Ще донесе ли дипломацията световен мир?

ИСКА ли ти се войните да престанат? Навярно има някакво дипломатическо разрешение на националните и международните конфликти. Много хора смятат, че ако световните водачи просто си сътрудничеха, войните щяха да изчезнат от лицето на земята. По всяка вероятност обаче си разочарован от дипломацията. Векове наред дипломатическите представители подписват договори, съставят резолюции и провеждат заседания на високо равнище, без да стигнат до трайно разрешение на проблемите.

В Библията се говори много за дипломацията и мира. В нея се дава отговор на различни въпроси: Кои фактори понастоящем пречат на дипломацията да постигне мир? Могат ли християните да участват в дипломатическите прояви? Как най–накрая ще бъде постигнат истински мир?

Какво пречи на мира?

В няколко библейски разказа се показва как личният контакт може да доведе до мир. Например Авигея умело убедила Давид и армията му да не си отмъщават на семейството ѝ. (1 Царе 25:18–35) Исус разказал словесна илюстрация за един цар, който не виждал друго разумно разрешение на своя проблем освен да изпрати посланици да молят за мир. (Лука 14:31, 32) Да, Библията признава, че някои дипломатически действия могат да потушават конфликтите. Тогава защо мирните преговори в повечето случаи имат успех само отчасти?

Библията точно предсказва, че времената, в които живеем, ще са усилни. Поради лошото влияние на Сатан Дявола хората ще са „непримирими ... свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути“. (2 Тимотей 3:3, 4; Откровение 12:12) Освен това Исус предсказал, че в края на тази система ще има ‘войни и военни слухове’. (Марко 13:7, 8) Кой може да отрече, че избухват все повече военни конфликти? Тогава чудно ли е, че опитите за мир между народите често се оказват безплодни?

Освен това трябва да имаме предвид, че макар дипломатите да се опитват да избегнат военните сблъсъци, главната им цел е да допринесат за интересите на страната си. Този факт е в основата на политическата дипломация. Могат ли християните да участват в дипломатически прояви?

Християните и дипломацията

Библията съветва: „Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ.“ (Псалм 146:3) Това означава, че независимо от подбудите си, дипломатите нямат нито способността, нито силата да намерят трайни решения на проблемите.

Когато бил изправен на съдебен процес пред Пилат, Исус казал: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.“ (Йоан 18:36) Плановете за мир често са възпрепятствани от националистическа омраза и политически егоизъм. Затова истинските християни избягват да се замесват в конфликтите и дипломатическите усилия в света.

Означава ли това, че християните не се интересуват от условията в света? Безразлични ли са към човешкото страдание? Съвсем не. Дори Библията описва истинските Божии поклонници като хора, които „въздишат и плачат“ заради лошите събития около тях. (Езекиил 9:4) Християните просто разчитат на Бога да донесе мир, както е обещал. Дали под „мир“ разбираш премахването на войните? Божието Царство несъмнено ще постигне това. (Псалм 46:8, 9) Но то ще осигури също пълна сигурност и добруване за всички земни обитатели. (Михей 4:3, 4; Откровение 21:3, 4) Дипломацията или усилията на човешките „мироопазващи“ организации никога не могат да постигнат мир в такава степен.

Библейските пророчества и опитът ясно показват, че упованието в човешката дипломация за постигане на мир води само до разочарование. Хората, които полагат надеждата си за мир в Исус Христос и подкрепят Божието Царство, ще видят изпълнението на своето желание за истински мир. Но което е по–важно, ще му се наслаждават вечно! (Псалм 37:11, 29)