Псалм 23:4 | „Дори когато бродя из долината на непрогледния мрак“

„Дори когато бродя из долината на непрогледния мрак, не се боя от нищо лошо, защото ти си с мене. Твоят кривак и твоята тояга са онова, което ми носи утеха.“ (Псалм 23:4, „Превод на новия свят“)

„Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.“ (Псалм 22:4, „Синодално издание на Библията“a)

Значението на Псалм 23:4

Бог се грижи за своите поклонници и ги защитава дори когато изпитват трудности. В стиха той е сравнен с пастир, който се грижи за овцете си.b В тежките ситуации, описани като долина на непрогледен мрак или смъртна сянка, служителите му не се чувстват сами. Те се чувстват в безопасност, сякаш самият Бог е до тях.

В библейски времена с тоягата си пастирът защитавал овцете от хищници. Той си служел също с кривака си (обикновено дълъг прът със закривен край), за да ги води и да ги отдалечава от опасност. Йехова Бог е като любещ Пастир, който защитава и води поклонниците си. Дори в най-мрачните дни от живота им той се грижи за тях по различни начини:

• Напътства ги и ги утешава чрез своето Слово Библията. (Римляни 15:4)

• Слуша молитвите им и им дава вътрешен мир. (Филипяни 4:6, 7)

• Насърчава ги чрез други свои служители. (Евреи 10:24, 25)

• Дава им сигурна надежда за по-добро бъдеще; че един ден ще поправи всичко лошо, което преживяват понастоящем. (Псалм 37:29; Откровение 21:3-5)

Контекстът на Псалм 23:4

Този псалм бил написан от Давид, който като младеж бил пастир, а по-късно станал цар на древния народ на Израил. (1 Царе 17:34, 35; 2 Царе 7:8) Псалмът започва с описание на Йехова като Пастир, който води, храни и освежава служителите си, точно както прави буквалният пастир. (Псалм 23:1-3)

В 4 стих, в който говори за Божията защита, Давид преминава от трето (той) на второ лице (ти). Тази лека промяна показва близките му отношения с Йехова. Той знаел, че Бог се интересува от него и е наясно с изпитанията му. Затова не се боял от нищо лошо.

В следващите два стиха на 23 псалм, 5 и 6, намираме нова метафора — за домакин и гост. Подобно на щедър домакин Йехова се отнася към Давид като към почетен гост. Дори враговете на псалмиста не могат да попречат на Бога да се грижи за него. В края на псалма Давид изразява увереността си, че Божията доброта и милост ще го съпътстват до края на живота му.

Словесните картини в 23 псалм описват любещите грижи, които Бог непрестанно полага за служителите си. (1 Петър 2:25)