Въпроси на младите хора . . .

Аборт — дали това е разрешението на проблема?

„Когато резултатите от теста ми за бременност се оказаха положителни — спомня си Джуди, — приятелят ми незабавно поиска да направя аборт. Той дори ми даде парите за това.“ Тогава Джуди била на 17 години.a

КОГАТО 15–годишната Марта открила, че е бременна, тя разговаряла с консултантка в клиниката за аборти. „Тя подробно ми обясни всичко — разказва Марта. — Каза ми, че мога да направя аборт, или би ми помогнала да намеря бюро за осиновяване или някой майчин дом, ако това е моето желание.“

Само в Съединените щати всяка година забременяват повече от един милион момичета в юношеска възраст. Тук се включват и известен брой млади момичета, които въпреки своето християнско възпитание, са пренебрегнали божията заповед ‘да се въздържат от блудство’, или от секс преди брака. (1 Солунци 4:3) Тази неморалност довежда до много ненужни страдания. Все пак много от тези млади момичета впоследствие съжаляват за своята линия на поведение и искат да поправят живота си. Но когато се сблъскат с плашещата перспектива да имат извънбрачно дете, някои може би се питат дали абортът не би бил лесно разрешение на проблемите им. В крайна сметка всяка година в Съединените щати почти половин милион момичета решават да направят аборт. Би ли могло това наистина да е най–доброто решение в случай на нежелана бременност?

Защо някои момичета правят аборт

Разбираемо е, че силни, дори противоречиви чувства могат да окажат влияние върху решението. Една млада жена несъмнено изпитва известни естествени чувства към детето, което расте в нея, но тя също може да изпитва и оправдани страхове и тревоги.

Осемнадесетгодишната Вики, например, ‘искала да отиде в колеж и да получи научна степен’. Според нея, едно дете щяло да обърка плановете ѝ. (Списание “’Teen” [„Тийн“], март 1992 г.) Марта направила подобно заключение: „Ако имаш дете, си оставаш в къщи с него и край на училището. Не бях готова на това.“ Според едно проучване 87 процента от момичетата, които правят аборт, се страхуват, че едно дете би променило драматично техния живот по начин, който те не са готови да приемат.

Страхът от финансови затруднения и безпокойството, че няма да успеят да се справят с отговорността на самотната майка, също са чести причини, поради които много момичета решават да направят аборт. Вики изразява това така: „Аз съм израснала в семейство на разведени родители, и майка ми отгледа трите си деца сама. Виждах нейната борба . . . Не ми беше трудно да си представя самата себе си като самотна майка, също като моята майка.“

Натискът от страна на другите, особено от страна на приятеля, може също да подтикне момичето към прекратяване на бременността. Приятелят на Джуди ѝ поставил ултиматум: „Прекратяваме отношенията, ако не направиш аборт.“ При Нанси натискът да направи аборт дошъл от страна на майка ѝ, както и от други роднини.

Разпространеният възглед, че абортът в действителност не представлява убийство на бебе, също оказва силно влияние. Вики казва: „Не си позволявах да мисля за него като за бебе. . . . Четох, че в петата седмица на бременността плодът е по–малък от нокътя на кутрето ти. Само как се хванах за тази идея! Казвах си, че щом като е само колкото нокътя на кутрето, то не е истинско бебе. Опитвах се да не си го представям като нещо действително, за да мога да направя аборта.“

Някои също твърдят, че поне в технически напредналите страни абортът е безопасна операция — дори уж бил по–безопасен от бременността и раждането за едно подрастващо момиче. Затова, като се имат предвид всички тези фактори, абортът може да изглежда желателен. Въпреки това фактите показват, че много от онези, които решават да направят аборт, по–късно съжаляват за това. Една жена казва: „Направих аборт, когато бях на 20 години. Сега съм на 34 години и ми е трудно да преодолея онова, което направих. Аз исках моето бебе, но приятелят ми не го искаше. Все още изживявам емоционалната травма; болката не те напуска до края на живота ти.“

Емоционалните белези

Вместо да бъде лесно разрешение, абортът може да усложни проблемите. Та нали такова действие най–малкото противоречи на вътрешното ни усещане за добро и зло — на съвестта, която Бог заложил у човеците. (Римляни 2:15) Освен това абортът изисква от младата жена да изгони от сърцето си нежното състрадание към крехкия живот, който се развива в нея. (Сравни 1 Йоан 3:17.) Колко деморализиращо!

