Уважавай решенията на другите

1-2. Защо понякога решенията ни се различават от тези на други християни?

СЛУЧВАЛО ли ти се е да те съдят несправедливо заради някое твое решение? А ти съдил ли си другите? Несъмнено повечето от нас ще отговорят с „да“ и на двата въпроса.

² Не трябва да се изненадваме, че понякога решенията ни се различават от тези на другите братя и сестри. Това е така, защото всички сме различни и всеки си има своя гледна точка. Културата, семейството и личните ни преживявания влияят на начина ни на мислене. Но не трябва да позволяваме на различните мнения да застрашават мира и единството в сбора. (Еф. 4:3)

3. Защо понякога съдим другите за решенията им?

³ Когато някой вземе решение, с което не сме съгласни, може да ни се иска да го убедим, че не е прав, или да кажем на другите, че е взел грешно решение. Сигурно подбудите ни са добри. Ние обичаме нашите братя и сестри и им мислим доброто. (Пр. 17:17) Затова не бихме искали да вземат решение, за което после ще съжаляват или което може да им навреди духовно.

4-5. Какво да направим, ако мнението на някого се различава от нашето?

⁴ Трябва ли да кажем на човека, че не сме съгласни с решението му? Зависи. Ако видим, че ще наруши библейска заповед, трябва да се опитаме да му помогнем, защото го обичаме. (Пр. 27:5, 6) Но как да постъпим, ако той не прави нищо погрешно, а просто има различно мнение от нашето? Точно както се казва в основния стих на тази статия, не бива да го съдим само „защото мненията ни се различават“. (Рим. 14:1)

⁵ И все пак може да ни е трудно да уважаваме решенията на другите. В тази статия ще разгледаме защо е важно да го правим и как да го постигнем. Но първо ще обсъдим няколко ситуации, които може да ни накарат да съдим другите.

ЗАЩО МОЖЕ ДА СЪДИМ ДРУГИТЕ?

6-7. Дай пример за ситуации, в които може да съдим другите.

⁶ Както вече споменахме, може да имаме силно мнение по определени въпроси заради средата, в която сме израснали, или минали преживявания. Може да си мислим, че другите споделят нашата гледна точка, но невинаги е така. Да разгледаме няколко примерни ситуации. 1. ситуация: Един брат, който е израснал с баща алкохолик, е на събиране с братя и сестри и вижда, че пият алкохол. Той е разочарован и им казва, че не постъпват правилно. 2. ситуация: Една сестра се е преборила успешно със сериозно заболяване. След време разбира, че друга сестра има същата диагноза, и понеже иска да ѝ помогне, настоява и тя да се подложи на същото лечение — било то някакъв хранителен режим, определени лекарства, или алтернативно лечение. 3. ситуация: Един брат, който е бил част от фалшивата религия, ненавижда предишния си начин на живот. Когато разбира, че някой от сбора е присъствал на погребение в църква, е силно възмутен.a

⁷ Ето още няколко ситуации. 4. ситуация: Един брат е израснал във време, когато не е било прието мъжете да са с брада, а жените да носят елегантни панталони на официални събития. Въпреки че е наясно с последните промени по въпроса, той продължава да казва, че братята не трябва да имат бради и че сестрите трябва да носят рокля или пола, когато участват в теократични дейности. 5. ситуация: Старейшина разбира, че един млад брат от сбора е решил да учи допълнително. Тъй като старейшината познава друг брат, който е решил да учи и после е напуснал истината, е притеснен за младежа. Затова се опитва да убеди както него, така и родителите му да променят мнението си.

8. а) Какво може да накара един родител да съди другите родители? б) Как критичната нагласа влияе на сбора?

⁸ Да разгледаме и една ситуация, която засяга родителите. 6. ситуация: Като родител, даваш много от себе си, за да възпитаваш и учиш децата си „според това, което казва Йехова“. (Еф. 6:4) Но някои родители в сбора може да позволяват повече на децата си, като например да се прибират по-късно, да играят видеоигри, в които няма насилие, и да имат телефон още от малки. Заради това твоето дете може да казва, че си прекалено строг и че иска да си като другите родители. В такава ситуация може да започнеш да мислиш отрицателно за тях. Истината е, че всяко лично решение може да доведе до разногласие, когато сме на различно мнение от това на другите. Например може да критикуваме някого как използва парите си, колко често ходи на почивка или какви развлечения си избира. Но не трябва да позволяваме на личното ни мнение да стане по-важно за нас от единството в сбора.

9. Каква цел имаме всички ние и за какво трябва да внимаваме? (Виж също илюстрацията.)

⁹ Понякога решенията ни се различават от тези на братята и сестрите ни. Но това не означава непременно, че едното е правилно, а другото погрешно. (Рим. 14:5) Вярно е, че Йехова ни е казал, че трябва „да мислим по един и същи начин“ по отношение на стандартите му. Но с това не се има предвид, че трябва да мислим еднакво за всичко останало. (2 Кор. 13:11) Помисли за следния пример: може да има различни начини да стигнеш до някоя дестинация. Обикновено избираме този, който ни е най-удобен и е съобразен с ограниченията ни. По подобен начин всички вземаме различни решения по лични въпроси, но целта ни е една и съща — да радваме Йехова. Затова не искаме да съдим другите. (Мат. 7:1; 1 Сол. 4:11)

ЗАЩО ДА УВАЖАВАМЕ РЕШЕНИЯТА НА ДРУГИТЕ?

