Когато грижата за външния вид се превърне в мания

КОГАТО се погледнем в огледалото, често виждаме, че можем да подобрим някои неща във външния си вид. Тогава си оправяме дрехите или прическата, или пък слагаме грим и чак тогава се заемаме със задачите за деня. Подобна загриженост как изглеждаме е напълно естествена и в нея няма нищо лошо. Но за някои хора грижата за външния вид отива в крайности и води до развиване на болестно състояние, наречено дисморфофобия или дисморфомания.

В „Наръчник на Мърк по диагностика и лечение“ дисморфофобията е определена като „прекалена загриженост за някакъв външен дефект, която причинява значително безпокойство и пречи на социалните контакти, на работата или на други важни дейности“.a Тъй като страдащите от това заболяване може да си въобразяват, че имат даден дефект, или да преувеличават някакъв малък недостатък, възгледът им за себе си може да се нарече въображаема грозота.

Според проф. Дж. Кевин Томпсън, който работи в Университета в южна Флорида (САЩ), дисморфофобията се среща рядко, „може би при 1–2 % от населението като цяло и при 10–15 % от болните, които получават психиатрична помощ амбулаторно“. Той обаче добавя: „Според някои изследователи заболяването ще се среща все по–често, тъй като методите за диагностика на дисморфофобията се подобряват, а обществото ни става още по–обсебено от външния вид.“ Този проблем се среща при хора от всички възрасти, но обикновено се появява през пубертета. Иначе процентът на засегнатите мъже и жени явно е еднакъв, за разлика от разстройствата на хранителното поведение, при които жените са много повече от мъжете.

Трескавата загриженост за външния вид, така характерна за хората с дисморфофобия, обикновено кара човек непрекъснато да се оглежда в огледалото, а в някои случаи дори да страни от другите. Според „Наръчника на Мърк“ още по–лошо е, че „безпокойството и нарушените функции на тялото, свързани със заболяването, могат да доведат до чести престои в болницата и опити за самоубийство“. Не е чудно, че някои искат да си направят козметична операция. „Обикновено съм против — казва д–р Катрин Филипс, която е написала книга за дисморфофобията. — Операцията е необратима и повечето болни обикновено смятат, че тя не е довела до никакво подобрение.“b

Понякога дисморфофобията се проявява от ранна възраст. В „Джордж Стрийт Джърнъл“c се описва случай на шестгодишно момче, „което смятало, че има жълти зъби, „тлъст“ корем и ужасна коса. Другите не виждали нито един от тези „дефекти“. Момчето решело косата си по цял час всяка сутрин и ако не можело да я накара да изглежда „както трябва“, потапяло главата си във вода и започвало всичко отначало, като така често закъснявало за училище“. Веднъж в лекарския кабинет дори се навело да се огледа в металната част на един стол.

Не позволявай на света да формира възгледа ти

Лъскавите списания, вестниците и телевизионните реклами засипват хората с еталони за идеално тяло. Логиката на търговците е проста: представи нещо за образец и хората ще дадат от спечелените си с пот на челото пари, за да изглеждат така. Добави малко натиск от околните и може би няколко необмислени изказвания от близки и приятели и ето че някои хора започват да се безпокоят прекалено за външния си вид.d Разбира се, неуравновесеният възглед не винаги свидетелства за дисморфофобия.

Ненужно и погрешно е да мислиш, че ако не притежаваш идеална красота, другите няма да ти обръщат внимание. Обикновено хората не избират приятелите си по външния им вид. Вярно е, че в началото той може да окаже някакво влияние, но в приятелството са много по–важни качествата и характерът на човека, неговите морални принципи и ценности. В известен смисъл всеки един от нас е като книга — тя може да има хубави корици, но ако съдържанието ѝ е скучно, читателите бързо ще я оставят. И обратното — независимо от кориците ѝ, ако книгата е увлекателна, хората ще продължат да я четат. Така че защо не се съсредоточиш върху качествата си? Към това те насърчава и Божието Слово, Библията. (Притчи 11:22; Колосяни 3:8; 1 Петър 3:3, 4)

Да не се самозалъгваме — с възрастта външността ни се променя. Ако животът, приятелството и щастието зависеха от младостта и красотата, то какво мрачно бъдеще ни очаква само! Но не всичко е толкова безнадеждно. В какъв смисъл?

Трайна красота

В Притчи 16:31 се казва: „Белите коси са венец на слава [на красота — НС], когато се намират по пътя на правдата.“ В очите на Йехова Бог, а и на всички, споделящи неговия възглед, хората, които продължават да му служат дори когато остареят, остават все така привлекателни. Даже заради дългите си години на пламенна служба и преданост към Бога те са увенчани с красотата на белите си коси. Тези скъпи хора заслужават любовта и дълбокото ни уважение. (Левит 19:32)

Освен това в новия свят, който е обещал, Йехова ще премахне последствията от наследения грях върху верните си служители, както стари, така и млади. С всеки изминал ден те ще виждат и ще чувстват, че тялото им се променя, докато накрая достигнат пълно съвършенство. (Йов 33:25; Откровение 21:3, 4) Какво вълнуващо бъдеще! Искаш ли и ти да го изпиташ? В такъв случай се опитай да се съсредоточаваш върху истински важната красота и не позволявай на повърхностната и често жестока нагласа на света да формира възгледите ти. Тогава ще изпиташ по–голямо щастие и ще си много по–привлекателна личност. (Притчи 31:30)

[Бележки под линия]