Марта казва: „Едва няколко седмици след аборта започнах да се чувствувам виновна и да се срамувам за това, което бях направила.“ Станало още по–трудно, когато дошъл февруари — месецът, в който детето щяло да се роди. Елиаза си спомня: „Преди петнадесет години направих аборт. След това изпаднах в сериозна депресия и трябваше да бъда лекувана няколко пъти в клиника. Дори исках да се самоубия.“

Вярно е, че не всички млади жени реагират по този начин. Много от тях смятат, че зародишът не е човешки живот. Но какво казва за това Създателят — „изворът на живота“? (Псалм 36:9) Библията ясно показва, че за Йехова Бог нероденото дете, което се развива в утробата, е много повече от просто зародишна тъкан. Той вдъхновил цар Давид да напише: „Очите ти видяха дори моя ембрион, и в книгата ти всичките му части бяха записани.“ (Псалм 139:16, NW) Следователно, за Създателя дори ембрионът е отделна личност, жив човек. Поради тази причина той заявил, че ще се иска сметка на човек, от когото пострада неродено дете. (Изход 21:22, 23) Да, според Бога убиването на неродено дете е отнемане на човешки живот. Затова една девойка, която иска да угоди на Бога, не може да смята аборта за приемлива възможност — независимо от натиска, който може да е упражняван върху нея.b

Получаване на подкрепа

Джуди, която беше спомената в началото, решила да не абортира бебето си. Тя споделя: „По–голямата ми сестра разбра, и още от самото начало ме подкрепяше, главно в емоционално отношение. Тя дори ми каза, че ще продължи да ме подкрепя и след като родя бебето. Точно това имах нужда да чуя, за да постъпя, както чувствувах за правилно дълбоко в сърцето си. Аз не промених плановете си и родих детето.“ Това било преди девет години. Гледайки своя осемгодишен син, Джуди казва: „Щеше да бъде най–голямата грешка в живота ми, ако бях направила аборта.“

Подобно на това една млада жена на име Натиса разказва: „Преди пет години бях в клиника за аборти и си чаках реда. Но, когато дойде моят ред, премислих и си тръгнах от клиниката. Сега имам чудесен четиригодишен син, отново съм бременна и съм омъжена за един любящ баща.“

Момичетата, които се сблъскат с извънбрачна бременност, не бива да вземат прибързано решение. Колкото и зле да изглеждат нещата, това не е краят на света. Но такива момичета несъмнено се нуждаят от подкрепа и зряло ръководство. Да излеят сърцето си пред своите родители е добро начало, особено, ако те са християни. (Притчи 23:26) Вярно е, че в първия момент родителите несъмнено ще се почувствуват наранени и ядосани. Но в крайна сметка те вероятно ще бъдат подтикнати да помогнат. Например, те могат да уредят прегледи по време на бременността. Те също могат да помогнат за това момичето да се възползува от всякакви държавни мерки, които са на разположение на онези, които отговарят на изискванията. Но най–важното е, че те могат да насърчат сгрешилото момиче да получи нужната духовна помощ от старейшините в сбора. — Яков 5:14, 15.

Някои неомъжени майки решават да оставят бебетата си за осиновяване, като мислят, че те не биха могли да дадат на детето си най–доброто. Макар че осиновяването е по–добър вариант от това да се прекъсне животът на детето, Бог ще търси отговорност от майката за това дали „промишлява за своите“. (1 Тимотей 5:8) Една самотна майка може да не е в състояние да даде на детето си най–доброто в материално отношение, но тя може да му даде нещо много по–важно — любов. (Притчи 15:17) Така че в повечето случаи ще е по–добре за неомъжената майка тя да отгледа детето си.

Какво да кажем за задачата да се отгледа дете и за драстичните промени в начина на живот, които без съмнение трябва да бъдат направени? Всичко това може да изглежда непосилно. Но Библията осигурява практични съвети, които могат да помогнат на хората да се справят с такива предизвикателства. Разкайващите се неомъжени майки могат също да извлекат полза от духовната помощ, която е здраво основана на божието Слово. Да, чрез любеща подкрепа и подходящо ръководство те могат да се справят със ситуацията по най–добрия начин.c Абортът изобщо не е разрешението на проблема!

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 27]

Приятелят често се опитва да накара момичето да направи аборт