Музикалните инструменти в древен Израил — ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева Кула“

Музикалните инструменти в древен Израил

МУЗИКАТА заемала съществена част от културата на древен Израил. Тръбите и роговете били надувани, когато трябвало да бъде свикан народът за поклонение, както и за отбелязването на важни събития. Звукът на арфи и лири носел спокойствие на хората с царско потекло. (1 Царе 16:14–23) Барабаните, чинелите и другите шумови инструменти били удряни или разклащани по време на някое радостно събитие. (2 Царе 6:5; 1 Летописи 13:8)

В Библията пише, че от Ювал, потомък на Каин, „водят началото си всички онези, които свирят на арфа и флейта“. (Битие 4:21) Той вероятно изобретил както струнните, така и духовите инструменти.

Библията описва много събития, в които музиката е играела определена роля, но ни дава малко информация за самите инструменти. С помощта на археологически открития и на древни писания обаче учените са се опитали да разберат как са изглеждали древните музикални инструменти и какви звуци са издавали. Някои от изводите им са само предположения, но нека разгледаме няколко примера, за които има достатъчно доказателства.

Дайрета, систруми и чинели

След като Бог по чудодеен начин превел израилтяните през Червено море, Мириам, сестрата на Моисей, както и „всички жени“ празнували с „дайрета и танци“. (Изход 15:20) Макар че не са намерени дайрета от библейски времена, които да приличат на днешните, в Израел на няколко места, като Ахзив, Магедон и Вет–сан, са открити древни глинени фигурки на жени, държащи малък барабан. Този инструмент, често наричан дайре в преводите на Библията, навярно представлявал обикновен дървен обръч с опъната върху него животинска кожа.

По времето на патриарсите при честването на някой празник жените свирели на дайрета, пеели и танцували. Библията обяснява, че когато водачът на израилтяните Йефтай се завърнал след важна победа, дъщеря му изтичала да го посрещне „с дайрета и танци“. Веднъж по случай военните постижения на Давид много жени празнували „с песни и танци“ и „със звуци от дайре“. (Съдии 11:34; 1 Царе 18:6, 7)

Когато цар Давид донесъл ковчега на договора в Йерусалим, хората ‘се веселели пред Йехова, като свирели на всякакви инструменти, направени от хвойна, както и на арфи, на лири, на дайрета, на систруми и на чинели’. (2 Царе 6:5) След време в храма в Йерусалим имало оркестър, които включвал обучени музиканти, свирещи на чинели, тръби, както и на арфи и други струнни инструменти.

Въпреки че имаме представа как изглеждали дайретата, какво ли представлявали систрумите? Явно те били шумови инструменти с малка овална метална рамка и дръжка. При разклащане систрумът издавал рязък дрънчащ звук. Този музикален инструмент е споменат само веднъж в Библията, когато ковчегът на договора бил донесен в Йерусалим. Според юдейските предания обаче на систруми се свирело и по време на тъжни събития.

Какво да кажем за древните чинели? Може би си представяш големи метални дискове, които били удряни едни в други. Но някои чинели в древен Израил били с диаметър само около 10 сантиметра, подобно на кастанетите, и произвеждали звънлив звук.

Арфи и струнни инструменти

Кинорът, най–често наричан „арфа“ или „лира“, бил широко разпространен музикален инструмент в древен Израил. Давид свирел на него, за да успокоява цар Саул. (1 Царе 16:16, 23) Учените разполагат с най–малко 30 изображения на лири от древни каменни стени, монети, мозайки, плочи и печати. Формата им се променяла през вековете. Музикантите ги държали в ръце и свирели на тях, като опъвали струните с пръсти или с пластинка.

Невелът бил подобен на кинора. Не е сигурно колко на брой били струните му, колко голям бил и как точно се свирело на него. Повечето учени обаче са на мнение, че музикантите можели да носят невела и кинора на ръце.

Тръби и рогове

Бог заповядал на Моисей да направи две тръби. Те трябвало да бъдат изковани от сребро. (Числа 10:2) Свещениците ги използвали, за да съобщават за много събития във връзка с храма и с различни празници. В зависимост от целта те издавали различен звук, като например силен и продължителен или по–кратък звук. Все още не се знае как точно изглеждали тези тръби, тъй като не е открит нито един такъв музикален инструмент от библейски времена. Разполагаме само с художествени изображения, като изображението от барелефа на Арката на Тит в Рим.

Рогът, или шофарът, е споменат над 70 пъти в Еврейските писания. За изработването на този музикален инструмент се използвал кози или овнешки рог. Според някои юдейски източници имало два вида рогове — единият прав със златен мундщук, а другият извит и украсен със сребро. С рога често се предавали сигнали, тъй като той издавал глух звук от два или три тона, който стигал надалече.

В древен Израил рогът се използвал, за да се оповестява дадено религиозно събитие, като началото и края на съботата. Освен това той бил използван и при други случаи, например по време на война. Можем само да си представим ужасяващия звук, който издали тристата рога непосредствено преди войската на Гедеон да нападне мадиамците през нощта. (Съдии 7:15–22)

Всички други музикални инструменти

Музикални инструменти, като звънчета, флейти и лютни, също били използвани в библейски времена. Даниил, който бил пророк на Йехова и пленник в древен Вавилон, споменал оркестъра на вавилонския цар Навуходоносор. Част от музикантите свирели на цитра, флейта и гайда. (Даниил 3:5, 7)

Този кратък преглед на някои от музикалните инструменти, споменати в Писанието, потвърждава факта, че музиката била част от ежедневието на древните израилтяни, а вероятно и на други народи. Музика звучала както в царския дворец и местата за поклонение, така и в селата и домовете.

[Снимка на страница 15]

За да издава звук, систрумът трябвало да бъде разклащан

[Снимка на страница 15]

Цар Давид умело свирел на арфа

[Снимка на страница 15]

Дайретата се използват още от времето на патриарсите

[Снимка на страница 15]

Тръбата била използвана за съобщаването на много събития

[Снимка на страница 16]

Фигурка от XVIII век пр.н.е. на жена, държаща ударен инструмент

[Снимка на страница 16]

Монета от II век, изобразяваща струнен инструмент

[Снимка на страница 16]

На този камък от стената на храма в Йерусалим, датиращ от първи век пр.н.е, се намира надписът „на мястото за надуване на тръба“

[Информация за източници на снимките на страница 16]