„Имах повече въпроси, отколкото отговори“

МОЕТО МИНАЛО

Роден съм в Ла Сейба, Хондурас. Аз съм най-малкото от пет деца и единственото момче. Освен това съм единственият глух в семейството. Живеехме в опасен квартал и бяхме много бедни. Животът ни стана още по-труден, след като баща ми загина при инцидент на работа, когато бях около 4-годишен.

Майка ми правеше най-доброто, за да се грижи за мене и за сестрите ми, но рядко имаше достатъчно пари, за да ми купи дрехи. Затова, когато валеше, често настивах.

Докато растях, научих хондураски жестомимичен език (ХЖЕ), което ми помогна да общувам с други глухи. Но майка ми и сестрите ми не знаеха този език. Те научиха няколко жеста и си измислиха знаци, за да общуват с мене. Майка ми обаче много ме обичаше и ме защитаваше от опасности. С малкото знаци, които знаеше, тя ме предупреждаваше да се пазя от пороци, като пушенето и злоупотребата с алкохол. Много съм ѝ благодарен, тъй като никога не се пристрастих към тези неща.

Когато бях малък, майка ми ме водеше в католическата църква, но не разбирах нищо, защото никой не ми превеждаше на жестомимичен език. Толкова ми беше скучно, че спрях да ходя на църква, когато бях на 10. Въпреки това исках да науча повече за Бога.

През 1999 г., когато бях на 23-години, се срещнах с една жена от САЩ, която принадлежеше към една евангелска църква. Тя ми обясняваше неща от Библията и ме учеше на американски жестомимичен език (АЖЕ). Толкова ми харесваше това, което научавах от Библията, че реших да стана пастор. Ето защо се преместих в Пуерто Рико, където посещавах християнски учебен център за глухи. Когато се върнах в Ла Сейба през 2002 г., основах църква за глухи с помощта на някои приятели. Една от тях, Патрисия, по-късно стана моя съпруга.

Като пастор на църквата ни, изнасях проповеди на ХЖЕ, показвах илюстрации на библейски разкази и разигравах разказите, за да помогна на глухите да ги разберат. Посещавах също глухите в околните градове, за да ги насърчавам и да им помагам да се справят с проблемите си. Направих дори мисионерско пътуване до САЩ и Замбия. В действителност обаче не знаех много за Библията. Повтарях единствено онова, на което бях научен, и каквото разбирах от илюстрациите. Всъщност имах повече въпроси, отколкото отговори.

Един ден някои членове на църквата ми започнаха да разпространяват лъжи за мене. Те казваха, че съм пияница и че изневерявам на жена си. Бях разочарован и ядосан. Не след дълго с Патрисия напуснахме църквата.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ

Свидетелите на Йехова често ни бяха посещавали и винаги ги отпращахме. Но когато напуснахме църквата си, Патрисия се съгласи да изучава Библията с едно семейство Свидетели — Томас и Ликси. Направи ми голямо впечатление, че макар да не бяха глухи, знаеха жестомимичен език. Така че скоро и аз се включих в изучаването.

Изучавахме няколко месеца с помощта на видеоматериали на АЖЕ. Но някои от приятелите ни обвиниха Свидетелите на Йехова, че са последователи на хора, и затова спряхме да изучаваме Библията. Въпреки че Томас ми представи доказателства, че Свидетелите не следват човешки водачи, не му повярвах.

Няколко месеца по-късно Патрисия изпадна в дълбока депресия и се помоли на Бога Свидетелите на Йехова да я посетят отново. Скоро след това една съседка, която беше Свидетелка, посети Патрисия и ѝ предложи да помоли Ликси да дойде отново при нея. Ликси доказа, че е истинска приятелка. Тя идваше при Патрисия всяка седмица, за да я насърчава и да изучава Библията с нея. Все пак имах някои съмнения относно Свидетелите.

През 2012 г. Свидетелите на Йехова имаха специална кампания и предлагаха видеоматериала „Искаш ли да знаеш истината?“ на ХЖЕ. Ликси ни донесе диск с клипа. Когато го гледах, бях шокиран, че много от доктрините, на които преди учех другите, например за ада и безсмъртието на душата, не се намират в Библията.

Следващата седмица отидох в Залата на Царството на Свидетелите на Йехова, за да говоря с Томас. Казах му, че искам да уча глухите на истината от Библията, но не като Свидетел на Йехова. Идеята ми беше да сформирам нова и отделна църква за глухи. Томас ме похвали за ентусиазма ми, но после ми показа Ефесяни 4:5, където се подчертава нуждата от единство в истинския християнски сбор.

Томас също ми даде диск с филма „Свидетелите на Йехова — вяра в действие, 1 част: От тъмнина към светлина“ на АЖЕ. В него се говореше как група мъже внимателно изучавали Библията, за да разберат истината за основните ѝ учения. Докато гледах филма, видях себе си в тези мъже. Подобно на тях и аз търсех истината. Този филм ме убеди, че Свидетелите на Йехова учат истината, тъй като основават вярванията си изцяло на Библията. Затова поднових изучаването си и през 2014 г. с Патрисия се покръстихме като Свидетели на Йехова.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ

Харесвам сбора на Свидетелите на Йехова, защото е чист точно както Бог е чист. Хората там са чисти в речта и отношенията си с другите. Те са миролюбиви и се насърчават взаимно. Свидетелите са обединени и всички учат същите библейски истини, независимо в коя страна са или какъв език говорят.

Радвам се, че научих какво в действителност учи Библията. Например разбрах, че Йехова е Всемогъщият Бог, Върховният владетел над цялата земя. Той обича както глухите, така и хората, които чуват. Ценя любовта му към мене. Научих също, че земята ще се превърне в красив рай и че имаме възможността да се наслаждаваме на вечен живот в съвършено здраве. С нетърпение очаквам този ден!

С Патрисия обичаме да говорим с други глухи за Библията. Сега изучаваме с някои членове на бившата ни църква. Но вече нямам въпроси относно това, на което уча другите, както беше преди, когато бях пастор. Най-накрая открих отговорите на въпросите си чрез изучаването на Библията със Свидетелите на Йехова.