Царевицата — едно от чудесата в природата

ДОПРЕДИ няколко години Харлин бил земеделец и отглеждал царевица в щата Ню Йорк (САЩ). Той много обичал да обяснява на свои приятели и други посетители забележителните характеристики на царевицата. Издателите на „Пробудете се!“ помолиха Харлин да сподели малко от своите познания с читателите. В тази статия ще разгледаме и други интересни факти за това удивително растение. Коя е родината на царевицата? Как е стигнала до различни далечни места по света? Какви са приложенията на това растение? Нека първо да прочетем как Харлин описва някои от интересните характеристики на царевицата.

Растение, което може „да говори“

„Смятам, че царевицата е произведение на изкуството и доказателство за прецизна математика. Всичко от листата до отделните зърна на кочана е подредено по красив и точен начин. Освен това, докато расте, царевицата ‘говори’. Тя казва кога е ‘жадна’, тоест няма достатъчно влага, или кога е ‘гладна’, тоест не ѝ достигат хранителни вещества. Бебетата плачат, когато имат нужда от нещо, а царевицата, подобно на много други растения, съобщава чрез вида си какво ѝ липсва, например чрез цвета и формата на листата. Добрият земеделец трябва да разбира езика на младото растение.

Ако на места листата се оцветяват в червеникаво–лилаво например, това може да означава, че на растението не му достига фосфор. По други белези се разбира кога има недостиг на магнезий, азот или калий. Съдейки по външния вид на царевицата, земеделецът може да разбере също дали растението е болно или е повредено от химикали.

Като всички, които отглеждат царевица, аз засявах семената през пролетта, когато топлината в почвата помага на семето да покълне. След четири до шест месеца, когато порастваха напълно, растенията достигаха два метра.

Различните етапи в растежа на царевицата могат да се определят според броя на листата. Когато развие пет листа, растението вече може да се справя с химически и математически задачи. Първо, корените преценяват внимателно какъв е съставът на почвата. Благодарение на тази информация се съставя схемата на развитието на растението, определяща дебелината, която ще достигнат кочаните му според броя на редовете от зърна. Когато развие дванайсет, а по–късно и седемнайсет листа, растението отново проверява почвата и тогава се определя какъв ще бъде най–големият брой на отделните зърна на кочаните. Тоест всяко растение по някакъв начин „изчислява“ как най–добре да се възползва от почвата, за да даде добър плод. Невероятното устройство на царевицата се вижда и в начина, по който се размножава растението.

Метлици, прашници и коса

Всяко растение има мъжко съцветие и женски съцветия. На върха на растението израства мъжката част, наричана метлица. Всяка метлица има около шест хиляди прашника, които отделят милиони зрънца цветен прашец (полен). Вятърът пренася този прашец до все още не напълно развитите кочани на околните растения и така се оплождат яйцеклетките, грижливо скрити в листата на всеки кочан.

Но как прашецът стига до яйцеклетките, след като те са предпазени от листата? Той използва един специален път. От върха на всеки необелен кочан царевица се подават свилообразни нишки, наричани още коса. Всеки кочан има стотици такива нишки. Всяка от тях е прикрепена в единия си край към яйчник, в който се намира една яйцеклетка. От всяка яйцеклетка се образува едно царевично зърно.

Другият край на нишките, или видимата им част, която леко се полюшва при полъха на нежния вятър, е лепкава и прашецът, който той пренася, се полепва навсякъде по нея. Щом това стане, семенцето покълва и пуска една поленова тръбичка, която като корен се промушва през нишката, за да стигне до яйцеклетката и да я оплоди.

Липсващите зърна на царевичния кочан показват къде някоя нишка не е била опрашена, може би защото не е пораснала навреме. Това може да стане, ако почвата е прекалено суха. Обикновено ако познава добре белезите, подсказващи за наличието на този проблем, земеделецът може да поправи нещата и да подобри добива на царевица за същата или поне за следващата реколта. За да подобря реколтата, една година засявах царевица, а на следващата — соя. Соевите растения обогатяват почвата с азот и освен това не привличат царевичния стъблопробивач, гъсеница, която унищожава царевичните растения.a

За мене винаги е било удоволствие да наблюдавам как една гола нива постепенно става зелена и накрая дава изобилие от храна — едно тихо, чисто и красиво развитие. Убеден съм че царевицата, като всички други растения, е чудо на сътворението. А всъщност онова, което научих за това растение, е толкова малко.“

Дали разказът на Харлин събуди любопитството ти относно това удивително растение? Нека да разберем каква е неговата история и какви са многобройните начини, по които се използва то.

