Бди ли православното духовенство?

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ГЪРЦИЯ

„КОГАТО Исус влязъл в храма . . . и видял ‘панаира на търговците’, той се разгневил и извикал: ‘Престанете да правите дома на моя Баща в дом за въртене на търговия!’ Ако тези дни Исус би доплавал до остров Патмос, . . . той би изрекъл дори още по–бичуващи слова. Но не съм сигурен дали изобщо някой ще го слуша.“ Тези изпълнени със съжаление думи са на един журналист, който трябвало да прави репортаж за едно събитие, наречено „панхристиянски събор от най–голямо значение“ и „един от най–върховните моменти в съвременното християнство“.

Вселенският цариградски патриарх Вартоломей I, смятан за символичен глава на целосветската православна църква, обяви 1995 г. за „Година на Апокалипсиса“a. Празненствата достигнаха своя връх от 23 до 27 септември 1995 г., когато висши духовници от повечето православни патриаршии се събраха на остров Патмос. Присъствуваха също и представители на католическата църква, англиканската църква и на различни протестантски деноминации. На това събитие присъствуваха най–висшите политически и военни управници на Гърция, заедно с чуждестранни висши служители, политици, видни бизнесмени и други поканени гости от цял свят.

Изследователите на книгата Откровение ще си припомнят изпълнените с неотложност напомняния, представени в нея от Исус Христос: „Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди.“ (Откровение 16:15) Като се има предвид това, а също и получилите голяма гласност празненства по повод на Откровението, ние не можем да не запитаме: Бди ли т.нар. християнство? Дали неговите членове са нащрек, очаквайки с нетърпение идването на Исус Христос като възкачен на престола Цар? Дали тези празненства се съсредоточиха върху темата на Библията, която достига своята кулминация в Откровението — освещаването на името на Йехова и реабилитирането на неговото върховенство посредством Царството под управлението на Христос? Нека разгледаме някои факти.

Част от този свят?

За много от наблюдателите нестабилният съюз между религиозните водачи, политиците и бизнесмените по време на празненствата предизвикваше доста възражения. Някои смятаха, че всички участвуващи страни се опитват да се възползуват от ситуацията за своя собствена изгода. Духовниците подсилиха своето влияние, като се появяваха заедно с видни политици, докато политиците се опитваха да оформят собствения си ‘имидж’, манипулирайки с религиозните чувства на обществеността. Говорителят на Светия синод на Гръцката църква дори каза: „Откровението имаше също и политическо значение . . . То е една драма, която се развива на земната сцена.“ (Курсивът наш.)

Колко точно отговаря това на описанието, намиращо се в Откровение 17:1, 2, където символичната ‘голяма блудница’ — световната империя на фалшивата религия, в която т.нар. християнство представлява значителна част, — е описана като извършваща духовно ‘блудство’ със „земните царе“! Вместо да остане духовно чиста и бдителна, православната църква, както и останалата част от т.нар. християнство, съблазнява политическите водачи за едно несвято приятелство със себе си, като разпалва религиозно преследване, особено срещу Свидетелите на Йехова.

Разединена

Заслужава да се отбележи, че двама православни патриарси отсъствуваха от празненствата. Защо? В знак на протест московският патриарх Алексий II отказа да присъствува, защото цариградската патриаршия била откликнала благосклонно на една петиция, отправена от митрополиите на Естония и Украйна, в която те искали да бъдат поставени под разпореждането на Цариград, а не на Москва. Според сведенията „това е най–сериозната криза, възниквала някога в отношенията между [цариградската патриаршия] и далеч по–силната руска православна църква“, заплашваща с „непредсказуеми последици относно единството и авторитета на православието“.

Освен това и патриархът на Йерусалим бойкотира синода. Защо? Според сведенията заради това, че той бил ядосан поради покаянието, което изискал от него преди три години цариградският патриарх, загдето се опитвал да придобие контрол върху австралийската православна църква.

Отначало трябваше да бъде поканен и папа Йоан Павел II, но това се промени в последния момент поради силното противопоставяне на консервативните елементи в православната църква. През май 1995 г. един водещ православен духовник от Атина нарече папата „военнопрестъпник“. После беше съобщено, че при тези обстоятелства „папата . . . не може да участвува в празненствата в Патмос“.

Тази жалка ситуация беше допълнена от иронията на факта, че по време на празненствата, само на 1500 километра северозападно от Патмос, православни и католически „християни“ се избиваха помежду си в Босна и Херцеговина!

