Европейски съд поправя една несправедливост
ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ГЪРЦИЯ
ВОЕННАТА служба е задължителна в Гърция. По всяко време около 300 Свидетели на Йехова са в затвора поради отказ да отбиват военна служба. „Амнести интернешънъл“ ги смята за затворници заради съвестта си и често подканя сменящите се гръцки правителства да ги освободят и да приемат закон, който да им позволи да извършват гражданска служба, която да няма наказателен характер.
През 1988 г. беше приет един нов закон във връзка с военната служба. Между другото той постановяваше, че „от военна служба биват освободени следните личности: . . . Подлежащи на служба, които са религиозни служители, монаси или се обучават като монаси в една призната религия, ако те искат това“. Религиозните служители на Гръцката православна църква вече биват освобождавани просто и лесно, без да се сблъскват с какъвто и да било проблем или с някакво нарушаване на основните им човешки права. Дали това ще важи и за членовете на религиозни малцинства? Скоро едно изпитание отговори на този въпрос.
Незаконно задържани в затвора
В съгласие с този закон, в края на 1989 г. и началото на 1990 г. Димитриос Тсирлис и Тимотеос Кулумбас, назначени религиозни служители от Централния сбор на Християнските Свидетели на Йехова в Гърция, подали молби в съответните наборни канцеларии да бъдат освободени от военна служба. Заедно с молбите си те представили документи, показващи, че са активни религиозни служители. Както се очаквало, молбите били отхвърлени с привидно валидното основание, че Свидетелите на Йехова не принадлежат към „известна религия“.
Брат Тсирлис и брат Кулумбас се явили в съответните центрове за военна подготовка и били арестувани, обвинени в неподчинение и изпратени в затвора. Междувременно Главната централа за национална отбрана отхвърлила техните молби за обжалване на решението на наборните канцеларии. Военните органи използували довода, че Светият синод на Гръцката православна църква ги е осведомил, че вярата на Свидетелите на Йехова не е призната религия! Това противоречало на решенията на редица граждански съдилища, които постановявали, че Свидетелите на Йехова наистина са известна религия.
На свой ред военният съд признал Тсирлис и Кулумбас за виновни в неподчинение и ги осъдил на четири години затвор. Двамата братя обжалвали тези решения пред Военния апелативен съд, който три пъти отлагал разглеждането на обжалванията поради различни причини. Но всеки път той отказвал да нареди временното освобождаване на жалбоподателите от затвора, макар че гръцкият закон дава възможност за това.
Междувременно в друга поредица от съдебни процедури Върховният административен съд отменил решенията на Главната централа за национална отбрана въз основа на това, че Свидетелите на Йехова наистина принадлежат към известна религия.
През 15–те месеца, които Тсирлис и Кулумбас били принудени да преживеят във Военния затвор Авлона, те — заедно с останалите затворници Свидетели — се сблъскали с особено нечовешко и унизяващо отношение. Едно сведение за това време съобщава за „жалките затворнически условия, в които живеят [затворниците Свидетели на Йехова], споменавайки за разваленото месо и мишите опашки, които често биват поднасяни с храната, съкращаването на часовете за свиждане, правено според хрумванията на администрацията, липсата на място поради препълнените с прекалено много затворници килии, и много по–суровото отношение, с което се сблъсквали затворените заради съвестта си мъже“.
Накрая Военният апелативен съд оправдал брат Тсирлис и брат Кулумбас, но в същото време постановил, че държавата не е задължена да им даде обезщетение за времето, прекарано в затвора, защото „това задържане било поради грубо недоглеждане от страна на жалбоподателите“. Това повдигнало основателни въпроси сред юристите: Кой е бил отговорен за грубото недоглеждане? Свидетелите или военните съдилища?
Братята били освободени незабавно от затвора и накрая били освободени от военна служба въз основа на това, че са религиозни служители. Когато били освободени, организацията „Амнести интернешънъл“ съобщила, че приветствува освобождаването на Димитриос Тсирлис и на Тимотеос Кулумбас и изразила надежда, че в бъдеще служителите, които са Свидетели на Йехова, ще бъдат освободени от военна служба в съгласие с онова, което предвижда гръцкият закон. Скоро обаче тази надежда била разбита.
Неколкократни затваряния
Друг назначен религиозен служител на Свидетелите на Йехова бил принуден да преживее малко по–различно изпитание по същата причина. На 11 септември 1991 г. Анастасиос Йорядис подал също така молба за освобождаване от военна служба. Шест дни след това наборната канцелария му съобщила, че молбата му е отхвърлена, отново защото Светият синод на Гръцката православна църква не приема, че Свидетелите на Йехова са известна религия. И това станало въпреки ясно изразеното решение на Върховния административен съд в случаите на Тсирлис и Кулумбас!
