ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева кула“
ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА
„Стражева кула“
Български
  • БИБЛИЯ
  • ИЗДАНИЯ
  • СЪБРАНИЯ
  • bt гл. 15, стр. 117–123
  • „Укрепваше сборовете“

Няма видео за избрания текст.

Съжаляваме, но имаше проблем със зареждането на видеото.

  • „Укрепваше сборовете“
  • Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство
  • Подзаглавия
  • Подобни материали
  • „Да се върнем сега и да посетим братята“ (Деяния 15:36)
  • „Възникна разпра“ (Деяния 15:37-41)
  • „Говореха добре за него“ (Деяния 16:1-3)
  • „Укрепвани във вярата“ (Деяния 16:4, 5)
  • „Мое любимо и вярно дете в Господаря“
    2015 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Тимотей бил готов и имал желание да служи на другите
    2008 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Марко — ‘един полезен служител’
    2010 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Тимотей — „искрено дете във вярата“
    1999 Стражева кула — известява Царството на Йехова
Виж още
Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство
bt гл. 15, стр. 117–123

15 ГЛАВА

„Укрепваше сборовете“

Пътуващите служители помагат на сборовете да укрепнат във вярата

Въз основа на Деяния 15:36 — 16:5

1-3. а) Кой е новият спътник на Павел и какво знаем за него? б) Какво ще научим в тази глава?

ВЪРВЕЙКИ по неравния път между градовете, апостол Павел поглежда замислено младия си спътник. Името му е Тимотей. С всяка крачка този изпълнен с енергия младеж, който е може би на около 20 години, се отдалечава все повече от дома си. Денят напредва и Листра и Икония постепенно остават в далечината. Павел има известна представа какво ги очаква, понеже това е второто му мисионерско пътуване. Той знае, че ще срещнат много опасности и трудности. Как ще се справи с тях Тимотей?

2 Този смирен младеж може би не е много уверен в себе си, но Павел не се съмнява в него. Случилото се неотдавна е убедило още повече апостола, че се нуждае от подходящ спътник. Той знае, че предстоящата работа — посещаването и укрепването на сборовете — ще изисква от тях, като пътуващи служители, решителност и единомислие. Една от причините да смята така, може да е възникналият преди време спор с Варнава, заради който двамата са се разделили.

3 В тази глава ще разберем как най-добре да разрешаваме разногласията. Ще научим също защо Павел избрал Тимотей за свой спътник и каква важна роля имат окръжните надзорници днес.

„Да се върнем сега и да посетим братята“ (Деяния 15:36)

4. Какво възнамерявал да направи Павел при второто си мисионерско пътуване?

4 В предишната глава видяхме как четиримата пратеници — Павел, Варнава, Юда и Сила — насърчили сбора в Антиохия, като предали решението на ръководното тяло за обрязването. Какво направил Павел след това? Той предложил на Варнава отново да тръгнат на път, като казал: „Да се върнем сега и да посетим братята във всеки един от градовете, в които известихме словото на Йехова, за да видим как са.“ (Деян. 15:36) Павел не говорел просто за приятелско посещение на тези новопокръстени християни. Книгата Деяния разкрива каква всъщност била целта на второто му мисионерско пътуване. Първо, той щял да продължи да предава на братята постановленията на ръководното тяло. (Деян. 16:4) Второ, като пътуващ надзорник, Павел искал да укрепи духовно сборовете, като им помогне да се утвърдят във вярата. (Рим. 1:11, 12) Как организацията на Свидетелите на Йехова днес следва установения от апостолите образец?

5. Как Ръководното тяло днес осигурява напътствия и насърчение на сборовете?

5 Днес Христос използва Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, за да води своя сбор. Тези верни помазани мъже осигуряват напътствия и насърчение на всички сборове по света чрез писма, печатни и електронни издания, събрания и т.н. Ръководното тяло се стреми също да поддържа близка връзка с всеки сбор. За тази цел използва пътуващи надзорници. То е назначило пряко хиляди опитни старейшини по света да служат като окръжни надзорници.

6, 7. Кои са някои от отговорностите на окръжните надзорници?

