Какво означава „да обичаме враговете си“?
Отговорът на Библията
В своята известна Проповед на планината Исус казал: „Обичайте враговете си.“ (Матей 5:44; Лука 6:27, 35) Неговите думи означават, че трябва да се отнасяме с любов към хората, които ни мразят или постъпват несправедливо с нас.
Исус показал, че обича враговете си, като прощавал на тези, които се отнасяли зле към него. (Лука 23:33, 34) Учението му да обичаме враговете си, е в съгласие с Еврейските писания, често наричани Стар завет. (Изход 23:4, 5; Притчи 24:17; 25:21)
„Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ (Матей 5:43, 44)
В статията ще разгледаме:
Защо да обичаме враговете си?
Бог ни дава пример. Той „е добър дори към неблагодарните и злите“. (Лука 6:35) „Изпраща слънцето си да изгрява ... над злите.“ (Матей 5:45)
Любовта може да подбуди враговете ни да се променят. Библията ни насърчава да се отнасяме добре към врага си и казва, че така ще „трупаме жар на главата му“. (Притчи 25:22) Тази метафора се отнася за процеса на извличане на благороден метал от руда чрез нагряване. По подобен начин, ако сме добри към някого, който ни мрази, може „да стопим“ гнева му и да изкараме наяве доброто в него.
Как показваме, че обичаме враговете си?
„Правете добро на онези, които ви мразят.“ (Лука 6:27) В Библията се казва: „Ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му да пие.“ (Римляни 12:20) Ще откриеш и други начини да проявяваш любов към враговете си, като прилагаш т.нар. златно правило: „Както искате хората да постъпват с вас, така постъпвайте и вие с тях.“ (Лука 6:31)
„Благославяйте онези, които ви проклинат.“ (Лука 6:28) Да благославяме враговете си, означава да говорим любезно и внимателно с тях, дори те да говорят грубо с нас. В Библията пише: „Не връщайте ... хула за хула, но напротив, благославяйте.“ (1 Петър 3:9) Този съвет ни помага да прекъснем порочния кръг на омразата.
„Молете се за онези, които ви обиждат.“ (Лука 6:28) Ако някой те обиди, не връщай „зло за зло“. (Римляни 12:17) Вместо това помоли Бога да му прости. (Лука 23:34; Деяния 7:59, 60) Не си отмъщавай, а остави Бог да реши как да постъпи с човека според съвършения си стандарт за справедливост. (Левит 19:18; Римляни 12:19)
„Обичайте враговете си и правете добро на онези, които ви мразят, благославяйте онези, които ви проклинат, молете се за онези, които ви обиждат.“ (Лука 6:27, 28)
Бъди „дълготърпелив и милостив“. (1 Коринтяни 13:4) В известното описание на любовта, което апостол Павел дал, е използвана форма на същата гръцка дума („ага̀пи“), която намираме в Матей 5:44 и Лука 6:27, 35. Ние проявяваме такава християнска любов към враговете си, като сме дълготърпеливи и милостиви, а не завистливи, високомерни и груби.
„Любовта е дълготърпелива и милостива. Любовта не завижда, не се хвали, не се възгордява, не се държи неприлично, не търси изгода за себе си, не се раздразнява, не е злопаметна, не се радва на неправедността, но се радва на истината, понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко, издържа всичко. Любовта никога не престава.“ (1 Коринтяни 13:4-8)
Трябва ли да воюваме срещу враговете си?
Не. Исус учел последователите си да не се бият срещу враговете си. Например, когато ги предупредил за предстоящото нападение на Йерусалим, той не им казал да останат и да се бият, а да бягат. (Лука 21:20, 21) Исус също казал на апостол Петър: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“ (Матей 26:52) Библията и светската история показват, че Исусовите последователи от първи век не воювали.a (2 Тимотей 2:24)
Погрешни схващания за любовта към враговете
Погрешно схващане: Според Божия закон израилтяните трябвало да мразят враговете си.
Факт: В Закона нямало такава заповед. Напротив, той изисквал от израилтяните да обичат ближния си. (Левит 19:18) Макар думата „ближен“ да се отнасяла за другите хора, някои юдеи ограничили значението ѝ само до сънародниците си и смятали всички останали за врагове, които трябва да бъдат мразени. (Матей 5:43, 44) Исус поправил погрешния им възглед с притчата за добрия самарянин. (Лука 10:29-37)
Погрешно схващане: Да обичаш врага си, означава да одобряваш погрешното му поведение.
Факт: Библията показва, че можеш да обичаш човек и да не одобряваш погрешното му поведение. Например Исус осъдил насилието, но се молил за екзекуторите си. (Лука 23:34) И мразел беззаконието, или греха, но дал живота си за грешниците. (Йоан 3:16; Римляни 6:23)
a В книгата си „Възникването на християнството“ Ърнест Барнс пише: „Внимателното разглеждане на наличните сведения показва, че до времето на Марк Аврелий [римски император от 161 до 180 г.] нито един християнин не бил станал войник и нито един войник не останал на служба, след като станал християнин.“