ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева кула“
ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА
„Стражева кула“
Български
  • БИБЛИЯ
  • ИЗДАНИЯ
  • СЪБРАНИЯ
  • bt гл. 16, стр. 124–132
  • „Ела в Македония“

Няма видео за избрания текст.

Съжаляваме, но имаше проблем със зареждането на видеото.

  • „Ела в Македония“
  • Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство
  • Подзаглавия
  • Подобни материали
  • „Бог ни вика“ (Деяния 16:6-15)
  • „Цялото множество се надигна против тях“ (Деяния 16:16-24)
  • „Бяха покръстени незабавно“ (Деяния 16:25-34)
  • „Нима сега ни изгонват тайно?“ (Деяния 16:35-40)
  • Лидия — една гостоприемна поклонничка на Бога
    1996 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Сила — източник на насърчение
    1999 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • „Мирът от Бога ... превъзхожда всяка мисъл“
    2017 Стражева кула — известява Царството на Йехова — учебно издание
  • Пазач научава истината за Исус
    Да се учим от разказите в Библията
Виж още
Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство
bt гл. 16, стр. 124–132

16 ГЛАВА

„Ела в Македония“

Мисионерите приемат задача и издържат на преследването с радост, което им носи благословии

Въз основа на Деяния 16:6-40

1-3. а) Как светият дух водел Павел и спътниците му? б) Какво ще разгледаме?

НЯКОЛКО жени излизат от македонския град Филипи. Не след дълго стигат до малката река Гангитис. Според обичая си сядат край реката, за да се молят на Бога на Израил. Междувременно Йехова наблюдава всичко. (2 Лет. 16:9; Пс. 65:2)

2 По същото време на повече от 800 километра източно от Филипи няколко мъже напускат град Листра в южната част на Галатия. Дни по-късно стигат до павиран римски път, който води на запад към най-гъстонаселената област в провинцията Азия. Мъжете — Павел, Сила и Тимотей — искат да тръгнат по този път, за да посетят Ефес и други градове, където хиляди хора трябва да чуят за Христос. Но още преди да поемат в тази посока, по някакъв начин светият дух ги спира и им забранява да проповядват в Азия. Защо? Защото чрез Божия дух Исус иска да преведе Павел и спътниците му през Мала Азия и Егейско море чак до бреговете на река Гангитис.

3 От начина, по който Исус водел мъжете по време на това необикновено пътуване до Македония, можем да извлечем ценни поуки за нас днес. Затова нека да разгледаме някои от събитията от второто мисионерско пътуване на Павел, което започнало около 49 г.

„Бог ни вика“ (Деяния 16:6-15)

4, 5. а) Какво се случило с Павел и спътниците му близо до Витиния? б) Какво направили мисионерите и какъв бил резултатът?

4 След като им било забранено да проповядват в Азия, Павел и спътниците му се отправили на север към градовете във Витиния. Навярно дни наред вървели по неравни пътища между слабо населените области Фригия и Галатия. Но когато наближили Витиния, Исус отново използвал светия дух, за да ги спре. (Деян. 16:6, 7) Сигурно те вече били много озадачени. Знаели какво да проповядват и как да проповядват, но не знаели къде. Мисионерите, образно казано, почукали на вратата към Азия, но напразно. Почукали и на вратата към Витиния, но отново без резултат. Павел бил решен да продължи да чука, докато не намери врата, която да се отвори. Тогава братята направили нещо, което може би изглеждало нелогично. Те тръгнали на запад и изминали 550 километра, подминавайки град след град, докато не стигнали до пристанището Троада, откъдето можели да отплават за Македония. (Деян. 16:8) Там Павел почукал на трета врата и този път тя широко се отворила!

5 Евангелистът Лукаa, който се присъединил към мисионерите в Троада, разказва какво се случило: „През нощта Павел получи видение — един македонец стоеше и го молеше с думите: ‘Ела в Македония и ни помогни!’ И веднага след като той получи видението, положихме усилия да тръгнем за Македония, правейки заключението, че Бог ни вика, за да им известим добрата новина.“ (Деян. 16:9, 10) Най-сетне Павел знаел къде да проповядва. Колко ли щастлив бил, че не се отказал по средата на пътуването! Четиримата мъже незабавно отплавали за Македония.

Апостол Павел и Тимотей стоят на палубата на кораб. Тимотей сочи към нещо в далечината, докато екипажът работи.

