От живот на престъпления към живот, изпълнен с надежда

РАЗКАЗАНО ОТ КОСТА КУЛАПИС

ГЛЕДАХ ВТРЕНЧЕНО МРЪСНИТЕ СТЕНИ НА ЗАТВОРНИЧЕСКАТА КИЛИЯ И РЕШИХ, ЧЕ ТРЯБВА ДА НАМЕРЯ НАЧИН ДА СЕ СДОБИЯ С ОГРОМНА СУМА ПАРИ, ЗА ДА МОГА ДА СЕ ОТСКУБНА ОТ ЗАТВОРЕНИЯ КРЪГ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, В КОЙТО СЕ ВЪРТЯХ СЕГА, И ДА ЗАПОЧНА НОВ ЖИВОТ.

КАТО седях там, нещастен и обезсърчен, си припомних, че през изминалата година умряха 11 от моите приятели. Един беше обесен за убийство, друг се самоуби, докато чакаше да го съдят за убийство, трима умряха от свръхдоза наркотици, двама бяха пребити до смърт в улични побои, а четирима умряха при автопроизшествия. Освен това няколко други приятели излежаваха присъди за тежки престъпления в различни затвори.

Да, в тази мрачна затворническа килия започнах да се моля отчаяно на Бога, който и да беше той, да ми помогне да се измъкна от този лабиринт на престъпления. Отговор на тази молитва получих известно време след това. Но междувременно успях да избегна сериозното обвинение за умишлено нападение, целящо да причини тежка телесна повреда. Признаване на вината ми помогна за това и аз успях да се отърва с не толкова сериозно обвинение и с намалена присъда. Но нека първо обясня как се озовах в това тежко положение.

Роден съм в Претория (ЮАР) през 1944 г., отраснах също там. Детството ми не беше щастливо, семейството ми често страдаше от буйните изблици на баща ми, които нерядко бяха подсилени от тежкото му пиянство. Освен това той беше заклет комарджия и постоянните промени в настроението му водеха до жестоко словесно и физическо малтретиране на цялото семейство, и особено на майка ми. За да избягам от постоянните кавги, заживях на улицата.

Моят път към престъпленията

Вследствие на това усвоих светската мъдрост от ранна възраст. Когато бях на осем години, научих две неща. Първото беше, когато бях заловен с играчки, откраднати от един съседски дом. Баща ми ме насини от бой. И до днес чувам гневните му заплахи: „Ако те хвана още веднъж с нещо крадено, ще ти откъсна главата!“ Тогава реших не да не крада вече, а никога да не се оставям да бъда хванат. ‘Следващия път ще скрия краденото и няма да ме хванат’ — си мислех тайно.

Второто нещо, което научих още докато бях малък, беше от съвсем друга област. В един час върху Библията нашата учителка ни каза, че Бог има лично име. „Божието име е Йехова — ни изненада тя, — и Бог ще чуе всяка молитва, която кажете, стига да е принесена в името на неговия син Исус.“ Това се вдълба трайно в младия ми ум, макар че не възпря плъзгането ми по наклонената плоскост на престъпния живот. Всъщност докато стигна средното училище, вече бях станал спец по кражбите от магазини и кражбите с взлом. Приятелите ми от училище не можеха да ми помогнат, тъй като много от тях вече бяха пращани в поправителни училища за различни престъпления.

С годините станах истински престъпник. Още преди да навърша двадесет, вече бях участвувал в безброй грабежи, кражби с взлом, кражби на коли и сериозни нападения. Тъй като постоянно се мотаех из билярдните зали и кръчмите, изпълнявайки поръчки за сутеньори, проститутки и престъпници, дори не завърших първата година на техникума.

Редовно другарувах със закоравели престъпници, които не се колебаеха да осакатят някого, ако ги предаде. Научих, че си струва да си държа езика зад зъбите и никога да не се хваля с постиженията си или да пръскам пари наоколо. Защото това само щеше да съобщи новината, че е извършено престъпление, и да привлече вниманието на полицаите, а също и неудобните им въпроси. И което е още по–лошо — можеше да бъде причина за неочаквани посещения от други престъпници, които да искат дял от плячката.

