Проток, криещ безброй опасности

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

КОГАТО през 1798 г. британски мореплаватели открили Басовия проток, разделящ остров Тасмания от континенталната част на Австралия, морските власти били възхитени. Това съкращавало пътя от Англия до град Сидни в Австралия с хиляда и сто километра.

Както установили моряците обаче, Басовият проток е едно от най–опасните за преминаване по море места. Заради ветровете, духащи от запад, силните морски течения и средната дълбочина от едва петдесет до седемдесет метра, там се създават огромни вълни. Всичко това прави преминаването на протока изключително трудно. Освен това опасност представляват и назъбените подводни скали на остров Кинг, разположен в средата на протока откъм западния му вход.

Днес преминаването през Басовия проток вече не е толкова трудно, но това не било така, когато всички кораби били с платна, а навигационните уреди били съвсем примитивни. Било изключително опасно и трудно да се влезе през западния вход на протока.

Намирането на по–кратък път

През XIX век на корабите им трябвали пет месеца да изминат всичките деветнайсет хиляди километра от Англия до източния бряг на Австралия и пътуването съвсем не било приятно! Обикновено стотиците пътници, повечето от които били емигранти и каторжници, били натъпквани под палубите и трябвало да пътуват при ужасни условия. Често пътниците страдали от морска болест, както и от други болести, от недохранване и от нападенията на паразити. Много от тях умирали.a Но надеждата за по–добър живот им давала сили да издържат.

Корабоплаването в този район станало по–лесно, когато капитан Джеймс Форбс открил по–кратък път. Той се отклонил от трийсет и деветия паралел, който само изглеждал най–краткия път през южната част на Индийския океан до Австралия, поел по дъгата на големия кръгb от Англия към югоизточната част на Австралия и това го отвело по–далече на юг към Антарктида. Въпреки айсбергите и огромните океански вълни, корабът на капитан Форбс „Марко Поло“ със седемстотин и един емигранти на борда, акостирал в Мелбърн (щата Виктория) само след шейсет и осем дни — почти два пъти по–бързо от обикновеното! Този рекорд бил поставен тъкмо навреме, защото треската за злато в щата Виктория била в разгара си. Новината за бързото пътуване подтикнала хиляди бъдещи златотърсачи да се отправят към далечната Австралия.

След като корабите напускали Англия, следващата им спирка била нос Отуей, разположен на около шестнайсет хиляди километра на юг. Навигаторите използвали секстант и различни таблици, за да изчисляват географската ширина, а с помощта на корабния хронометър, настроен според гринуичкото време, изчислявали географската дължина. Местното време било определяно според положението на слънцето. Разликата от всеки час между местното и гринуичкото време представлявала петнайсет градуса от географската дължина. Стойностите за географската дължина и ширина позволявали на добрия навигатор да определи местоположението на кораба сравнително точно.

Но тези изчисления не винаги били надеждни. Можело облаците да скрият слънцето в продължение на много дни. Освен това ранните часовници не били винаги точни. Една секунда повече или по–малко всеки ден в продължение на три месеца можела да отклони кораба с петдесет километра от курса. При дъжд, мъгла или мрак имало опасност заблудилият се кораб да пропусне входа на Басовия проток и да се разбие в скалистия бряг на остров Кинг или на щата Виктория. Несъмнено много пътници споделяли мнението на онзи капитан, който, като видял нос Отуей от разстояние, възкликнал: „Слава богу! Не сме сбъркали.“ Онези моряци от XIX век, които успели да минат през протока без произшествия, били особено умели! Пътешествията на някои кораби обаче не били толкова сполучливи.

Гробище за кораби

На 1 юни 1878 г. преди зазоряване корабът „Лок Ард“ си проправял път към крайбрежието на щата Виктория през гъста мъгла. Мъглата се била задържала от предишния ден и попречила на обедните изчисления на капитана. В резултат на това той се оказал много по–близо до брега на континентална Австралия, отколкото предполагал. Изведнъж мъглата се вдигнала и само на два километра се показали страховити отвесни скали, високи деветдесет метра. Моряците отчаяно се борели да обърнат кораба, но вятърът и приливът направили това невъзможно. След по–малко от час корабът „Лок Ард“ се разбил с трясък в подводните скали и след петнайсет минути потънал.

