Подкрепя ли Библията учението „веднъж спасен, завинаги спасен“?
Отговорът на Библията
Не, това учение няма библейско основание. Човек, който е получил надеждата да се спаси посредством вяра в Исус Христос, може да изгуби тази вяра и съответно спасението, до което води тя. Библията казва, че трябва да водим „усилна битка“, за да поддържаме вярата си силна. (Юда 3, 5) Християните през първи век, които вече били приели Христос, получили следния съвет: „Продължавайте да изработвате спасението си със страх и треперене.“ (Филипяни 2:12)
Библейски стихове, които опровергават учението „веднъж спасен, завинаги спасен“
Библията предупреждава, че онези, които вършат сериозни грехове, няма да влязат в Божието Царство. (1 Коринтяни 6:9–11; Галатяни 5:19–21) Ако учението, че спасението не може да бъде изгубено е вярно, то подобни предупреждения не биха имали смисъл. Вместо това Библията показва, че човек, който е бил спасен, може да отпадне от вярата, ако отново започне да върши сериозни грехове. Например в Евреи 10:26 се казва: „Ако след като сме получили точно познание за истината, ние умишлено вършим грях, вече няма жертва за греховете ни.“ (Евреи 6:4–6; 2 Петър 2:20–22)
За да наблегне колко е важно да поддържаме вярата си, Исус разказал притча, в която сравнил себе си с лоза, а последователите си с пръчките на тази лоза. Някои от тях щели първоначално да проявяват вяра в него чрез „плодовете си“, тоест чрез делата си, но по–късно щели да изгубят своята вяра и щели да бъдат „изхвърлени като [безплодна] пръчка“, губейки спасението си. (Йоан 15:1–6) Апостол Павел използвал подобно сравнение, като казал, че християните, които не поддържат вярата си, „ще бъдат отсечени“. (Римляни 11:17–22)
Християните имат заповедта „да стоят будни“. (Матей 24:42; 25:13) Онези, които заспят в духовно отношение, било то защото вършат „делата на тъмнината“, или защото не изпълняват заповедите на Исус, ще изгубят спасението си. (Римляни 13:11–13; Откровение 3:1–3)
Много стихове показват, че хората, които са били спасени, все пак трябва да останат верни докрай. (Матей 24:13; Евреи 10:36; 12:2, 3; Откровение 2:10) Християните през първи век много се зарадвали, когато научили, че събратята им издържат вярно. (1 Солунци 1:2, 3; 3 Йоан 3, 4) Логично ли е Библията толкова да набляга на необходимостта да издържаме вярно, ако онези, които не издържат, така или иначе ще бъдат спасени?
Едва когато бил на прага на смъртта, апостол Павел усещал, че спасението му е сигурно. (2 Тимотей 4:6–8) По–рано той съзнавал, че може да изгуби надеждата си, ако се поддаде на плътски желания. Павел писал: „Бия с юмруци тялото си и го владея като свой роб, та да не би след като съм проповядвал на другите, аз самият да заслужа неодобрение.“ (1 Коринтяни 9:27; Филипяни 3:12–14)