Но дори и при тези предпазни мерки няколко пъти бях арестуван от полицията по подозрение, че участвувам в незаконна дейност. Аз обаче се стараех да не държа при себе си нищо, което би могло да ме свърже с някакво престъпление или да ме уличи в престъпно деяние. Веднъж полицията нахлу в дома ни в три часа през нощта. Полицаите претърсиха цялата къща два пъти, като търсеха електроуреди — беше ограбен складът на един местен търговец. Не намериха нищо. Бях отведен в участъка за снемане на пръстови отпечатъци, но не бях подведен под обвинение.

Как се забърках с наркотиците

От дванадесетгодишна възраст започнах да вземам влияещи на съзнанието наркотици. Здравето ми започна да страда от това и на няколко пъти за малко да приема свръхдоза. Скоро бях заведен при един лекар, който имаше солидни връзки с подземния свят. Това доведе до участието ми в търговията с наркотици и не след дълго разбрах, че да снабдявам само неколцина пласьори, е далеч по–малко рисковано за мен, защото оставах извън сцената, докато другите поемаха риска.

Печално е, че някои от хората, с които търгувах, умряха от свръхдоза или извършиха тежки престъпления под влиянието на наркотиците. Един „приятел“ уби виден лекар. За това съобщиха всички средства за масова информация в страната. Тогава той се опита да ме натопи, но аз дори не бях чул за случилото се, докато полицаите не дойдоха на вратата ми. Всъщност полицаите идваха често да ме разпитват за различни престъпления.

Един ден обаче направих нещо много глупаво. След едноседмичен запой с алкохол и наркотици нападнах в яростта си двама души поради недоразумение и ги нараних зле. На следващата сутрин те ме разпознаха и бях арестуван по обвинение в умишлено нападение с цел причиняване на тежка телесна повреда. Така попаднах в затвора.

Да забогатея, за да заживея честно

След като бях освободен от затвора, чух за вакантно място като контрольор на склад в една фармацевтична фирма. Подадох молба и убедих собственика, че съм най–подходящият за тази работа. С препоръката на един приятел, който вече работеше в тази фирма, получих мястото. Мислех, че това е добро начало да успея да спечеля много пари и да отида някъде другаде, за да заживея начисто. Затова положих максимум усилия да разуча колкото се може по–бързо всички аспекти на бизнеса и затова всяка вечер оставах до късно да уча имената на всички лекарства. Бях сигурен, че това ще бъде пътят към един нов живот.

Планът ми беше да изчакам известно време и да спечеля доверието на моите работодатели. След това в благоприятен момент да се вмъкна във фирмата и да открадна голямо количество от определени лекарства, за които знаех, че са много ценни на черния пазар, да ги продам и да стана сравнително богат с един удар. Бях си изработил желязно според мен алиби, така че да си осигуря свободата и новия живот.

Настъпи моментът да приложа плана на действие. Една нощ, след като предпазливо влязох в склада, огледах лавиците, натъпкани с лекарства, струващи стотици хиляди долари. В тях виждах шанса си да започна нов живот, изчистен от престъпления и насилие. Но за първи път в живота ми започна да ме гризе съвестта. Какво причини тези угризения, когато вече почти бях забравил, че изобщо имам съвест? Нека ви разкажа причината.

Няколко седмици преди това с управителя на фирмата разговаряхме за смисъла на живота. В отговор на негови думи аз казах, че като последна възможност човек може да каже молитва.

— Към кого да я насочи? — попита той.

— Към Бога — отговорих аз.

— Но хората се молят на толкова много богове — каза той, — тогава на кой от тях ти би се помолил?

— На Всемогъщия Бог.

— О, и как му е името? — продължи той.

— Какво имаш предвид?

— Ами, като теб и мен, и като всички останали Всемогъщият Бог си има лично име.

Това звучеше логично, но започна да ме ядосва. Затова попитах с раздразнение:

— И какво е името на Бога?

— Името на Всемогъщия Бог е Йехова! — отговори той.