„Тръгнахме по море от Троада“ (Деяния 16:11)

6, 7. а) Какво можем да научим от случилото се по време на пътуването на Павел? б) В какво можем да сме сигурни?

6 Какво научаваме от този разказ? Обърни внимание, че Исус използвал Божия дух да даде напътствия на Павел едва след като той тръгнал за Азия, после, след като наближил Витиния, и накрая, след като стигнал в Троада. Като Глава на сбора, Исус може да ръководи по подобен начин и нас днес. (Кол. 1:18) Например може би от известно време обмисляме да започнем пионерска служба или да се преместим в район, където има нужда от повече вестители на Царството. Но е много вероятно Исус да ни насочи чрез Божия дух едва след като предприемем конкретни действия да постигнем целта си. Както шофьорът може да насочва колата си наляво или надясно само ако тя се движи, така и Исус ни помага да разширяваме службата си само ако „се движим“, тоест ако полагаме усилия в тази посока.

7 А ако усилията ни не дадат резултат веднага? Трябва ли да се откажем, като си мислим, че Божият дух не ни ръководи? Не, разбира се. Не бива да забравяме, че и някои планове на Павел се провалили. Но той не се отказал, докато не намерил врата, която се отворила. Можем да сме сигурни, че ако с постоянство търсим „широка врата за дейност“, ние също ще бъдем възнаградени. (1 Кор. 16:9)

8. а) Какво знаем за Филипи? б) Какво станало, когато Павел проповядвал на едно „място за молитва“?

8 Когато пристигнали в Македония, Павел и спътниците му отишли в град Филипи, чиито жители се гордеели с римското си гражданство. За римските ветерани, които живеели там, тази колония била като малка Италия, миниатюрен Рим в Македония. Извън градската порта, до една река мисионерите открили място, което предположили, че е „за молитва“b. В събота отишли там и намерили няколко жени, които се били събрали, за да се покланят на Бога. Братята седнали и започнали да им проповядват. Слушала ги жена на име Лидияc и Йехова „отворил широко сърцето ѝ“. Онова, което мисионерите говорели, оказало толкова силно въздействие на Лидия, че тя и всички в дома ѝ се покръстили. После тя настояла Павел и спътниците му да останат в къщата ѝ. (Деян. 16:13-15)

9. Как мнозина днес подражават на Павел и какви благословии получават?

9 Представи си каква радост донесло покръстването на Лидия! Колко ли щастлив бил Павел, че приел поканата да отиде в Македония и че Йехова решил да използва него и спътниците му, за да отговори на молитвите на тези богобоязливи жени! Днес много братя и сестри — млади и стари, семейни и несемейни — също се преместват в райони, където има нужда от повече вестители на Царството. Разбира се, тези християни срещат трудности, но те са нищо в сравнение с удовлетворението, което изпитват, когато намират хора, приемащи библейската истина подобно на Лидия. Можеш ли да направиш промени, които ще ти позволят да отидеш в район, където има нужда от помощ? Очакват те много благословии! Пример в това отношение е 25-годишният Арън, който се преместил в Централна Америка. Той казва: „Службата в чужда страна ми помага да израствам духовно и да се приближавам до Йехова. Проповедната служба е чудесна — водя осем библейски изучавания!“ Много други християни споделят мнението му.

Две сестри проповядват на млада жена на улицата. Млад мъж наднича, за да види за какво си говорят.

Как днес можем да откликнем на призива „Ела в Македония“?

„Цялото множество се надигна против тях“ (Деяния 16:16-24)

10. Как демоните били в основата на противопоставянето, с което се сблъскали Павел и сътрудниците му?

10 Несъмнено Сатана бил разярен, че добрата новина пуска корени там, където той и демоните му имали силно влияние. Затова не е изненадващо, че именно демоните били в основата на противопоставянето, с което се сблъскали Павел и сътрудниците му. Когато мисионерите ходели до мястото за молитва, една обладана от демон прислужница, която носела печалба на господарите си, като предсказвала бъдещето, вървяла след тях и викала: „Тези хора са роби на Всевишния Бог и ви известяват пътя на спасението.“ Може би демонът я карал да вика тези думи, за да изглежда, че предсказанията ѝ и ученията на Павел идват от един и същи източник. Това можело да отвлече вниманието на хората от истинските последователи на Христос. Но Павел изгонил демона и девойката престанала да вика след тях. (Деян. 16:16-18)

11. Какво се случило с Павел и Сила, след като демонът излязъл от девойката?