Пътешествие от Мексико до далечни места

Отглеждането на царевицата води началото си от американските континенти, най–вероятно от Мексико. Перуанците, живели преди инките, имали богиня на царевицата, украсена с корона от царевични кочани, разположени в кръг около главата ѝ. Естествоизпитателят Джоузеф Кастнър пише, че индианците „се покланяли на [царевицата], като на онова, което е било създадено от боговете, онова, от което е бил създаден самият човек ... Било много евтино да се отглежда царевица, защото едно–единствено растение можело да осигури достатъчно храна на човека за един ден“. Индианците допълвали менюто си с бобови растения и това съчетание е характерно за кухнята на латиноамериканските народи и днес.

Европейците открили царевицата през 1492 г., когато изследователят Христофор Колумб пристигнал в района на Карибско море. Синът му Фердинанд писал, че баща му видял зърнено растение, ‘което [местните] наричали царевица и което било много вкусно както сварено, така и печено или стрито на брашно’. Колумб взел от семената на царевицата със себе си и „в средата на XVI век“, както пише Кастнър, „[царевицата] била отглеждана не само в Испания, но и в България и Турция. Хората, които търгували с роби, занесли царевицата в Африка ... Спътниците на [Фернандо] Магелан оставили семена от царевица във Филипините и в Азия“. Така царевицата станала много разпространена и започнала да се употребява на много места по света.

Днес царевицата е на второ място по значение сред зърнените храни в света, като на първо място е житото, а на трето — оризът. Тези три култури служат за храна на по–голямата част от човечеството, както и на добитъка.

Подобно на други тревисти растения, царевицата има много сортове. Само в САЩ растат над хиляда, включително и хибридни сортове. Самите растения могат да бъдат високи от шейсет сантиметра до шест метра! Дължината на кочаните също е различна. Някои са дълги само пет сантиметра, а дължината на други достига цели шейсет сантиметра. В една книга за латиноамериканска кухня се казва, че някои сортове царевица, отглеждани днес в Южна Америка, раждат огромни кочани с големината на издължена футболна топка и с плоски семена, с дължина 2,5 сантиметра и с почти същата широчина.

Друг забележителен факт за царевицата е, че се среща в най–различни цветове. Кочаните могат да бъдат не само жълти, но и червени, сини, розови или черни. Понякога, заради цвета на някои семена, те изглеждат така, сякаш имат ивица, сякаш са на петна или дори на райета. Ясно е защо такива цветни кочани понякога не се използват в кухнята, а като красива украса.

Растение с много приложения

Някои от основните видове царевица са: „твърда“, „конски зъб“, „захарна“, „пуклива“ и „покрита“. Захарната царевица се среща по–рядко. Сладостта ѝ се дължи на метаболичен дефект, заради който по–малко количество захар от обикновеното се превръща в скорбяла. По света над 60% от царевичната реколта се използват за храна на добитъка, а малко под 20% служат за храна на хората. Останалото се използва в производството или за семе. Разбира се, цифрите се различават в отделните страни.

Царевицата има безброй приложения. Царевичните зърна или техните съставки се използват за направата на най–различни продукти — от лепило до майонеза и от бира до хартиени пелени. Царевицата дори се използва за производството на гориво, наречено етанол, макар че тази употреба на растението е предмет на много спорове. Без съмнение хората ще открият още много приложения на това удивително растение.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 11]

Царевични хибриди

В много страни земеделците засяват хибридни сортове царевица, добивът от които е много голям. Хибридите, които най–често са на сорта „конски зъб“, се получават чрез кръстосване на няколко сорта и размножаването на сходни растения с желаните характеристики. При тези методи обаче земеделците трябва да купуват семе всяка година, защото растенията, поникнали от семена от предишната реколта от царевични хибриди, често се различават по качество и добивът не е толкова голям.

[Снимки на страница 10]

По света се срещат стотици видове царевица

[Източници]

Courtesy Jenny Mealing/flickr.com

Courtesy Sam Fentress