Миниатюрни виртуози на летенето
ПЛЯС! Във въздуха изсвистява мухоубийка, целеща летящата муха. Но мухата избягва удара, залита малко, увлечена от въздушния поток, след което обаче се оправя и след едно салто каца надолу с главата на тавана, сякаш надсмивайки се на неумелите ти опити да я смачкаш. Какъв виртуозен полет! Да, срещащите се навсякъде представители на семейство мухи могат да се похвалят с най–виртуозните майстори на висшия пилотаж в царството на насекомите и това е така отчасти благодарение на две чудесно конструирани балансиращи израстъчета, наречени халтери.
Прилични на миниатюрни бухалки, двата халтера излизат от гръдните сегменти на мухата, точно зад всяко от двете ѝ крила. (Виж илюстрацията на следващата страница.) Когато крилата на мухата затрептят, и халтерите се задвижват със същата честота на трептенията — стотици пъти в секунда. Всъщност халтерите са като миниатюрни жироскопи, които помагат на насекомото да лети. Те изпращат сигнали до мозъка на мухата винаги когато тя променя посоката си, например когато това мъничко същество е тласкано от порив на вятъра или от вихъра, предизвикан от мухоубийката или от навития на руло вестник, изплющяващ в опасна близост. Халтерите веднага съобщават на мухата, че телцето ѝ се е завъртяло около вертикалната си ос (в авиацията това движение се нарича рискаене), или около надлъжната си ос (това е познато като крен), или около напречната си ос (т.нар. тангаж), точно както жироскопът на един самолет ще покаже на пилота същите неща, макар и не толкова прецизно. Мухата лети бързо и с лекота нанася корекции в курса си.
За разлика от обикновените въртящи се жироскопи халтерите приличат повече на махало. Но не висят, нито заемат отвесно положение спрямо тялото на мухата; те стърчат от двете му страни. Започнат ли да се движат, халтерите непрестанно се клатят като махало, тоест, люлеят се в една и съща посока, или плоскост, подчинявайки се на законите на движението. И когато тялото на мухата промени положението си в пространството, външните сили усукват трептящите халтери в основата им и нервните окончания, намиращи се там, усещат усукването. Мозъкът анализира изпратените от нервите сигнали и автоматично нарежда на крилата да изправят мухата — и всичко това става светкавично.
Всъщност халтерите са една от уникалните особености на мухите — семейство двукрили насекоми, в което има около 100 000 вида. Тук се включват и ободите, домашните мухи, мухите месарки, плодовите мушици, мухите це–це, злите мухи и дългоножките. Находчиво конструираните жироскопи придават на мухите значителна маневреност във въздуха, която далеч надхвърля маневреността на всяко друго семейство летящи насекоми. Да, това често презирано насекомо дава ясно доказателство за гениалността и мъдростта на Създателя.
[Снимка на страница 16]
Рискаене
[Снимка на страница 16]
Крен
[Снимка на страница 16]
Тангаж
[Снимка на страница 17]
Хищна муха (увеличена), халтерите ѝ са оградени с кръгчета
[Източник]
Kjell B. Sandved/Visuals Unlimited
[Снимка на страница 17]
Домашна муха
Дългоножка
[Източник]
Animals/Jim Harter/Dover Publications, Inc.
[Информация за източника на снимката на страница 17]
Century Dictionary