тръгне. Да разгледаме например случката с Ханания. След като този фалшив пророк се противопоставил публично на пророческото послание на Йехова, Йеремия го поправил и обяснил по какво се познава истинският пророк. Йеремия носел дървен ярем, за да покаже на юдеите, че трябва да се подчинят на Вавилон, но Ханания се ядосал и го строшил. Кой знае какво щял да направи Ханания след това! Как постъпил Йеремия? ‘Пророкът си тръгнал.’ По–късно под Божие ръководство Йеремия се върнал и казал на Ханания какво щял да направи Йехова — юдеите щели да станат роби на вавилонския цар, а Ханания щял да умре. (Йер. 28:1–17)

¹² От това боговдъхновено повествование става ясно, че когато проповядваме, е добре да уравновесяваме смелостта си с добра преценка. Ако някой отказва да приеме библейските доводи и се ядосва, като дори ни заплашва, можем да се извиним любезно и да продължим нататък със службата си. Не е необходимо да водим разгорещени спорове за добрата новина на Царството с когото и да било. Като ‘се владеем при сблъсък със зло’, оставяме възможност домакинът да получи помощ в по–подходящ момент. (Прочети 2 Тимотей 2:23–25; Пр. 17:14)

„НЕ СЕ СТРАХУВАЙ“

13. Защо Йехова казал на Йеремия ‘да не се страхува’, и защо е добре да обърнем внимание на думите му?

¹³ Истинските Божии поклонници също били засегнати от ужасните условия, които царели преди унищожението на Йерусалим през 607 г. пр.н.е. Следователно разбираш защо Бог казал на Йеремия ‘да не се страхува’. (Йер. 1:8; Плачът 3:57) Той му наредил да предаде същите насърчителни думи и на останалите от народа му. (Прочети Йеремия 46:27.) Какво научаваме от това? В несигурното време на края, в което живеем, понякога може да изпитваме страх. Дали в такива моменти ще слушаме Йехова, който ни казва ‘да не се страхуваме’? По–рано в тази книга разгледахме как Бог подкрепял Йеремия в неговото изпълнено с опасности време. Нека видим накратко какво се случило тогава, за да си извлечем поука.

14, 15. (а) В каква опасна ситуация се оказал Йеремия? (б) Как Йехова изпълнил обещанието си да пази Йеремия?

¹⁴ По време на вавилонската обсада на Йерусалим хората започнали да гладуват и не след дълго мнозина нямали нищо за ядене. (Йер. 37:21) Не стига че имало глад, ами Йеремия бил затворен в място, където можело да умре. Князете на Юда накарали слабохарактерния цар Седекия да приеме искането им пророкът да бъде убит. После хвърлили Йеремия в един дълбок кладенец, в който нямало вода, но само тиня. Когато започнал да затъва в тинята, пророкът не мислел, че ще може да се спаси. Ако ти беше в тази ситуация, нямаше ли да се страхуваш? (Йер. 38:4–6)

¹⁵ Йеремия бил смъртен човек като нас, но вярвал на Йехова, че няма да го изостави. (Прочети Йеремия 15:20, 21.) И Йехова го възнаградил за доверието му. Той подтикнал Авдемелех да се противопостави на князете и да спаси Йеремия. С разрешението на царя Авдемелех извадил пророка от кладенеца и го спасил от смърт. (Йер. 38:7–13)

16. От какви опасности Йехова спасил лоялните си служители?

¹⁶ Дори когато бил свободен, Йеремия не бил в безопасност. По–рано, молейки царя във връзка с него, Авдемелех казал: „Той ще умре там от глад, защото в града вече няма хляб.“ (Йер. 38:9) В Йерусалим имало такъв глад, че някои станали канибали. Но Бог отново се намесил, за да спаси пророка си. Йеремия казал на Авдемелех, че Йехова обещава да пази и него. (Йер. 39:16–18) Пророкът не бил забравил Божието уверение „Аз съм с тебе, за да те избавям“. (Йер. 1:8) Тъй като Всемогъщият Бог пазел тези двама лоялни мъже, никой човек, нито гладът не можел да ги убие. Те избегнали смъртта в този обречен на унищожение град. Следователно, след като обещал защита, Йехова изпълнил обещанието си. (Йер. 40:1–4)

17. Защо трябва да вярваш на обещанието на Йехова, че ще пази служителите си?

¹⁷ Изпълнението на Исусовото пророчество за завършека на тази система напредва сигурно към своята кулминация. В близко бъдеще ще има „знамения на слънцето, луната и звездите, а на земята народите ще се измъчват в безизходица ... и хората ще припадат от страх, очаквайки онова, което ще сполети света“. (Лука 21:25, 26) Ще трябва да почакаме, за да видим какво точно ще представляват тези знамения, както и ужаса, който ще предизвикат в мнозина. Но независимо какво ще стане, не бива никога да се съмняваш в способността и желанието на Йехова да спаси народа си. Последствията за онези, които нямат неговото благоволение обаче, ще бъдат доста различни. (Прочети Йеремия 8:20; 14:9.) Дори ако изглежда, че за служителите му няма никаква надежда, сякаш са на дъното на кладенец, той може да ги спаси! Думите на Бога към Авдемелех ще се отнасят за целия Божи народ: „‘Непременно ще те избавя и няма да загинеш от меч. Ще придобиеш душата си като плячка, защото се уповаваше на мене’ — казва Йехова.“ (Йер. 39:18)

ДУМИ, КОИТО СА ЗАПИСАНИ ЗА ТЕБЕ

18. (а) Кои думи променили живота на Йеремия? (б) Какво означава за тебе Божията заповед, записана в Йеремия 1:7?

¹⁸ „Отиди при всички, при които ще те изпратя, и им кажи всичко, което ще ти заповядам!“ (Йер. 1:7) Когато Йеремия получил тази заповед от Бога, животът му се променил коренно. Оттогава нататък главната му грижа била да известява „словото на Йехова“. Този израз се среща многократно в книгата на Йеремия. В последната глава пророкът разказва за превземането на Йерусалим и за отвеждането в изгнание на последния му цар, Седекия. Явно Йеремия продължил да поучава и да подканя юдеите да се подчиняват на Йехова, докато събитията не показали ясно, че е изпълнил задачата си.

19, 20. (а) Защо службата на Йеремия е образец за тебе? (б) Каква е връзката между проповедната дейност и намирането на радост и удовлетворение? (в) Какво въздействие ти оказа обсъждането на книгите Йеремия и Плачът на Йеремия?

¹⁹ Между назначението на Йеремия и проповедната служба на Свидетелите на Йехова днес има много прилики. Подобно на него, и ти служиш на истинския Бог в период на съд. Макар че трябва да отделяш време и сили за другите си отговорности, проповядването на добрата новина е най–важната дейност, която можеш да вършиш в тази система. Чрез нея възхваляваш великото име на Бога и показваш, че го признаваш за Върховен владетел на вселената. (Прочети Плачът на Йеремия 5:19.) Освен това проявяваш забележителна любов към ближните си, като им помагаш да опознаят истинския Бог и да научат неговите изисквания. (Йер. 25:3–6)

²⁰ Относно задачата, която Йехова му възложил, Йеремия казал: „Словото ти ме зарадва и развесели сърцето ми, защото се наричам с името ти, Йехова, Боже на небесните войнства.“ (Йер. 15:16) Всички днес, чиито сърца ги подбуждат да говорят за истинския Бог, могат да изпитват такава радост и удовлетворение. Следователно имаш основания да продължаваш да известяваш посланието на Йехова, както правел Йеремия.