11 Когато разбрали, че вече не могат да се надяват на лесна печалба, господарите на девойката се разгневили. Те завлекли Павел и Сила на пазарния площад, където управниците, представящи римската власт, решавали съдебни спорове. Възползвайки се от предразсъдъците и патриотизма на съдиите, те по същество казали: „Тези юдеи всяват смут, като проповядват обичаи, които ние, римляните, не можем да приемем.“ Думите им предизвикали незабавни действия. „Цялото множество“ на площада се надигнало против Павел и Сила и градските управници наредили „да ги бият с пръчки“. След това мисионерите били завлечени до затвора. Пазачът ги хвърлил във вътрешната му част и оковал краката им в дървени стеги. (Деян. 16:19-24) Когато затворил вратата, в килията станало толкова тъмно, че Павел и Сила сигурно почти не можели да се видят. Но Йехова виждал всичко. (Пс. 139:12)

12. а) Как християните приели преследването и защо? б) Какви видове противопоставяне използват и до днес Сатана и поддръжниците му?

12 Години по-рано Исус казал на последователите си: „Ще преследват и вас.“ (Йоан 15:20) Затова, идвайки в Македония, мисионерите били готови да срещнат противопоставяне. Когато се надигнало преследване, те знаели, че то не е израз на Божието неодобрение, а е проява на гнева на Сатана. Днес поддръжниците на Дявола използват същите методи като във Филипи. Коварни противници ни представят в погрешна светлина в училище и на работа, с което подклаждат противопоставяне. В някои страни религиозни врагове ни обвиняват в съда, като по същество казват: „Тези Свидетели всяват смут, като проповядват обичаи, които ние, поддръжниците на традиционната църква, не можем да приемем.“ На някои места събратята ни са бити и лишавани от свобода. Но Йехова вижда всичко. (1 Пет. 3:12)

„Бяха покръстени незабавно“ (Деяния 16:25-34)

13. Защо пазачът попитал: „Какво трябва да направя, за да бъда спасен?“

13 Павел и Сила вероятно се нуждаели от време да осмислят бурните събития от деня. Но до полунощ те възвърнали силите си и дори се молели и възхвалявали Бога с песен. Изведнъж земетресение разтърсило затвора! Пазачът се събудил, видял отворените врати и се уплашил, че затворниците са избягали. Като знаел, че ще го накажат за бягството им, той извадил меча си и понечил да се убие. Но Павел извикал: „Не посягай на себе си, защото всички сме тук!“ Потресеният пазач попитал: „Господа, какво трябва да направя, за да бъда спасен?“ Павел и Сила не можели да го спасят, само Исус можел. Затова му отговорили: „Вярвай в Господаря Исус и ще бъдеш спасен!“ (Деян. 16:25-31)

14. а) Как Павел и Сила помогнали на пазача? б) Как били благословени мисионерите, когато понесли преследването с радост?

14 Искрен ли бил въпросът на пазача? Павел не се съмнявал в подбудите на мъжа. Но той бил езичник и не бил запознат със Свещеното писание. Затова, преди да стане християнин, трябвало да научи и да приеме основните духовни истини. Така че Павел и Сила отделили време да му известят „словото на Йехова“. Погълнати от това, те може би забравили за болката от нанесените им удари. Пазачът обаче забелязал дълбоките рани по гърбовете им и ги измил. После той и хората в дома му били „покръстени незабавно“. Колко благословени били Павел и Сила, че понесли преследването с радост! (Деян. 16:32-34)

15. а) Как много Свидетели днес следват примера на Павел и Сила? б) Защо трябва да посещаваме отново и отново хората в района си?

15 Подобно на Павел и Сила много Свидетели днес проповядват добрата новина, докато са в затвора заради вярата си, и се радват на хубави резултати. Например в една страна, където дейността ни беше забранена, в определен момент 40 процента от всички Свидетели бяха научили истината за Йехова в затвора! (Иса. 54:17) Обърни внимание също, че пазачът потърсил помощ едва след земетресението. Така и днес някои хора, които преди са отхвърляли посланието за Царството, може да откликнат, след като някакво събитие внезапно разтърси живота им. Като посещаваме отново и отново хората в района си, ще можем да им помогнем, когато са готови за това.

„Нима сега ни изгонват тайно?“ (Деяния 16:35-40)

16. Как се обърнали нещата в деня, след като Павел и Сила били бити?