Ясно е, че духовно летаргичните хора, наричащи себе си християни, са позволили да бъдат разделени от сектантство! Осъждайки това разединение, Яков, православният архиепископ на Северна и Южна Америка, заяви в едно интервю: „Усилията ни да видим църквите обединени, за да служат на човечеството, а не на силните на този свят, се провалиха. . . . На хората им дойдоха до гуша . . . патриаршеските благословии.“

„‘Откровение’ на лукса“

Сериозно внимание беше обърнато и на онова, което беше наречено „пищна разточителност“. В една вестникарска статия се казваше: „В крайна сметка четирите дена на празненствата в Патмос се оказаха едно ‘откровение’ на лукса . . . Византийският блясък надхвърли границите на църковната церемония, заплашвайки да превърне едно икуменическо събитие в скъпа фиеста.“ Много хора бяха обезпокоени относно паричните суми, които се похарчиха за тези празненства, особено във време, когато е застрашено оцеляването на хората от съседните балкански страни и Източна Европа. Според някои изчисления цената на тази „небивала веселба“ била почти 17 милиона долара. Луксозни пътнически кораби пристигаха в пристанището на остров Патмос, за да бъдат настанени в тях някои от богатите гости, поканени да участвуват в събирането. Голяма част от местното население беше възмутено от „козметичните операции“, които бяха извършени в последната минута на острова, за да създадат по–добро впечатление у видните гости — макар че там няма нито болница, нито подходяща училищна сграда.

Колко добре подхождат за тази ситуация думите от Откровение 18:2, 3, 7: „Земните търговци се обогатиха от безмерния ѝ [на блудницата Вавилон Велики] разкош. . . . Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал ѝ дайте“! Във време, когато обикновените хора страдат, вместо да бди, за да осигури утеха и духовна помощ, православната църква е заета изцяло с разточителството на духовно празни тържества.

Подхранвайки фалшиви надежди

Във връзка с това празненство се състояха няколко симпозиума и конференции. Бяха предложени решения относно сериозните проблеми, с които се сблъсква човечеството. Беше издадена резолюция, в която се настояваше учените да действуват незабавно, за да разрешат проблемите на човечеството. Царството на Бога не беше споменато нито веднъж. Докато именно книгата Откровение, в хармония с останалата Библия подчертава, че божието Царство под управлението на Исус Христос е единственото решение за всички проблеми на човечеството. — Откровение 11:15–18; 12:10; 21:1–5.

Не е чудно, че т.нар. християнство не приема сериозно основаната на Библията надежда за Царството. Отразявайки преобладаващата нагласа, един от монасите на Патмоския манастир открито призна: „Ние не смятаме Откровението за авторитетен текст. Той не спада към библейските текстове, които се четат в църквата.“ Подобно на това един теолог заяви: „Опасно е да се свързва Откровението с историята на този свят като текст, който описва подробно какво ще се случи . . . Това е проява на наивност и всъщност е едно опасно тълкуване.“ Каква дълбока духовна дрямка!

Те не бдят

Ясно е тогава, че т.нар. християнство не бди. Вместо да насочи вниманието към Словото и обещанията на Бога, това тържество беше един празен и безполезен религиозен „панаир“. Състоянието на т.нар. християнски църкви е много подобно на състоянието на сбора в Лаодикия, на който Исус казал: „Казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.“ — Откровение 3:17.

Интересно е да се отбележи, че един верен поддръжник на православната църква писа до един вестник, за да се оплаче, че „единствените, които имаха полза от това“ тържество, бяха Свидетелите на Йехова. Какво го беше накарало да мисли така? Той обясни, че откровението, дадено на Йоан, „има обща есхатологична основа с учението на Свидетелите на Йехова“. Да, вярно е, че Свидетелите усърдно се стремят да ‘бдят’, като са нащрек относно осъществяването на божията цел. Освен това те имат желание да помогнат на всички хора с честни сърца ‘да бдят, за да сполучат да стоят пред Човешкия син’ — Исус Христос. — Матей 24:42; Лука 21:36.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 21]

„Пищна разточителност“ и „небивала веселба“

[Текст в блока на страница 22]

„На хората им дойдоха до гуша . . . патриаршеските благословии“

[Информация за източника на снимката на страница 20]

Снимка: Гаро Налбандиян