От общо петдесет и четиримата души, които пътували на кораба, оцелели само двама — Том Пиърс, който се учел за моряк, и пътничката Ева Кармайкъл, като и двамата нямали още двайсет години. Том с часове се държал за една преобърната спасителна лодка в ледените зимни води. Най–накрая приливът го изтласкал в една теснина между скалите. От там Том видял малък бряг с останки от кораба, до който успял да стигне с плуване. Ева не можела да плува, затова в продължение на около четири часа се държала за останки от кораба, преди да бъде отнесена от прилива в същата теснина. Виждайки Том на брега, тя започнала да вика за помощ. Том скочил във водата и след едночасови усилия успял да издърпа на брега Ева, която вече била в полусъзнание. По–късно тя разказала: „Той ме занесе в една страшна наглед пещера на повече от петдесет метра от брега, намери сандък с бренди, счупи една бутилка и ми даде да пийна малко, което ме върна в съзнание. Той постла дълги стръкове трева и клони, върху които да легна. След това съм изпаднала в безсъзнание и трябва да съм лежала така в продължение на часове.“ Междувременно Том се изкачил по скалата и потърсил помощ. По–малко от двайсет и четири часа след като корабът им потънал, Том и Ева били заведени в едно близко имение. При това корабокрушение Ева загубила както двамата си родители, така и тримата си братя и двете си сестри.

Днес хиляди плавателни съдове, малки и големи, прекосяват успешно Басовия проток всяка година. Те минават покрай места, където са погребани останките на над сто кораба, претърпели корабокрушение. Някои от тези места, като например теснината „Лок Ард“ в националния парк „Порт Кембъл“, са се превърнали в туристическа забележителност. Тези места напомнят за смелите пътешественици през XIX век, които след като прекосили половината от земното кълбо, успешно преминали през последната и трудна част от пътуването си в търсене на по–добър живот.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страница 17]

КАКВО СЕ СЛУЧИЛО С ТОМ И ЕВА?

Том Пиърс и Ева Кармайкъл, единствените оцелели при корабокрушението на кораба „Лок Ард“, веднага се превърнали в герои на Австралия. В книгата „Нос Отуей — бряг на тайните“ пише: „Вестниците превърнали корабокрушението в сензация, обявявайки Пиърс за герой, а Ева Кармайкъл за красавица и били сигурни, че двамата скоро ще се оженят.“ Макар че Том предложил брак на Ева, тя отклонила предложението му и след три месеца се върнала в Ирландия, където се омъжила и създала семейство. Тя починала през 1934 г., когато била на седемдесет и три години. Том се върнал към моряшкия живот и скоро след това отново претърпял корабокрушение, но оцелял. Той бил капитан на параходи години наред и през 1909 г. починал на петдесетгодишна възраст.

[Източник]

Двете снимки: Flagstaff Hill Maritime Village Warrnambool

[Диаграма/Снимка на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

С кораба „Марко Поло“ (горе) капитан Форбс пътувал от Англия до Австралия, минавайки през много по–кратък път от обикновеното

[Диаграма]

СТАРИЯТ ПЪТ

39–тият паралел

ПО–КРАТКИЯТ ПЪТ

Южен полярен кръг

[Карта]

АТЛАНТИЧЕСКИ ОКЕАН

ИНДИЙСКИ ОКЕАН

АНТАРКТИДА

[Източник]

From the newspaper The Illustrated London News February 19 1853

[Диаграма/Карта на страници 16, 17]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Преминаването през западния вход на Басовия проток представлявало истинско предизвикателство за моряците

[Карта]

АВСТРАЛИЯ

ВИКТОРИЯ

МЕЛБЪРН

Национален парк „Порт Кембъл“

нос Отуей

Басовият проток

о–в Кинг

ТАСМАНИЯ

[Снимка на страница 16]

След като се разбил в подводните скали, корабът „Лок Ард“ потънал за петнайсет минути

[Източник]

La Trobe Picture Collection State Library of Victoria

[Карта на страници 16, 17]

[Снимка на страница 17]

Национален парк „Порт Кембъл“: (1) мястото на корабокрушението на „Лок Ард“ и (2) мястото, където се намира пещерата на Том Пиърс

[Източник]

Photography Scancolor Australia