16 На следващата сутрин управниците наредили Павел и Сила да бъдат освободени. Но Павел казал: „Те ни биха пред всички, без да сме осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в затвора. Нима сега ни изгонват тайно? Не може така! Нека дойдат сами и ни изведат!“ Като научили, че двамата мъже са римски граждани, управниците се уплашили, понеже били нарушили праватаd им. Нещата се обърнали — по-рано мисионерите били бити пред всички, а сега управниците трябвало да им се извинят пред всички. Те увещавали с молби Павел и Сила да напуснат Филипи. Двамата християни се съгласили, но първо отделили време да насърчат растящата група от нови ученици и чак тогава си тръгнали.

17. Какъв важен урок можели да научат новите християни, наблюдавайки издръжливостта на Павел и Сила?

17 Ако правата им на римски граждани били зачетени по-рано, Павел и Сила можели да си спестят наказанието и да не бъдат бити. (Деян. 22:25, 26) Но вероятно така щели да оставят в учениците от Филипи впечатлението, че използват положението си, за да избегнат страдания заради Христос. Как щяло да повлияе това на вярата на християните, които нямали римско гражданство? В крайна сметка те не можели да разчитат на такава защита от закона. Ето защо, като понесли наказанието, Павел и Сила показали на новите ученици с личния си пример, че Христовите последователи могат да устоят непоколебимо при преследване. Впоследствие, настоявайки правата им на римски граждани да бъдат зачетени, мисионерите принудили управниците да признаят пред всички, че са нарушили закона. Това на свой ред можело да предотврати бъдещо лошо отношение към християните и да осигури известна правна защита от подобно преследване.

18. а) Как християнските надзорници днес подражават на Павел? б) Как в наши дни защитаваме и утвърждаваме „добрата новина по правен път“?

18 Днес надзорниците в християнския сбор също осигуряват ръководство чрез личния си пример. Пастирите с готовност правят това, което очакват от събратята си. Подобно на Павел ние преценяваме внимателно как и кога да използваме правата си, за да получим защита. При нужда се обръщаме към районни, върховни и дори международни съдилища, за да получим правна защита за своето поклонение. Целта ни не е да прокарваме социални реформи, а да защитим и утвърдим „добрата новина по правен път“, както писал Павел до филипяните около 10 години след като бил затворник в техния град. (Флп. 1:7) Каквито и да са резултатите от такива съдебни процеси, ние сме решени, подобно на Павел и спътниците му, да продължаваме да известяваме добрата новина, накъдето и да ни насочи Божият дух. (Деян. 16:10)

ЛУКА — ПИСАТЕЛЯТ НА ДЕЯНИЯ

До 9 стих на 16 глава от книгата Деяния разказът е изцяло в трето лице, тоест писателят само съобщава какво са казали и направили други хора. В Деяния 16:10, 11 обаче забелязваме промяна. В 11 стих например се казва: „Тръгнахме по море от Троада и пристигнахме направо в Самотрак.“ На това място писателят Лука започва да участва в описаните събития. Но откъде знаем, че именно той е написал Деянията на апостолите, след като името му не се споменава никъде в книгата?

Лука седи на маса и пише в свитък.

Отговорът се крие в уводите на Деяния и на Евангелието според Лука. И двата съдържат обръщение към човек на име Теофил. (Лука 1:1, 3; Деян. 1:1) Деяния започва с думите: „О, Теофиле, в първия разказ включих всичко, което Исус правеше и поучаваше от началото.“ Тъй като древните източници свидетелстват, че „първият разказ“, евангелието, е написан от Лука, книгата Деяния също трябва да е негово дело.

Не знаем много за Лука. Той е споменат само три пъти в Библията. Апостол Павел го нарича „обичания от всички лекар“ и го изрежда сред своите „сътрудници“. (Кол. 4:14; Флм. 24) Откъсите от Деяния, в които се говори в първо лице, показват, че Лука за първи път придружил Павел от Троада до Филипи около 50 г., но не бил с него, когато апостолът продължил пътуването си. Двамата се срещнали отново във Филипи около 56 г. и заедно с още седем братя се отправили към Йерусалим, където Павел бил задържан. Две години по-късно Лука придружил апостола, който все още бил в окови, от Кесария до Рим. (Деян. 16:10-17, 40; 20:5 — 21:17; 24:27; 27:1 — 28:16) Когато Павел бил за втори път затворник в Рим и предвиждал скорошната си смърт, „само Лука“ бил при него. (2 Тим. 4:6, 11) Ясно е, че Лука пропътувал големи разстояния и бил готов да понася трудности заради добрата новина.

