Миниатюрните съкровища на остров Нихау

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ НА ХАВАЙСКИТЕ ОСТРОВИ

ВСЯКА зима бурни вълни се разбиват в бреговете на „забранения остров“ Нихау (Хавайските острови) и безброй миниатюрни празни раковинки биват изхвърлени на някои от неговите плажове. С площ едва 180 квадратни километра Нихау е най–малкият от седемте населени острова, съставляващи Хавайските острови. Затова е особено подходящо този вулканичен остров да бъде дом на едни от най–малките съкровища на света.

За разлика от съседния остров, Кауаи, разположен на 27 километра на североизток, надморската височина на остров Нихау не е много голяма и нивото на валежите там е ниско. Защо обаче е наречен „забраненият остров“? Остров Нихау е частен и е затворен за неканени посетители. Жителите на острова се грижат за всичко съвсем сами и нямат електроцентрала, течаща вода, магазини и поща. За да запазят древната си култура, всичките жители на острова, наброяващи около 230 хавайци, разговарят на хавайски език. Когато не се грижат за овцете и добитъка си, повечето от тях се занимават с малките раковинки, което е изключително доходна работа.a

През топлите зимни месеци местните жители вървят пеша или карат колело, за да стигнат до девствените плажове и скалистите заливчета, където прекарват цели дни в търсене на раковинки. Когато съберат достатъчно, ги сушат на сянка. След това ги разпределят по големина и качество и правят от тях нежни огърлици, или гирлянди, които местните хора наричат „лѐи“. На островите с по–богата растителност, такива гирлянди се правят най–вече от цветя, но на остров Нихау раковинките заместват цветята.

Бижута от морето

Години наред на Хавайските острови раковините и мидите се използват за направата на бижута. В края на XVIII век различни мореплаватели, като например капитан Джеймс Кук, видели на тези острови украшения, направени от раковинки, и ги споменали в своите дневници. Те взели със себе си от тези украшения, сред които е възможно да е имало и такива, направени на остров Нихау. С течение на времето прелестните огърлици от раковинки започнали да красят вратовете на видните жени на Хавайските острови, включително на танцьорките и дори на кралските особи. През XX век благодарение на магазинчетата за сувенири, на туризма и на войниците, които минавали през Хавайските острови по време на Втората световна война, тези специални бижута станали известни и на други места по света. Днес тези прелестни огърлици, които някога са красяли благородните хавайци, се носят от почитатели на хавайската култура както в близки, така и в далечни страни.

За огърлиците, правени на остров Нихау, най–често се използват раковинки, които на хавайски носят имената „мо̀ми“, „лаѝки“ и „кахѐлелани“. Те се различават по цвета и по шарките си — приятно предизвикателство за майсторките, които старателно нанизват раковинките, за да направят една хубава огърлица. Използват се около двайсет разновидности на раковинките „мо̀ми“ с перлен блясък и овална форма, в различни цветове — от чисто бяло до тъмно кафяво. Нанизани в изключително скъпия за ценителите стил „лѐи пика̀ке“, със своя блясък и миниатюрни размери (едва десет милиметра на дължина) тези раковинки образуват красиви огърлици, които приличат на гирлянди от уханни цветове на жасмин, на хавайски „пика̀ке“.

Често булките на Хавайските острови са накичени с богати нанизи от блестящи раковинки с формата на ориз, наречени „лаѝки“. Цветът им може да е чисто бял, слонова кост или дори жълтеникаво бежово, а някои имат и кафяви ивици. Раковинките „кахѐлелани“, които вероятно носят името на някой древен хавайски вожд, са дълги едва пет милиметра. Тези нежни раковинки с формата на тюрбан се нанизват много трудно, затова огърлиците, направени от тях, са най–скъпите. Срещат се в различни цветове от виненочервено до ярко розово, най–редкият цвят, като огърлиците от раковинки с този цвят са три пъти по–скъпи от останалите.

Как се правят огърлици от раковинки в Нихау

След като майсторката реши каква огърлица ще прави, тя премахва всичкия пясък от раковинките и ги пробива с много тънко шило. Макар че работи изключително внимателно и умело, обикновено всяка трета раковинка се чупи. Затова са необходими много резервни раковинки само за една огърлица, а изработването ѝ може да отнеме години! Като основа се използва корда, намазана с бързо засъхващ цимент или восък. Обикновено, преди да се съединят, в двата края на наниза се поставят по една плоска раковинка и една или две миди ципреи.

Различните начини за нанизване на раковинките са толкова разнообразни, колкото различни видове раковинки има. Съществуват единични нанизи, направени от раковинки „мо̀ми“, дълги около 150–190 сантиметра, нанизи, усукани като въже, съставени от стотици миниатюрни раковинки „кахѐлелани“, а също и гирлянди, в които раковинките са нанизани така, че да образуват симетрични геометрични фигури, като в някои се използват както раковинки, така и различни семена. Да, правенето на тези класически хавайски огърлици е трудоемка, времепоглъщаща и изморяваща очите работа. Но търпеливите и изобретателни майсторки постоянно правят различни сложни огърлици с необикновена красота. Всяка от тях е уникална и е ясно защо тези огърлици биват оценявани на стойност, подобна на тази на скъпоценни камъни и старинни бижута, някои от които струват хиляди долари.

Нихау може да изглежда пуст, рядко населен и отдалечен остров. Но благодарение на изобретателните майсторки на огърлици много хора на хиляди километри разстояние от слънчевите брегове на остров Нихау могат да се наслаждават на красотата на съкровищата на този „забранен остров“.

[Бележка под линия]

[Снимка на страници 24, 25]

Изсушените раковинки се подреждат по големина и качество и от тях се правят нежни огърлици

[Източник]

© Robert Holmes

[Снимка на страница 25]

Спираловидно подредени раковинки „моми“

[Информация за източника на снимката на страница 24]

© drr.net