Експедиция по река Марони

Далеч от шумотевицата на големия град в амазонските дъждовни гори на Южна Америка живеят хора от различни племена, езици и народи. През юли 2017 г. група от 13 Свидетели на Йехова предприеха експедиция по река Марони и нейните източни притоци в Гиана. С каква цел? Да известят надеждата от Библията на хората, които живеят покрай реката.

Подготовка за експедицията

Месец преди 12-дневната експедиция да започне, всички участници се събраха, за да направят план за експедицията. Уинсли казва: „Научихме за областта и нейната история и обсъдихме как да се подготвим за пътуването.“ Всеки беше оборудван с водоустойчив контейнер, в който да съхранява хамак и мрежа за комари. Пътуването включваше два полета и дълги часове плаване с малки дървени лодки.

Как се почувстваха избраните, когато бяха поканени да участват? Клод и Лизет, които са на пенсионна възраст, без колебание се възползваха от възможността. Клод споделя: „Много се радвах, но бях и малко уплашен. Бях чувал за опасните бързеи на реката.“ Лизет имала свои притеснения. Тя казва: „Чудих се как ще говоря на индиански езици.“

Участник на име Микаел споделя нещо подобно. Той казва: „Не знаехме много за племето уаяна. Затова потърсих информация в интернет и научих няколко думи, за да поздравявам хората на техния език.“

Шърли, която пътуваше със съпруга си Йоан, направила списък с езиците, които се говорят покрай реката. Тя споделя: „Свалихме клипове от jw.org на повечето езици и взехме разговорник с основните изрази на уаяна.“

Пристигане на територията на индианците

На 4 юли, вторник, групата се качи на самолет от Сен Лорен дьо Марони и летя до Марипасула, малък град навътре в Гиана.

През следващите 4 дни групата стигна до обитателите на селата по горните завои на река Марони, пътувайки с моторни дървени лодки, наречени пироги. Един член на групата на име Ролан казва: „Видяхме, че индианците проявяват голям интерес към духовните теми. Те имат много въпроси и някои искаха да изучават Библията с нас.“

В едно село Йоан и Шърли срещнали младо семейство, чиято роднина наскоро се била самоубила. Йоан споделя: „Показахме им клипа „Индианец намира Създателя си“a. Този клип много ги развълнува. Те ни дадоха имейла си, защото искаха да поддържаме връзка.“

Най-далечната точка, която групата посети, беше Антекюм Пата. Вождът позволи на изморените Свидетели да разпънат хамаците си в селото. Те също се изкъпаха в реката, както правят местните.

Оттам групата потегли към село Туенке, чиито жители скърбели за свой починал близък. Ерик, един от организаторите на експедицията, разказва: „Вождът на племето ни разреши да ходим свободно из селото и да утешим скърбящите. Той и семейството му много харесаха стиховете, които им прочетохме от Библията на езика уаяна. Показахме им също видеоклипове за библейското обещание за възкресение.“

Към Гранд Санти и Апату

Следващата цел на експедицията беше малкото градче Гранд Санти, което се намира на половин час път със самолет от Марипасула. Във вторник и сряда участниците в експедицията споделяха посланието на Библията с местните. В четвъртък Свидетелите предприеха друго пътуване — до село Апату на пет часа и половина път надолу по река Марони.

В предпоследния ден от експедицията групата посети горските села на мароните, потомци на африкански роби, които били доведени в Южна Америка през колониалния период на съседен Суринам. Свидетелите поканиха всички на събрание в гората под една голяма шатра, издигната специално за случая. Клод споделя: „Сърцата ни преливаха от радост, когато видяхме колко много хора дойдоха. Бяхме ги поканили същата сутрин!“ Карстен, който за първи път участва в такава експедиция, изнесе на езика аукан публичен доклад със заглавие „Дали този живот е всичко?“. На събранието имаше 91 присъстващи, дошли от няколко села.

„Готови сме да го направим отново!“

Накрая групата се върна в Сен Лорен дьо Марони. Всички бяха много радостни от отклика на местните хора, които приеха множество издания и гледаха десетки видеоматериали, издадени от Свидетелите на Йехова.

Лизет казва: „Не намирам думи, с които да опиша колко съм щастлива, че бях на тази експедиция.“ Синди споделя чувствата ѝ: „Ако отново ми се удаде възможност, със сигурност ще се възползвам. Трябва да изпитате тази радост, за да разберете!“

Експедицията събуди желание у някои участници да се върнат. Микаел казва: „Готови сме да го направим отново!“ Уинсли се премести в Сен Лорен дьо Марони. Клод и Лизет, които са около 65-годишни, решиха да се преместят в Апату.