Лука не твърдял, че е бил свидетел на онова, което писал за Исус. Вместо това казал, че се е захванал да състави „описание на събитията“ въз основа на разказите на „очевидци“. Той заявил: „Най-старателно проследих всичко от самото начало, да го запиша подред.“ (Лука 1:1-3) Резултатите от труда му показват, че бил старателен изследовател. Може би той събрал сведения, като разговарял с Елисавета, с Исусовата майка Мария и с други хора. Много от записаното от него не се среща в останалите евангелия. (Лука 1:5-80)

По думите на Павел Лука бил лекар и в разказа му наистина се вижда загриженост към страдащите, присъща на човек с такава професия. Ето само няколко примера: Лука отбелязва, че когато Исус излекувал обладан от демон мъж, демонът излязъл от него, „без да го нарани“; уточнява, че тъщата на апостол Петър била измъчвана „от изгаряща треска“; посочва, че Исус помогнал на жена, която от осемнайсет години била „обсебена от демон“ и поради това била болна, така че била „свита на две“ и изобщо не можела да се изправи. (Лука 4:35, 38; 13:11)

Несъмнено Лука поставял „делото на Господаря“ на първо място в живота си. (1 Кор. 15:58) Той не се стремял към успешна кариера или известност, а просто искал да помага на другите да опознаят Йехова и да му служат.

ЛИДИЯ — ПРОДАВАЧКАТА НА ПУРПУРНИ ПЛАТОВЕ

Лидия живеела във Филипи, важен град в Македония. Тя била родом от Тиатир, който се намирал в областта Лидия в западна Мала Азия. За да развие търговията си като продавачка на пурпурни платове, Лидия се преместила от другата страна на Егейско море. Вероятно освен пурпурни платове тя продавала също пурпурни черги, гоблени и дори бои. Надпис, намерен във Филипи, потвърждава, че в града имало сдружение на продавачи на пурпурни платове.

Лидия показва плат.

Лидия е наречена „поклонничка на Бога“, което навярно означава, че била юдейска прозелитка. (Деян. 16:14) Може би тя се запознала с поклонението на Йехова в родния си град, който, за разлика от Филипи, имал юдейска синагога. Според някои „Лидия“ е прозвище със значение „лидийката“, което ѝ било дадено във Филипи. Но съществуват древни текстове, които показват, че „Лидия“ било и собствено име.

Лидийците и съседните им народи се славели с умението си да използват пурпурни багрила още от дните на Омир (IX или VIII век пр.н.е.). Било всеизвестно, че от тиатирската вода се получават най-ярките и трайни цветове.

Пурпурните изделия били лукс, който само богатите можели да си позволят. Макар че били познати различни източници на пурпурна боя, най-добрата и най-скъпата, използвана за боядисването на фин лен, се добивала от средиземноморски охлюви. От всеки охлюв се извличала само капка боя, а за един грам от скъпоценната течност били нужни около 8000 мекотели. Затова платът с такъв цвят бил много скъп.

Тъй като търговията на Лидия изисквала значителни средства и къщата ѝ била достатъчно голяма да настани четирима души — Павел, Сила, Тимотей и Лука, — по всяка вероятност тя била преуспяла и заможна жена. В Библията се говори за „всички в дома ѝ“, което може да означава, че живеела с роднини или че имала слуги и роби. (Деян. 16:15) А фактът, че преди да напуснат града, Павел и Сила се срещнали с някои братя в дома на тази гостоприемна жена, показва, че навярно първите християни във Филипи провеждали събрания в къщата ѝ. (Деян. 16:40)

Когато писал до сбора във Филипи около 10 години по-късно, Павел не споменал Лидия. Така че всичко, което знаем за нея, е от записаното в 16 глава на Деяния.

a Виж блока „Лука — писателят на Деяния“.

b Може би на юдеите във Филипи им било забранено да имат синагога поради военния характер на града. Или може би нямало десет юдеи от мъжки пол, колкото били необходими за основаването на синагога.

c Виж блока „Лидия — продавачката на пурпурни платове“.

d Според римския закон гражданинът имал право на справедлив процес и никога не бивало да бъде наказван публично, без да е осъден.

    Български издания (1985–2026)
    Излез
    Влез
    • Български
    • Сподели
    • Настройки
    • Copyright © 2026 Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania
    • Условия за употреба
    • Поверителност
    • Настройки за поверителност
    • JW.ORG
    • Влез
    Сподели