Писменият отговор от Главната централа за национална отбрана гласял: „Администрацията стигна до отрицателно решение относно молбата на [Йорядис], основано на експертната оценка, дадена от Светия синод на Гръцката църква, който не смята Свидетелите на Йехова за известна религия.“ — Курсивът е наш.
Йорядис се явил в Лагера за обучение Нафплион на 20 януари и веднага бил отведен в наказателната килия на лагера. По–късно той бил отведен във Военния затвор Авлона.
На 16 март 1992 г. Атинският военен съд оправдал Йорядис. За първи път военен съд в Гърция признал, че Свидетелите на Йехова наистина са известна религия. Директорът на Военния затвор Авлона веднага го освободил, но наредил той да се яви отново за служба на 4 април в Наборния център Нафплион. На тази дата Йорядис отново отказал да постъпи в армията и отново бил обвинен в неподчинение, отведен в затвора за втори път и даден под съд.
На 8 май 1992 г. Атинският военен съд го оправдал по новото обвинение в престъпление, но постановил, че няма да му бъде присъдено обезщетение за задържането в затвора. Йорядис бил освободен незабавно от Военния затвор Авлона, но му било наредено за трети път да се яви за служба в Наборния център Нафплион на 22 май 1992 г.! Той отново отказал да служи в армията и за трети път бил обвинен в неподчинение и бил отведен в затвора.
На 7 юли 1992 г. Върховният административен съд отменил решението от септември 1991 г. въз основа на това, че Свидетелите на Йехова наистина принадлежат към известна религия. На 27 юли 1992 г. Йорядис най–после бил освободен от Военния затвор в Солун. На 10 септември 1992 г. Солунският военен съд го оправдал, но постановил, че Йорядис нямал право на обезщетение, тъй като задържането му в затвора било отново ‘поради грубо недоглеждане от негова страна’.
Повсеместна реакция
По повод на случая на Йорядис Европейският парламент заяви: „Това положение е случай на дискриминация срещу религиозните служители на Свидетелите на Йехова, засягащ принципа на равенство пред закона и правото на равно отношение.“
През февруари 1992 г. „Амнести Интернешънъл“ заяви, че „смята, че [Анастасиос Йорядис] е бил задържан в затвора единствено поради дискриминиращо отношение от страна на военните власти срещу религиозните служители на Свидетелите на Йехова, и настоява за неговото незабавно и безусловно освобождаване като затворник заради съвестта“.
Дори и военният прокурор на един от процесите на Йорядис бил принуден да заяви: „Степента на културно развитие на едно общество се вижда от начина, по който то действува в определени ситуации, отнасящи се до неговите граждани. Ако ние тук, в Гърция, искаме нашето културно развитие да бъде в хармония с европейските стандарти, ако искаме да напредваме, тогава трябва да се съобразяваме с международните наредби и да се освободим от предразсъдъците. Една област, в която това е най–явно, е уважаването на индивидуалните права на гражданите. Но действителните случаи и тактиката на администрацията ясно показват предубедеността и религиозната нетолерантност, преобладаващи срещу религиозните малцинства. Случаят, който се разглежда, минава всякакви граници.“
Иън Уайт, който е член на Европейския парламент и е от Бристол (Англия), писа: „Мисълта, че Свидетелите на Йехова не са ‘известна религия’, би предизвикала усмивка у мнозина в тази област. Безспорно, макар че са сравнително малобройни, Свидетелите на Йехова са много добре известни в тази страна и често посещават хората от врата на врата.“ Тъй като повече от 26 000 Свидетели проповядват в Гърция, те едва ли могат да бъдат ‘неизвестна религия’!
Група от десет члена на Европейския парламент писаха, за да изразят своето възмущение относно случая Йорядис, като казаха, че били „изключително изненадани и изпълнени със съжаление“ относно такива нарушения на човешките права в Гърция.
Молба до Европейския съд по правата на човека
След като бяха оправдани и впоследствие освободени от затвора, и тримата, пострадали от тази религиозна дискриминация, се почувствуваха задължени от етична гледна точка да подадат молба до Европейския съд по правата на човека. Основанието за тази молба беше незаконното им задържане в затвора, което само по себе си е било несправедливо, както и психическите и физически мъчения, на които са били подложени, а също и изключително важните морални и социални последствия, предизвикани от многократното им лишаване от свобода за толкова дълго време. Поради тези причини те поискаха основателно и уместно обезщетение.
