Говорене на езици

Дефиниция: Особена дарба, която посредством светия дух беше дадена на някои ученици от християнската еклезия в първото столетие и която ги направи способни да проповядват или по друг начин да прославят Бога на език, който не беше техен.

Казва ли се в Библията, че всички, които имат Божия дух, ще ‘говорят на езици’?

1 Коринтяни 12:13, 30: „Наистина, всички сме кръстени чрез е д и н дух за да съставляваме е д н о тяло . . . Но всички ли имат изцелителни дарби? Всички ли говорят на езици?“ (Виж 1 Коринтяни 14:26).

1 Коринтяни 14:5: „Бих желал, вие всички да говорите на езици, но още повече бих предпочел да пророкувате. В действителност, който пророкува е по-голям от този, който говори на езици, освен ако той също превежда, за да получи еклезията назидание.“

Доказва ли екстатичното говорене на някакъв език, който съответния никога не е учил, че той притежава светия дух?

Може ли способността за ‘говорене на езици’ да произлиза от друг освен от истинския Бог?

1 Йоан 4:1: „Любими, не вярвайте на всяко вдъхновено изказване, [„на всеки дух“], („Бълг. превод на Библията“, 1932 г., 1924 г. и „Бълг. синодален превод“, 1982 г.) но изпитвайте вдъхновените изказвания, за да видите дали са от Бога.“ (Виж също Матей 7:21–23; 2 Коринтяни 11:14, 15).

Към тези, които днес ‘говорят на езици’, се числят петдесятниците и баптистите както и католици, епискописти, методисти, лютерани и презвитериани. Исус каза, че светия дух „ще ръководи в цялата истина“ неговите ученици (Йоан 16:13). Вярват ли членовете на всеко едно от тези различни религиозни общности, че другите, които също ‘говорят на езици’ са ръководени в „цялата истина“? Как може това с право да се твърди, щом като си противоречат? Кой дух ги прави способни да ‘говорят на езици’?

В едно взаимно обяснение на сдружението на Фаунтън Тръст и съвета на протестантския клир на църквата в Англия се признава: „Ние знаем, че подобен феномен може да се появи и под влиянието на окултни⁄демонски сили“ (Gospel and Spirit, април 1977 г., издадено от Фаунтън Тръст и съвета на протестантския клир в Англия, страница 12). В книгата Religious Movements in contemporary America („Религиозни движения в съвременна Америка“, издадена от Ирвинг И. Царетски и Марк П. Леоне, цитат от Л. П. Герлах) се докладва, че в Хаити, говоренето на езици е характеристично както за петдесятниците, така и за Вуду култа (Принсетон, Н. Й., 1974 г., страница 693; виж също 2 Солунци 2:9, 10).

Днешното говорене на езици отговаря ли на това на християните от първото столетие?

Дарбите на чудеса в първото столетие, също и способността на ‘говорене на езици’, потвърдиха, че Бог беше отнел благоразположението си от юдейската религиозна система и се беше обърнал към новооснованата християнска еклезия (Евреи 2:2–4). Тъй като дарбите на чудеса изпълниха тяхната цел в първото столетие, необходимо ли е винаги отново да се дава същото доказателство?

Способността на говорене на езици в първото столетие даде силен тласък на международното свидетелско дело, което Исус повери на своите последователи (Деяния на апостолите 1:8; 2:1–11; Матей 28:19). Онези, които днес ‘говорят на езици’ използват ли тази способност за да свидетелствуват?

Когато християните в първото столетие ‘говореха на езици’, хората, които знаеха съответните езици, разбираха смисъла на казаното (Деяния на апостолите 2:4, 8). При днешното ‘говорене на езици’ не се ли касае по-скоро за екстатичен изрив на неразбираем говор?

Библията показва, че в еклезиите на първото столетие в едно събрание ‘говореха на езици’ само двама или трима и „то по ред“, и ако нямаше тълкувател, трябваше да мълчат (1 Коринтяни 14:27, 28). Това правило спазва ли се днес?

Би ли могъл светия дух да упъти харизматици в практики, които надвишават това, което е писано в Писанията?

2 Тимотей 3:16, 17: „Цялото Писание е вдъхновено от Бога и е полезно за поучение, за дисциплинирване, за изясняване на нещата, за възпитание в справедливост, за да бъде Божият човек напълно годен, изцяло приготвен за всеко добро дело.“ Може ли вдъхновено от Божия дух послание да противоречи на това, което този дух откри чрез Исус и неговите апостоли?