6 Съвременните пътуващи надзорници се стараят да обърнат внимание на всеки в поверените им сборове и да го укрепят духовно. Как правят това? Те следват примера на верните християни от първи век като Павел. Той подканил един от надзорниците: „Проповядвай словото, прави това с чувство за неотложност в благоприятно време и във време на трудности, поправяй, порицавай и подканяй с голямо дълготърпение и умело поучаване. ... Върши работата на проповедник на добрата новина.“ (2 Тим. 4:2, 5)

7 В съответствие с тези думи окръжният надзорник заедно със съпругата си, ако е женен, участва с местните вестители в различни аспекти на службата. Тези пътуващи проповедници са пламенни в службата и поучават умело, благодарение на което оказват положително влияние на сбора. (Рим. 12:11; 2 Тим. 2:15) Те са познати най-вече със своята самопожертвователна любов. С готовност служат на другите, като пътуват в лошо време и дори в опасни райони. (Флп. 2:3, 4) Те насърчават, поучават и наставляват сборовете с библейски доклади. Всички в сбора извличат полза, като наблюдават поведението на окръжните надзорници и подражават на вярата им. (Евр. 13:7)

„Възникна разпра“ (Деяния 15:37-41)

8. Как реагирал Варнава на поканата на Павел?

8 Предложението на Павел „да посетят братята“, се харесало на Варнава. (Деян. 15:36) Двамата вече си били сътрудничили добре в пътуващата служба и познавали местата и хората, които щели да посетят. (Деян. 13:2 — 14:28) Затова може би изглеждало разумно и практично да предприемат заедно това пътуване. Но възникнал проблем. В Деяния 15:37 се казва: „Варнава беше решил да вземе с тях и Йоан, наречен още Марко.“ Това не било просто предложение. Варнава бил „решил“ да вземат и братовчед му Марко на мисионерското пътуване.

9. Защо Павел не бил съгласен с Варнава?

9 Павел не бил съгласен. Защо? В Деяния четем: „Павел обаче не смяташе, че е редно да вземат [Марко] със себе си, защото той се беше отделил от тях в Памфилия и не беше продължил да работи с тях в делото.“ (Деян. 15:38) Марко тръгнал с Павел и Варнава на първото им мисионерско пътуване, но не останал с тях до края. (Деян. 12:25; 13:13) Още в първия етап от пътуването, когато били в Памфилия, той ги оставил и се прибрал в Йерусалим. Библията не казва защо си тръгнал, но очевидно апостол Павел смятал постъпката му за безотговорна. Вероятно той не бил сигурен дали могат да разчитат на Марко.

10. До какво довело разногласието между Павел и Варнава?

10 Все пак Варнава настоявал да вземат Марко. Павел, от своя страна, настоявал да не го правят. Какво станало накрая? В Деяния 15:39 пише: „Така възникна разпра помежду им и те се разделиха.“ Варнава взел Марко и отплавал за родния си край, остров Кипър. Павел се заел с планираното пътуване. Повествованието продължава: „Павел избра Сила и тръгна на път, след като братята го повериха на незаслужената милост на Йехова.“ (Деян. 15:40) Заедно те минали през Сирия и Киликия и „укрепвали сборовете“. (Деян. 15:41)

11. Какви качества са ни нужни, за да се помирим с някого, който ни е обидил?

11 Тази случка може би ни напомня за собственото ни несъвършенство. Павел и Варнава били назначени като специални представители на ръководното тяло. Вероятно Павел дори станал негов член. Но в този случай двамата се поддали на човешките си слабости. Дали обаче допуснали взаимоотношенията им да охладнеят трайно заради това? Макар и несъвършени, Павел и Варнава били смирени хора, притежаващи Христовия ум. Несъмнено след време те проявили братска любов и си простили. (Еф. 4:1-3) По-късно Павел и Маркоa си сътрудничили при други теократични задачи. (Кол. 4:10)

12. Какви качества трябва да проявяват надзорниците днес подобно на Павел и Варнава?

