Улрих Цвингли — в търсене на библейската истина

Днес повечето вярващи хора могат да разберат дали вярванията им са в хармония с Библията, или не. Но това не било възможно в началото на 16-и век, понеже хората като цяло нямали достъп до Библията на родния си език. Съвсем малко членове на Църквата можели да сравнят нейните учения с ученията на Библията. Освен това те не можели да получат помощ и от свещениците. В книгата „История на християнската църква“ се казва: „Църквата в Швейцария била покварена. Свещениците били невежи, суеверни и безнравствени“.

По това време Улрих Цвингли започнал своето търсене на библейската истина. Какво открил? Как споделял наученото с останалите? И какво можем да научим от неговия живот и убежденията му?

Начало на търсенето

Когато бил около 20-годишен, Цвингли решил да стане католически свещеник. Тогава от кандидатите за тази длъжност се изисквало да учат философия, църковни традиции и трудовете на отците на Църквата, но не и самата Библия.

Как Цвингли започнал да разбира истините от Библията? Докато бил в университет в Базел (Швейцария), той посещавал лекциите на Томас Витенбах, който осъждал Църквата за продажбата на индулгенцииa. Според един биограф Цвингли „научил от [Витенбах], че Христос умрял веднъж завинаги за греховете ни“. (1 Петър 3:18) Щом разбрал, че единствено въз основа на Исусовата изкупителна жертва можем да получим прошка, Цвингли отхвърлил учението, че църковните водачи могат да прощават грехове в замяна на пари. (Деяния 8:20) Въпреки това той продължил обучението си и на 22 години станал католически свещеник.

Цвингли започнал сам да учи гръцки език, за да разбира оригиналния език на т.нар. Нов завет. Освен това изследвал и трудовете на Еразъм и осъзнал, че точно както учи Библията, Исус е единственият посредник между Бога и хората. (1 Тимотей 2:5) В резултат на това той започнал да се съмнява в католическото учение, че човек трябва да се обръща към Бога посредством светците.

Когато бил около 30-годишен, Цвингли започнал да търси истината още по-усърдно. Междувременно обаче той служил и като свещеник в армията по време на няколко войни, водени в Европа за надмощие над Италия. По време на битката при Мариняно през 1515 г. той видял как католици убиват католици. Няколко години по-късно Цвингли преписал на ръка и дори наизустил голяма част от Гръцките писания. Към 1519 г. той живеел в Цюрих, центърът на политическото влияние в Швейцария. Там в крайна сметка стигнал до заключението, че Църквата трябва да премахне всяко учение, което не е основано на Библията. Но как щял да накара и други да приемат възгледа му?

„Никога не сме чували нещо подобно“

Цвингли смятал, че щом хората чуят истините от Библията, ще отхвърлят религиозните лъжи. Така че, когато станал свещеник в знаменитата църква Гросмюнстер в Цюрих, предприел смело начинание — бил решен да не чете от латинските лекционарииb, които духовниците рецитирали векове наред, а от самите евангелия, глава по глава, от началото до края. Вместо да използва трудовете на отците на Църквата, той оставял Библията сама да се тълкува, като обяснявал по-трудните откъси с помощта на по-ясните. (2 Тимотей 3:16)

Sergio Azenha/Alamy Stock Photo

В проповедите си Цвингли подчертавал практическата стойност на Библията и говорел за моралните стандарти. Казвал, че е погрешно хората да се покланят на Исусовата майка, Мария, да се молят на светци и да се продават индулгенции. Говорел открито и за неморалността на духовниците. Как реагирали хората? След първата му проповед някои казали: „Никога не сме чували нещо подобно“. Един историк писал за слушателите на Цвингли: „Онези, които били спрели да посещават църковните служби заради възмущението си към глупостта и безнравствеността на свещениците, се върнали“.

През 1522 г. духовенството се опитало да накара политиците в Цюрих да забранят всичко, което е в разрез с църковните доктрини. В резултат на това Цвингли бил обвинен в еретизъм. Но тъй като не искал да направи компромис с убежденията си, той прекратил службата си като католически свещеник.

Какво направил Цвингли?

Цвингли вече не бил свещеник, но продължил да проповядва и да се опитва да убеждава и други в своите възгледи. Той станал известен сред обществото заради тази дейност и затова политическите водачи в Цюрих започнали да се вслушват в него. Чрез това политическо влияние той се опитал да наложи някои религиозни реформи. Например през 1523 г. убедил съдебните институции в Цюрих да забранят всяко учение, което не се основава на Библията. На следващата година успял да ги склони да забранят и идолопоклонството. Градските власти получили подкрепата на местните проповедници и обществото и в резултат на това надзиравали масовото унищожаване на олтари, идоли, свещени изображения и реликви. В една книга се казва: „С изключение на плячкосването на религиозните сгради от викингите Западната църква никога не е преживявала такова умишлено унищожение“. (Zwingli—God’s Armed Prophet) Към 1525 г. Цвингли убедил властите да превърнат сградите, притежавани от Църквата, в болници, както и да се разреши на монасите и монахините да сключват брак. Освен това той предложил Месата да се замени със скромно честване, както е описано в Библията. (1 Коринтяни 11:23-25) Според някои историци усилията на Цвингли обединили религиозните и политическите водачи в Цюрих и проправили път за Реформацията и появата на нова протестантска религия.

Най-значимата работа на Цвингли била преводът на Библията. През 20-те години на 16-и век той си сътрудничел с група учени, за да преведат Библията. За целта те използвали прост метод: Четели всеки стих от оригиналния текст на еврейски и гръцки, както и от уважавани преводи, включително гръцката „Септуагинта“ и латинската „Вулгата“. След това обсъждали значението на стиха и записвали заключенията си. Техният труд да обяснят и преведат Писанието, в крайна сметка довел до издаването на Цюрихската Библия от 1531 г.

Цвингли може да е бил искрен, но бил и нетолерантен и агресивен. Например през 1525 г. участвал в процеса на анабаптистите, които не били съгласни с неговото убеждение, че новородените трябва да се кръщават. Когато по-късно съдилищата издали смъртна присъда за всички, които отхвърляли кръщението на новородените, Цвингли не се противопоставил на суровото наказание. Освен това той оказвал натиск на политическите водачи да използват военна сила, за да принуждават хората да приемат тези нови вярвания. Но няколко силно католически региона в Швейцария се противопоставили на реформите му. Това довело до гражданска война. Цвингли отишъл на бойното поле с войници от Цюрих, където бил убит на 47-годишна възраст.

Следа в историята

Улрих Цвингли несъмнено има ключова роля в историята, въпреки че остава в сянката на влиятелните протестантски реформатори Мартин Лутер и Джон Калвин. Той отхвърлил ученията на Римокатолическата църква по-решително от Лутер и заради усилията му хората по-лесно възприели идеите на Калвин. Ето защо Цвингли е наричан третият реформатор.

Цвингли оставил следа в историята, която е трудно да бъде определена като положителна или отрицателна. За да разпространи възгледите си, той се замесил в политиката и участвал във войни. Така се отклонил от примера на Исус Христос, който отказал да участва в политиката и учел последователите си да обичат враговете си, а не да ги убиват. (Матей 5:43, 44; Йоан 6:14, 15)

От друга страна, Цвингли бил старателен изследовател на Библията и бил решен да споделя онова, което научавал. Той открил много библейски истини и помагал на другите да правят същото.