10. Според Яков 4:12 какво нямаме право да правим и защо?

¹⁰ Библията ни дава няколко причини защо да уважаваме решенията на другите. Ето някои от тях. Нямаме правото да съдим другите по лични въпроси. (Прочети Яков 4:12.) Йехова е Законодателят и Съдията и само той има правото да определя стандартите и правилата, по които трябва да живеем. Така че братята и сестрите ни носят отговорност пред Йехова, а не пред нас. (Рим. 14:10) Ние нямаме право да ги съдим или критикуваме въз основа на нашите стандарти или мнение.b

11. Как да допринасяме за единството в сбора? (Виж също илюстрацията.)

¹¹ Йехова иска да сме единни, а не еднакви. Всъщност той обича разнообразието! Има много доказателства за това в творението. Например няма две еднакви снежинки. А какво да кажем за хората? Въпреки че има над осем милиарда души на земята, няма две еднакви личности с абсолютно същия външен вид или характер. Йехова ни е създал да сме различни и не иска да сме копие на някой друг. Той обаче иска да сме единни. Затова вместо да позволяваме на различията да ни разделят, се стараем да допринасяме за мира. За нас единството в сбора е по-важно от личното ни мнение и предпочитания. (Рим. 14:19)

КАК ДА УВАЖАВАМЕ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДРУГИТЕ

12-13. Какво трябва да помним, ако смятаме, че някой тръгва „по лош път“? (Галатяни 6:1; виж също блока „Когато си на различно мнение“.)

¹² Когато другите вземат решения по лични въпроси. Запитай се: „Дали човекът е тръгнал по лош път, или просто по различен? Ако наистина е нарушил библейска заповед, аз ли съм човекът, който трябва да говори с него, или ще е подходящо някой друг да го направи, например един старейшина?“. Ако ти си подходящият човек, направи го по мил начин. (Прочети Галатяни 6:1.) В повечето случаи обаче личното мнение на другия просто може да се различава от твоето. Ако е така, недей да се съмняваш в него или да говориш отрицателно за решението му. Уважавай правото му да взема лични решения и не го съди. (Рим. 14:2-4)

¹³ Помисли за следния пример. Ако отидеш на ресторант с приятел, ще настояваш ли да си поръча същото като теб? Разбира се, че не. Ще го оставиш да си поръча каквото му харесва. В крайна сметка няма ти да ядеш тази храна. И обратното — едва ли ще ти хареса твоят приятел да избере какво да ядеш според неговия вкус. По подобен начин можем да покажем, че уважаваме другите, като ги оставяме да вземат лични решения, без да им налагаме мнението си.

14. Как да допринасяме за мира в сбора, когато вземаме лични решения? (1 Коринтяни 8:12, 13)

¹⁴ Когато ти вземаш решения по лични въпроси. Може да допринасяш за мира в сбора, като полагаш усилия да не правиш нищо, което може да отслаби вярата на братята ти. (Прочети 1 Коринтяни 8:12, 13.) Понякога знаеш, че решението, което ще вземеш, не е погрешно. Но дали ще спъне някого?c (1 Кор. 10:23, 24) Ако е така, вместо да настояваш на правата си, помисли за чувствата на другите. (Рим. 15:1) Но не казахме ли току-що, че другите трябва да уважават решенията ни по лични въпроси? Да. Те трябва да правят това точно както и ние го правим. Но трябва също да помним съвета в Римляни 12:18: „Доколкото зависи от вас, бъдете в добри отношения с всички хора“. Така че искаме да правим всичко възможно да има мир помежду ни и да не караме другите да се чувстват зле.

15. Как старейшините допринасят за единството в сбора? (1 Коринтяни 4:6)

¹⁵ Старейшините уважават решенията на другите. Те допринасят за единството в сбора, като не създават правила по лични въпроси и не излизат „извън рамките на написаното“ в Библията. (Прочети 1 Коринтяни 4:6.) Старейшините също не казват неща, които противоречат на библейските съвети в нашите издания. Когато някой им поиска съвет, те внимават да не говорят от себе си, а да основават съветите си на Божието Слово. (Иса. 48:17, 18)

16. Как един старейшина проявява уважение към решенията на старейшинското тяло?

¹⁶ Отделните старейшини показват уважение и към решенията, които взема старейшинското тяло. След като старейшинското тяло се помоли, разгледа и приложи библейските напътствия и вземе решение, всеки старейшина, дори да е на различно мнение от останалите, трябва да подкрепи това решение. (Еф. 5:17) Освен това старейшините внимателно следват теократичните напътствия. Например един старейшина няма да извади едно изречение в нашите издания от контекста само за да подкрепи личното си мнение.

17. Каква ще е атмосферата в сбора, ако уважаваме мнението на другите?

¹⁷ Както видяхме, всички ние сме различни. Всеки има свое мнение и предпочитания. Но това разнообразие е нещо хубаво! То прави сбора едно прекрасно място, изпълнено с хора с различен произход и характери. Затова вместо да позволяваме на различията да ни разделят, ние се стремим към мир. Внимаваме с решенията си да не караме другите да се чувстват зле и уважаваме техните решения по лични въпроси. Като постъпваме така, усилията ни ще бъдат възнаградени и ще се радваме, че всички в сбора са щастливи и обединени! (Пс. 133:1; Мат. 5:9)