12 Гневните изблици не били присъщи нито на Варнава, нито на Павел. Варнава бил познат като толкова сърдечен и щедър човек, че апостолите не го наричали със собственото му име Йосиф, а Варнава, което означава „син на утехата“. (Деян. 4:36) Павел също бил известен със своето мило и нежно отношение към другите. (1 Сол. 2:7, 8) Подобно на Павел и Варнава всички християнски надзорници днес, в това число и окръжните надзорници, трябва винаги да се стремят да проявяват смирение и да се отнасят мило към другите старейшини и към целия сбор. (1 Пет. 5:2, 3)

„Говореха добре за него“ (Деяния 16:1-3)

13, 14. а) Кой бил Тимотей и вероятно кога Павел се запознал с него? б) Защо Тимотей направил силно впечатление на Павел? в) Каква задача получил Тимотей?

13 При второто си мисионерско пътуване Павел отишъл в римската провинция Галатия, където вече имало няколко сбора. Той пристигнал „в Дервия, а също и в Листра“. Повествованието разказва: „И ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една вярваща юдейка, но баща му беше грък.“b (Деян. 16:1)

14 Явно Павел се запознал със семейството на Тимотей, когато за първи път посетил тази област около 47 г. При второто посещение на апостола две-три години по-късно младият Тимотей му направил силно впечатление. Защо? Защото братята „говорели добре за него“. Той имал добро име не само в родния си град, но и извън него. Библията обяснява, че го хвалели братята както в Листра, така и в Икония, намираща се на около 30 километра от нея. (Деян. 16:2) Под ръководството на светия дух старейшините поверили на младия Тимотей сериозна отговорност — да помага на Павел и Сила в пътуващата служба. (Деян. 16:3)

15, 16. Как Тимотей си спечелил толкова добро име?

15 Как Тимотей си спечелил толкова добро име още в младежките си години? Дали със своя ум, външен вид или вродени способности? Често хората се възхищават на такива качества. Дори пророк Самуил веднъж бил повлиян от външния вид на един човек. Но Йехова му напомнил: „Бог не вижда нещата така, както ги вижда човек: човек вижда онова, което виждат очите, а Йехова вижда какво е сърцето.“ (1 Царе 16:7) Тимотей си спечелил добро име сред братята не благодарение на вродените си способности, а защото притежавал духовни качества.

16 Години по-късно апостол Павел споменал някои от християнските качества на Тимотей. Той говорил за добрата му нагласа, самопожертвователната му любов и усърдието, с което изпълнявал теократичните си задачи. (Флп. 2:20-22) Тимотей бил познат и със своята вяра „без никакво лицемерие“. (2 Тим. 1:5)

17. Как младите хора днес могат да подражават на Тимотей?

17 Днес много деца и младежи подражават на Тимотей, като развиват качества, които Бог харесва. Така си създават добро име пред Йехова и сред неговите служители още в ранна възраст. (Пр. 22:1; 1 Тим. 4:15) Те проявяват вяра без лицемерие, като не водят двойствен живот. (Пс. 26:4) В резултат на това много млади хора могат подобно на Тимотей да имат важна роля в сбора. Колко е насърчително за всички Божии служители около тях, когато те стават вестители на добрата новина и след време се отдават на Йехова и се покръстват!

„Укрепвани във вярата“ (Деяния 16:4, 5)

18. а) Какви задачи изпълнявали Павел и Тимотей като пътуващи надзорници? б) Как били благословени сборовете?

18 Павел и Тимотей служили заедно години наред. Като пътуващи надзорници, те изпълнявали различни задачи от ръководното тяло. Библията казва: „Като пътуваха по градовете, те предаваха на онези, които бяха там, постановленията, приети от апостолите и старейшините в Йерусалим, за да ги спазват.“ (Деян. 16:4) Очевидно християните следвали напътствията на апостолите и старейшините в Йерусалим. Благодарение на своето послушание сборовете били „укрепвани във вярата“ и от ден на ден се увеличавали числено. (Деян. 16:5)

19, 20. Защо християните трябва да са послушни на „онези, които [ги] ръководят“?