Галатяни 1:8: „Дори ако ние или ангел от небето ви проповядва нещо като благовестие, освен това, което ние ви проповядвахме, [в противоречие на това, което ние ви известихме, „Алиоли Библия“], нека бъде проклет.“

Начинът на живот на членовете на организации, които одобряват говоренето на езици, показва ли, че притежават Божия дух?

Като група принасят ли по превъзходен начин плодовете на духа като кротост и себеобуздание? Тези качества наблюдават ли се при посетителите на техните богослужения? (Галатяни 5:22, 23).

Наистина ли „не са част от света“? Поради тази причина предани ли са напълно на Божието Царство или се занимават с политика? По време на война останали ли са чисти от кръвна вина? Като група ползват ли се с добро име, като странят от неморалността на този свят? (Йоан 17:16; Исаия 2:4; 1 Солунци 4:3–8).

Истински християни днес по способността ‘да говорят на езици’ ли се разпознават?

Йоан 13:35: „По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.“

1 Коринтяни 13:1, 8: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, но нямам любов, аз съм станал звънтяща мед или дрънкащ кимвал. Любовта никога не отпада. Що се отнася до дарби на пророкуване, те ще бъдат отстранени; що се отнася до езици, те ще престанат.“

Исус каза, че светия дух ще дойде върху неговите последователи и те ще бъдат негови свидетели до най-отдалечените крайща на земята (Деяния на апостолите 1:8). Той им заповяда ‘да правят ученици измежду хората на всички нации’ (Матей 28:19). Той предсказа също, че „тази блага вест за Царството . . . ще бъде проповядвана по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации“ (Матей 24:14). Кой като група или единично извършва това дело днес? Според думите на Исус не е ли точно това доказателството, на което трябва да внимаваме, за да разберем коя група притежава светия дух?

Трябваше ли говоренето на езици да продължи, докато дойде „съвършеното“?

В 1 Коринтяни 13:8 става въпрос за различни дарби по чудо — пророкуване, езици и познание. Относно две от тези дарби — познание и пророкуване — се казва в стих 9: „Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме“ („Бълг. превод на Библията“, 1932 г.). „Донейде знаем и донейде пророчествуваме“ („Бълг. синодален превод“, 1982 г.) Или според „Взаимен превод“ (4-то издание, 1973): „Защото нашето познание е несъвършено и нашето пророческо говорене е несъвършено.“ Стих 10 гласи: „Но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати“ („Бълг. превод на Библията“, 1932 г.). В основата на думата „свършено“ се намира гръцката дума тѐлейон, която предава мисълта на израстнало, съвършено или напълно. Превод Нов свят предава думата с „напълно“. Да обърнем внимание на това, че изразите „отчасти“ или „несъвършено“ не се употребяват във връзка с дарбата за говорене на езици, а във връзка с „пророкуване“ и „познание“. С други думи: Въпреки, че първите християни притежаваха тези дарби по чудо, разбираха Божието намерение несъвършено или само отчасти. Чак когато се изпълнят пророчествата, когато бъде изпълнено Божието намерение, тогава ще дойде „съвършеното“ или напълното. Следователно в този текст очевидно не се разглежда въпроса, докога ще бъде давана дарбата за говорене на езици.

Но все пак Библията показва колко дълго дарбата за говорене на езици ще бъде част от християнско преживяване. Както произхожда от библейския отчет, тази дарба, както и останалите, бяха давани само в присъствие на апостолите на Исус Христос или като полагаха ръце на съответния (Деяния на апостолите 2:4, 14, 17; 10:44–46; 19:6; виж също 8:14–18). Когато апостолите и учениците, които бяха получили тези дарби по този начин, умряха, тези дарби, които бяха последствие на въздействието на светия дух изглежда трябваше да престанат. Този възглед съвпада със целта, за която бяха дадени тези дарби, както се казва в Евреи 2:2–4.

Не показва ли Марко 16:17, 18 („Бълг. синодален превод “, 1982 г.), че способността за ‘говорене на нови езици’, ще бъде отличителен белег за вярващите?

Трябва да се отбележи, че в тези стихове не се говори само за ‘говорене на нови езици’, но също и за хващане на змии и пиене на смъртоносни отрови. Всички тези, които ‘говорят на езици’, съгласни ли са също и с тези практики?