Европейската комисия по правата на човека единодушно стигна до заключението, че в случаите на Тсирлис и Кулумбас е било нарушено тяхното право на свобода и сигурност на личността, че тяхното задържане е било незаконно, че са имали право на обезщетение и че случаят им не е бил разгледан непредубедено от съд. Подобно заключение беше достигнато от Комисията и в случая на Йорядис.
Несправедливостта е поправена
Заседанието беше насрочено за 21 януари 1997 г. В залата имаше много хора, сред тях бяха студенти от местния университет, журналисти и доста Свидетели на Йехова от Гърция, Германия, Белгия и Франция.
Г–н Панос Битсаксис, адвокатът на Свидетелите, говори за „непрестанната упорита и настоятелна нагласа на гръцките власти да не признават съществуването на едно религиозно малцинство“ — Свидетелите на Йехова. Той осъди практиката на гръцките власти да основават официалното си становище за Свидетелите върху гледната точка на техните главни противници — Гръцката православна църква! Той добави: „Докъде може да продължава това? . . . И докога?“ Той говори за „отричането на признаването на определено религиозно общество, отричане, което изглежда абсурдно, като се вижда, че идва директно, неприкрито и без всякакво основание, против законността, против десетки решения на Върховния административен съд“.
Представителят на гръцкото правителство потвърди предубедената нагласа на гръцките власти, като заяви: „Не бива да се забравя, че практически цялото население на Гърция е принадлежало към православната църква векове наред. Едно естествено следствие от това е, че организацията на Църквата и статусът на нейните служители, както и ролята им в Църквата, са напълно ясни. . . . Статусът на служителите от Църквата на Свидетелите на Йехова не е толкова ясен.“ Какво неприкрито признаване на предубедено отношение към религиозните малцинства в Гърция!
Религиозната свобода защитена
Решението беше издадено на 29 май. Президентът на Съда, г–н Ролф Рюсдал, прочете решението. Съдът, съставен от девет съдии, единодушно постанови, че Гърция е нарушила Членове 5 и 6 на Европейската конвенция. Освен това той присъди на жалбоподателите сумата от около 72 000 долара за обезщетение и разноски. И най–важното — решението съдържаше много забележителни доводи в полза на религиозната свобода.
Съдът отбеляза, че „военните власти открито са пренебрегнали“ факта, че Свидетелите на Йехова са признати като „известна религия“ в Гърция, според решенията на Върховния административен съд. По–нататък Съдът заяви: „Упоритото настояване на съответните власти да не признават Свидетелите на Йехова като ‘известна религия’ и незачитането на правото на свобода на жалбоподателите, произтичащо от това, са били с дискриминационен характер, като се сравнят с начина, по който биват освобождавани от военна повинност служителите на Гръцката православна църква.“
Делото получи широк отзвук в гръцките средства за масова информация. Вестник Athens News [„Атински вести“] заяви: ‘Европейският съд удари плесник на Гърция по повод на жалба на Йехова.’ Решението по делото Тсирлис и Кулумбас и Йорядис срещу Гърция вдъхва надеждата, че гръцката държава ще приведе законодателството си в хармония с решението на Европейския съд, така че Свидетелите на Йехова в Гърция ще могат да се радват на религиозна свобода без намеса от страна на администрацията, военните или църквата. Пък и това е още една присъда, издадена срещу гръцката съдебна система от Европейския съд във връзка с въпроси на религиозната свобода.a
Свидетелите на Йехова ценят своята свобода и се стремят да я използуват, за да служат на Бога и да помагат на своя ближен. Тримата религиозни служители от Свидетелите не представиха своите случаи пред Европейския съд по правата на човека заради материална печалба, а по чисто морални и етични причини. Затова и тримата решиха обезщетението, което им беше присъдено, да бъде използувано изцяло за подпомагането на образователната дейност на Свидетелите на Йехова.
[Бележка под линия]
a Първото решение, издадено през 1993 г., беше по делото Кокинакис срещу Гърция; второто, издадено през 1996 г., беше по делото Манусакис и други срещу Гърция. — Виж „Стражева кула“, 1 юни 1994 г., стр. 27–31; „Пробудете се!“, юли–септември 1997 г., стр. 29–31.
[Снимка на страница 20]
Естер и Димитриос Тсирлис
[Снимка на страница 21]
Тимотеос и Нафсика Кулумбас
[Снимка на страница 22]
Анастасиос и Кула Йорядис