19 Подобно на това Свидетелите на Йехова днес се радват на благословии, защото послушно следват напътствията на „онези, които [ги] ръководят“. (Евр. 13:17) Тъй като сцената на този свят постоянно се променя, е изключително важно християните да бъдат в крак с ръководството, осигурявано от „верния и разумен роб“. (Мат. 24:45; 1 Кор. 7:29-31) Това ще ни помогне да не се отклоним от истината и да останем без петно от света. (Як. 1:27)

20 Вярно е, че християнските надзорници днес, включително членовете на Ръководното тяло, са несъвършени подобно на Павел, Варнава, Марко и другите помазани старейшини от първи век. (Рим. 5:12; Як. 3:2) Но тъй като следват отблизо Божието Слово и се придържат към оставения от апостолите образец, братята от Ръководното тяло показват, че са достойни за доверие. (2 Тим. 1:13, 14) В резултат на това сборовете са укрепвани във вярата.

ТИМОТЕЙ СЛУЖИ ЗА „РАЗПРОСТРАНЯВАНЕТО НА ДОБРАТА НОВИНА“

Тимотей бил много ценен помощник на апостол Павел. След като двамата служили заедно около 11 години, Павел писал за него: „При мене няма никой друг като него, някой, който да е искрено загрижен за вас. ... Вие знаете как той показа, че е достоен, и как, както син с баща си, служеше с мене за разпространяването на добрата новина.“ (Флп. 2:20, 22) Тимотей участвал усърдно в проповедната дейност, с което си спечелил обичта на Павел и ни оставил хубав пример.

Тимотей.

Син на грък и юдейка, Тимотей, изглежда, израснал в Листра. Още като дете бил учен на свещените писания от майка си Евникия и баба си Лоида. (Деян. 16:1, 3; 2 Тим. 1:5; 3:14, 15) Навярно той приел християнството заедно с тях при първото посещение на Павел в техния град.

След известно време, когато Павел се върнал там, братята в Листра и Икония „говорели добре“ за Тимотей, който тогава вероятно бил около 20-годишен. (Деян. 16:2) Божият дух вдъхновил „предсказания“ за него и в съгласие с тях Павел и местните старейшини му поверили специална задача в службата. (1 Тим. 1:18; 4:14; 2 Тим. 1:6) Той щял да помага на Павел в мисионерската дейност. Тимотей трябвало да се раздели със семейството си и дори да се обреже, за да не възникне недоволство сред юдеите, които щели да посетят. (Деян. 16:3)

Тимотей пътувал много. Той проповядвал с Павел и Сила във Филипи, със Сила в Берия и сам в Солун. Когато се срещнал отново с Павел в Коринт, Тимотей му донесъл добри новини за любовта и верността, проявявани от солунците въпреки трудностите, които изпитвали. (Деян. 16:6 — 17:14; 1 Сол. 3:2-6) След като получил тревожни сведения за коринтяните, Павел, който тогава бил в Ефес, искал да изпрати младия си сътрудник обратно в Коринт. (1 Кор. 4:17) По-късно от Ефес апостолът изпратил Тимотей и Ераст в Македония. Но когато Павел писал на римляните, Тимотей бил отново с него в Коринт. (Деян. 19:22; Рим. 16:21) Това са само някои от пътуванията, които този верен брат предприел заради добрата новина.

Може би Тимотей малко се притеснявал да упражнява дадената му власт, както личи от думите на Павел: „Нека никой не гледа отвисоко на твоята младост.“ (1 Тим. 4:12) Но апостолът без колебание го изпратил в сбор, където имало проблеми, като му заръчал: „Да наредиш на определени хора да не проповядват други учения.“ (1 Тим. 1:3) Освен това го упълномощил да назначава надзорници и помощник-служители в сборовете. (1 Тим. 5:22)

Павел обикнал силно Тимотей заради прекрасните му качества. Библията показва, че младият мъж бил близък, верен и любещ приятел на апостола и му бил като син. Павел писал, че помни сълзите на Тимотей, че много иска да го види и че се моли за него. Като загрижен баща той му дал също съвет за „честите [му] боледувания“ — очевидно проблеми със стомаха. (1 Тим. 5:23; 2 Тим. 1:3, 4)

Когато Павел бил за първи път затворник в Рим, Тимотей бил до него. Поне за известно време той също бил в затворнически окови. (Флм. 1; Евр. 13:23) Силната любов между тези двама братя се вижда от думите, които Павел писал на Тимотей, предвиждайки скорошната си смърт: „Направи всичко възможно да дойдеш по-скоро при мене.“ (2 Тим. 4:6-9) Но Свещеното писание не разкрива дали Тимотей успял да стигне навреме, за да види още веднъж любимия си наставник.