Внезапно годините се дръпнаха като завеса пред очите ми и аз си спомних онзи урок в класната стая, когато бях едва осемгодишен. За моя изненада разговорът с управителя на фирмата оказа поразително въздействие върху мен. Останахме заедно часове наред и разговаряхме сериозно. На следващия ден той ми донесе книгата „Истината, която води до вечен живот“a. Прочетох цялата книга за една нощ и веднага бях убеден, че съм намерил истината и истинския смисъл на живота. През следващите две седмици ние обсъждахме непрекъснато различните теми от тази смайваща синя книжка.

Така че като седях в тъмния и притихнал склад, моята съвест ми каза, че плановете ми да открадна и продам лекарствата бяха напълно непочтени. Аз тихо се прибрах в къщи и реших оттогава вече да не крада.

Цялостна промяна

През следващите дни казах на семейството си, че съм решил да заживея по нов начин и започнах да споделям с тях някои от библейските истини, които бях научил. Баща ми искаше да ме изхвърли от къщи. Но брат ми Джон ме защити, като каза на баща ми: „За първи път през живота си Коста участвува в нещо, което не е престъпление, а ти искаш да го изхвърлиш! Аз ще проуча по–подробно нещата.“ Бях приятно изненадан, когато Джон поиска да изучавам Библията с него. От този момент нататък всеки, който идваше за наркотици, получаваше вместо това книгата „Истината“! Скоро водех 11 изучавания на Библията с помощта на тази книга.

После разбрах, че управителят на фирмата всъщност не е Свидетел на Йехова. Съпругата му беше Свидетелка вече 18 години, но той „нямал време да направи нещо във връзка с истината“. Той уреди един опитен Свидетел да води редовно библейско изучаване с мен. Изучаването скоро ми помогна да разбера, че е необходимо да разреша други проблеми в живота си и не след дълго истината от божието Слово започна да ме освобождава от светските ми начини на постъпване. — Йоан 8:32.

Но изведнъж се изплаших от бързината, с която се бяха развили нещата само за няколко седмици. Трябваше да направя големи промени и започнах да разбирам, че ме очаква сериозна битка между плътта и духа, ако продължавам да следвам посоката, която ми показваше изучаването на Библията. От друга страна, осъзнавах, че вероятно смърт, или най–малкото изкарване на по–голяма част от живота ми в затвора ме очакваше, ако продължа да живея по досегашния си начин. Така че след много размисъл и горещи молитви реших да следвам пътя на истината. Символизирах отдаването си на Йехова Бог с покръстване във вода шест месеца по–късно, на 4 април 1971 г.

Възнаграждения за честния начин на живот

Като погледна назад, понякога ме обхващат силни чувства, когато мисля за благословиите, на които се радвам откакто реших да оставя пътя на престъпленията. От 11 човека, с които започнах да изучавам през онези първоначални бурни седмици, 5 души продължават да ходят в пътя на истината. Майка ми също прие библейско изучаване и се покръсти като Свидетелка, като продължи да служи на Бога вярно до смъртта си през 1991 г. Двамата ми братя отдадоха живота си на Йехова и сега служат като старейшини. Успях също така да помогна и на леля да научи истината и тя служи като целодневна вестителка от 15 години насам.

Управителят на фармацевтичната фирма, в която работех, беше толкова насърчен от промените в моя живот, че започна да приема библейската истина по–сериозно. Една година след като бях покръстен, той също символизира отдаването си на Йехова чрез покръстване във вода. По–късно той служеше дълги години като старейшина в един от сборовете на Свидетелите на Йехова в Претория.

Сега съм женен за една отдадена християнка. С Лиони се преместихме в Австралия през 1978 г. Там се родиха двамата ни сина Илайджа и Пол. Насърчението на моето семейство е източник на истинска сила за мен. Имам привилегията да служа като старейшина в Канбера, столицата на Австралия. Всеки ден благодаря на Йехова, който ме избави от един празен живот на престъпления, който води към нещастие и смърт. И нещо повече от това — Той придаде смисъл на живота ми, като осигури истинска надежда както за мен, така и за моите близки.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 12]

Когато бях на 12 години

[Снимка на страница 12]

Със съпругата си и двамата си сина днес