Една чудесна среща

„ТОВА беше най–вълнуващото ми преживяване!“ Така Кристи описва чудесната среща, която имала. Дали щеше да кажеш същото, ако беше имал възможността да плуваш с делфини в Мексиканския залив?

Всеки се радва, когато вижда делфини да плуват или да правят акробатични номера във водата — те се движат заднешком, изправени на опашките си, изскачат от водата на смайваща височина, или позволяват на хората да ги яздят. Само като гледаш тези представления, ти се иска да влезеш във водата и да играеш с делфините.

Кристи винаги имала това желание. И един ден, докато тя се возела с лодка и плувала в Мексиканския залив, една глава ненадейно се показала пред нея от водата. Скоро изглеждало, че три любопитни делфина били решили, че са си намерили другар за игра. В първия момент Кристи била малко изплашена, но когато тя започнала да общува с делфините, страхът ѝ се превърнал във възторг. Оставяйки ги да направляват ситуацията, тя се оттеглила, за да види какво ще правят по–нататък.

Кристи казва: „Пред мен изскачаше един от делфините — и ето, гледахме се един друг в очите. Галех го и му говорех — точно както правех с моето куче.“

Поради своята интелигентност делфините са много забавни и повечето треньори казват, че поради своята дружелюбност към хората, делфините не трябва винаги да бъдат подкупвани с храна, за да извършват акробатичните си номера.

На въпроса кое ѝ носи най–много радост в работата с делфини, Лиз Морис, изследователка на поведението на животните в естествената им среда, работеща в „Морски свят“ във Флорида (САЩ), отговаря: „Мисля, че най–приятен е техният нрав. Тъй като са толкова игриви и любопитни по природа, човек може наистина да се сближи с тях . . . Те откликват много добре, когато ги докосваш и проявяваш обич.“ В обещаната от Бога нова система на нещата всеки от нас ще има възможност да преживее много чудесни срещи като тази на Кристи.