Гледната точка на Библията

Защо изключването е любеща уредба

ОТЛЪЧВАНЕ — самата мисъл за това събужда смесени чувства сред много религиозни хора.a Повечето са съгласни, че религиите имат нужда от някакъв вид дисциплиниране. Но мнозина гледат на отлъчването като на отживелица от миналото — сурово наказание, напомнящо им за лова на вещици и инквизицията.

Проблемът се усложнява от всепроникващото влияние на светската нагласа. Затова повечето от религиите на т.нар. християнство са приели по–толерантен възглед относно греха. Не е чудно тогава, че един служител на Епископалната църква казал: „Отлъчването е част от нашата традиция, но не мисля, че тя е използувана през този век.“

Но може би много хора ще бъдат изненадани да научат, че сред Свидетелите на Йехова на изключването (еквивалента на отлъчването) се гледа сериозно. Вярно е, че не е лесно да се предприеме това действие, но то е любеща уредба. Как така?

То издига на високо божието име

Йехова е свят Бог. Той не търпи умишлен грях от страна на онези, които твърдят, че му се покланят. Апостол Петър писал на християните: ‘Бивайте святи в цялото си държане; защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“.’ (1 Петър 1:15, 16) Така че изключването на неразкайващите се грешници издига на високо божието име, то показва любов към това име. — Сравни Евреи 6:10.

Дали това означава, че ако един християнин се поддаде на слабост или изпадне в сериозен грях, той автоматично бива изключен от сбора? Съвсем не! Йехова не е коравосърдечен диктатор. Той е любещ и разбиращ. Той помни, че ние сме несъвършени. (Псалм 103:14) Йехова съзнава, че „всички съгрешиха и не достигат славата на Бога“. (Римляни 3:23, NW) Бог е уредил оказването на духовна помощ вътре в сбора, така че ако християнин ‘падне в някое прегрешение’ или дори извърши сериозен грях, той може да бъде ‘поправен’ с кротък дух. (Галатяни 6:1) Като приема съвет от божието Слово и проявява съжаление от сърце и искрено разкаяние, онзи, който се е отклонил от пътеката на праведността, може да бъде ‘привдигнат’ духовно. — Яков 5:13–16.

А ако един покръстен християнин сгреши сериозно и всички усилия да бъде възстановен духовно са безуспешни? С други думи, ако той упорито отказва да поправи погрешната си линия на поведение?

То пази сбора

Библията заповядва на християните: „Да се не сношавате с някого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв нито да ядете заедно.“ — 1 Коринтяни 5:11.

Дали библейският закон е прекалено строг и унизяващ достойнството? Помисли за следното: Дали това, че един закоравял престъпник бива изпратен в затвора, защото е нарушил закона, се смята за жестоко или коравосърдечно? Не, защото хората имат право да защитят мира и безопасността на обществото. Всъщност престъпникът е изключен от почтеното общество за периода на своята затворническа присъда.

Подобно на това и изгонването на неразкайващите се грешници от християнския сбор е оправдано. Защо? Защото сборът трябва да бъде убежище от неморални личности и други хора, които съзнателно вършат грях.

Съзнавайки, че „един грешник разваля много добри неща“, апостол Павел наредил на събратята си по вяра: „Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.“ (Еклисиаст 9:18; 1 Коринтяни 5:13) Това действие пречи на грешника да разпространява покварата в сбора и пази доброто име на сбора. — Сравни 1 Тимотей 3:15.

Защита за отделните членове на сбора

Изключването предпазва също и отделните членове на сбора. Нека онагледим това с пример: Представи си, че те събужда от сън един силен звук на автомобилен клаксон или алармена система на кола. Трудно е да пренебрегнеш пронизителния звук; да, той те шокира! Подобно на това, когато някой бива изгонен от сбора, това, да се надяваме, грабва вниманието на всеки един от членовете на стадото. То смущава сетивата им. Не може да бъде пренебрегнато. Как това може да служи за защита?

„Когато за пръв път чух в Залата на Царството, че някой е изключен, първоначалната ми реакция беше шок — казва една Свидетелка. — После това ме смири. Накара ме да разбера, че аз също бих могла да падна.“ Както показват нейните думи, изключването може да накара другите да направят оценка на поведението си. — 1 Коринтяни 10:12.

Като си задаваме въпроси от рода на: ‘Дали има някоя област от моя живот, в която да съм духовно уязвим?’, това може да ни помогне да изследваме своята позиция пред Бога. По този начин можем да продължаваме да ‘изработваме спасението си със страх и трепет’. — Филипяни 2:12.

Връщане при Бога

„Колкото и да беше трудно — казва една християнка, която е била изключена за известно време, — наказанието беше наложително и много необходимо, и се оказа животоспасяващо.“ Това набляга на един друг важен аспект на изключването. То може да подтикне грешници, които дотогава не са се разкайвали, да направят първата си крачка обратно към Бога.

Апостол Павел казал: „Господ наказва този, когото люби.“ (Евреи 12:6) И макар че е вярно това, че „никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко“, „после [то] принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него“. — Евреи 12:11.

Това се случи и с Ричард. След като бил изключен почти две години, той се разкаял, поправил своето позорящо Бога поведение и бил приет обратно в християнския сбор. Преценявайки миналото, той казва относно преживяното: „Съзнавам, че трябваше да бъда изключен и че напълно заслужавах това, което получих. То наистина беше необходимо и ми помогна да видя колко сериозно беше онова, което правех, а също и необходимостта да търся прошката на Йехова.“

Може да не е лесно да се понесе наказанието. Приемането му изисква смирение, но онези, които се поучат от него, събират богат плод.

Да, изключването е любеща уредба, защото издига на високо божието свято име и защищава сбора от покваряващото влияние на греха. Освен това то е проява на любов спрямо съгрешилия, като го насърчава да се разкае и ‘да се обърне, за да се заличат греховете му, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа’. — Деяния 3:19.

[Бележка под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 29]

„Новият завет: Картинен архив от източници от деветнадесети век“ от Don Rice/Dover Publications, Inc.