МАРКО ИМА МНОГО ПРИВИЛЕГИИ

В Евангелието според Марко се споменава, че хората, които заловили Исус, се опитали да хванат „един млад човек“, но той „избягал гол“. (Мар. 14:51, 52) Тъй като единствено Марко, наричан още Йоан Марко, е записал тази случка, този млад човек може да е бил самият той. Това би означавало, че Марко най-малкото се е срещал лично с Исус.

Марко слуша и си води бележки, докато възрастен мъж говори.

Около 11 години по-късно, когато Ирод Агрипа преследвал християните, „доста“ членове на йерусалимския сбор се събрали в къщата на Мария, майката на Марко, за да се молят. В този дом отишъл апостол Петър, след като бил чудодейно освободен от затвора. (Деян. 12:12) Така че Марко може да е израснал в къща, която впоследствие се използвала за християнски събрания. Несъмнено той познавал добре първите ученици на Исус и те му оказали положително влияние.

Марко служил рамо до рамо с някои християнски надзорници от първи век. Доколкото знаем, първото му специално назначение било да служи с братовчед си Варнава и апостол Павел в сирийска Антиохия. (Деян. 12:25) Когато Павел и Варнава се отправили на първото си мисионерско пътуване, Марко ги придружил до Кипър и след това до Мала Азия. Оттам по неизвестни причини се върнал в Йерусалим. (Деян. 13:4, 13) След като Варнава и Павел се скарали заради него, както е описано в 15 глава на Деяния, Марко и Варнава продължили мисионерската си служба на остров Кипър. (Деян. 15:36-39)

Несъмнено всички спомени за този конфликт били отдавна забравени през 60 или 61 г., когато Марко отново служил с Павел, този път в Рим. Апостолът, който бил затворник там, писал до сбора в Колоса: „Аристарх, който е затворен заедно с мене, ви изпраща своите поздрави, а също и Марко, братовчедът на Варнава (за когото получихте указания да го приемете сърдечно, ако дойде при вас).“ (Кол. 4:10) Следователно Павел мислел да изпрати Йоан Марко от Рим в Колоса като свой представител.

По някое време между 62 и 64 г. Марко си сътрудничил с апостол Петър във Вавилон. Както се казваше в 10 глава на тази книга, двамата станали много близки, понеже Петър го нарича „Марко, моя син“. (1 Пет. 5:13)

Около 65 г., когато за втори път бил затворник в Рим, апостол Павел писал на своя сътрудник Тимотей, който бил в Ефес: „Вземи Марко и го доведи със себе си, защото ми е полезен за службата.“ (2 Тим. 4:11) Несъмнено Марко откликнал веднага на тази покана и от Ефес отишъл отново в Рим. Не е чудно, че Варнава, Павел и Петър много ценели този брат!

Най-голямата привилегия на Марко била да напише евангелие под вдъхновение от Йехова. Смята се, че той се сдобил с информация главно от апостол Петър. Изглежда, фактите подкрепят това твърдение, тъй като разказът на Марко съдържа подробности, които би знаел само очевидец като Петър. Но явно Марко записал евангелието си в Рим, а не във Вавилон, когато бил с апостола. Той използва много латински понятия и превежда еврейски думи, неразбираеми за хората от другите народи, което навежда на мисълта, че писал главно за езичници.

a Виж блока „Марко има много привилегии“.

b Виж блока „Тимотей служи за „разпространяването на добрата новина“.

    Български издания (1985–2026)
    Излез
    Влез
    • Български
    • Сподели
    • Настройки
    • Copyright © 2026 Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania
    • Условия за употреба
    • Поверителност
    • Настройки за поверителност
    • JW.ORG
    • Влез
    Сподели