„Една разширяваща се пропаст между духовенството и миряните“

„В АМЕРИКАНСКИТЕ евангелски църкви съществува една разширяваща се пропаст между духовенството и миряните“ — отбелязва Робърт К. Джонстън, професор по теология и култура. В изданието Ministerial Formation [„Министириъл формейшън“], едно списание на Световния съвет на църквите, той споменава някои от факторите, причиняващи това отчуждаване: С нарастването на натиска от страна на семейството, пасторите искат работно време, което да прилича на „смяната на лекарите през почивните дни“. Ако пасторът работи и в извънработно време, той очаква усилията му да бъдат компенсирани. Професорът казва, че освен това „с увеличаването на етическия и юридическия натиск“ теологичните семинарии предупреждават своите възпитаници да предотвратяват проблемите, като имат „близки приятели само в своя ‘кръг’, състоящ се от други духовници“, и да се отнасят към енориашите си като към „клиенти“. Нищо чудно, че на свой ред много енориаши гледат на своите пастори като на принадлежащи към някаква елитна класа, която няма нищо общо с нуждите и проблемите на средния мирянин.

Какъв тип пастори биха могли да намалят пропастта? Едно изследване, което търсело причината защо пасторите не успяват в своята служба, разкрива, че енориашите не смятат академичното познание и професионалните умения на пастора за решаващи. Членовете на църквата не търсят някакъв интелектуален гений, красноречив оратор или умел администратор. Преди всичко те искат техният пастор да бъде „човек на Бога“, който да върши това, което проповядва. Професор Джонстън казва, че ако това качество липсва, „никакво количество информация или проявени умения“ няма да преодолее пропастта.

Какви според Библията са изискванията за един старейшина в сбора? „Затова надзорникът трябва да бъде безупречен, мъж на една жена, умерен в навиците си, здравомислещ, подреден, гостолюбив, способен да поучава, да не е пиян кавгаджия, да не е побойник, а разумен, да не е крамолник, да не е сребролюбец, да е мъж, който ръководи своя дом по хубав начин, като има деца, които му се подчиняват в пълна сериозност . . . Освен това той трябва да се ползува с добри отзиви от външните хора, за да не бъде укоряван и да попадне в примката на Дявола.“ — 1 Тимотей 3:2–4, 7, NW.