Йехова ме обучава още от младостта ми

Но нека да не изпреварвам събитията. Роден съм по време на Втората световна война в Калгари (Канада). Преди около 75 години един млад пионер на име Доналд Фрейзър почука на вратата ни и майка ми започна да изучава. Тя направо се влюби в истината, но понеже имаше сериозни здравословни проблеми, не можеше да присъства редовно на събранията. Въпреки това се покръсти през 1950 г. За съжаление, мама почина след по-малко от две години. Въпреки че баща ми тогава не беше Свидетел на Йехова, той се съгласи един брат да изнесе погребалното слово.

Няколко дни след погребението една възрастна помазана сестра на име Алис ме покани да отида на събрание. Тя ме познаваше, защото бях ходил с мама на събранията, когато се чувстваше достатъчно добре, за да присъства. Попитах баща ми дали мога да отида. Той се съгласи и реши, че „само този път“ ще дойде с мен, за да благодари на брата, който беше изнесъл погребалното слово. Програмата за тази вечер включваше Теократичното училище за проповедна служба и Събранието за службата. Оказа се, че това беше най-подходящото първо събрание за баща ми. Той беше ходил на уроци за говорене пред публика и затова беше впечатлен от хубавите доклади. Татко реши всяка седмица да присъства на това събрание и след време започна да присъства на всички останали събрания.

По онова време служителят за Теократичното училище за проповедна служба започваше събранието, като четеше на глас имената на всички, които са се записали, и щом чуеха името си, те трябваше да отговорят: „Тук съм“. След едно събрание казах на брата, че искам и моето име да бъде прочетено. Той сърдечно ме похвали, но така и не ме попита дали разбирам какво означава това.

Нямах никаква представа, че така всъщност съм изразил желание да имам задачи в училището. Просто исках да ми кажат името от сцената. Следващата седмица, когато го прочетоха, с гордост казах: „Тук съм“. След събранието братята и сестрите много ме похвалиха. А няколко седмици по-късно получих задачата, за която разказах в началото.

Много се притесних, защото по онова време трябваше да изнесеш доклад с продължителност между 6 и 8 минути. Тогава нямаше задачи, които да включват само четене на откъс от Библията. Баща ми ми помогна да подготвя доклада и ме накара да го повторя 20 пъти, преди да го изнеса. След задачата получих много практични съвети. През годините Йехова винаги ме е обучавал чрез баща ми, чрез опитни братя и сестри и чрез организацията.

ОБУЧЕНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА

Алис, която споменах по-рано, ме обучаваше, когато започнах да проповядвам. По онова време обикновено четяхме три стиха на вратата и след това оставяхме книга на домакина. Когато беше моят ред, Алис се представяше, започваше разговора и след това ми казваше да прочета първия стих. После аз продължавах разговора, четях втория и третия стих и накрая оставях издание. Постепенно се научих и сам да започвам разговори. След като баща ми се покръсти към края на 1954 г., той продължи да ме обучава в службата. Като самотен родител, той даваше най-доброто от себе си, за да ме възпитава в истината. Духовните дейности бяха изключително важни за баща ми. Това, че ще присъстваме на всичките събрания и в края на седмицата ще сме на служба, изобщо не беше под въпрос.

В училище не бях най-добрият ученик, но все пак това, което научих през тези 12 години, ми е от полза в живота. Например научих се как да пресметна поредица от големи числа и усвоих добре английската граматика. Освен това завърших курс по творческо писане, което ми помага в сегашното ми назначение в Писателския отдел.

Хората често ме питат защо обичам музиката. Истината е, че и двамата ми родители я обичаха. Когато бях на седем, започнах да ходя на уроци по пиано, но учителката ми не беше много доволна от мен, затова каза на баща ми, че е по-добре да спра с уроците. Честно казано, я разбирам, тъй като по онова време не ми беше много интересно.

Няколко месеца по-късно баща ми ми намери друга учителка, която ми преподаваше пиано и пеене. Справях се добре и понеже като момче имах приятен глас, спечелих някои конкурси. Целта ми беше да стана учител по музика и така да мога да се издържам като пионер. След време обаче осъзнах, че образованието щеше да ми отнема прекалено много време, защото трябваше да се подготвям за изпити по хармония, история на музиката и композиция. Затова през 1963 г. се отказах и започнах пионерска служба.

ПИОНЕРСКАТА СЛУЖБА НОСИ РАДОСТ

След като бях пионер една година, бях назначен като специален пионер в Капъскейсинг (Онтарио). Партньорът ми в службата, Даниел Скинър, беше значително по-голям от мен. Научих много от него за това как функционира сборът. На 20-годишна възраст бях назначен в Комитета по службата на сбора, така че имах много да уча. Радвам се, че организацията отново набляга на това колко е важно обучението на младите братя. Ако полагат усилия, Йехова може да ги използва още от съвсем млади.

В Капъскейсинг не беше лесно. През зимата беше много студено. Понякога температурите падаха до 44 градуса под нулата, а в „по-топлите дни“ се покачваха до - 33°C. С Дан често ни се налагаше да вървим пеша. Но на това назначение имах много благословии. Една от тях беше, че там срещнах Линда Коул, която впоследствие стана Линда Сплейн.

Линда беше пламенна вестителка и имаше много хубави повторни посещения. Тя беше щедра, сърдечна и общителна, а майка ѝ Голди беше вярна сестра. Бащата на Линда, Алън, първоначално се противопоставял на истината, но въпреки това Голди редовно водела Линда и братята ѝ Джон и Гордън на събранията и ги обучавала в службата. В даден момент както Голди, така и всяко от децата ѝ са служили като пионери. Години по-късно Алън също прие истината и служеше всеотдайно в сбора.

През 1965 г. бях поканен за един месец на Училището за служба на Царството в Бетел в Канада, за да получа допълнително обучение. Докато бях там, ме насърчиха да попълня молба за Гилеад. Никога не бях мислил, че мога да съм мисионер, защото не смятах, че имам необходимите качества, но все пак попълних молбата. Поканиха ме за 42-ия клас на Гилеад. Преподавателите редовно ни даваха отчет за напредъка ни. Първият съвет, който получих, беше, докато съм на училището, да се опитам да науча възможно най-много за организацията. Това си беше много добър съвет, тъй като тогава бях само на 21.

Един от уроците в Гилеад беше за това как да разговаряме с представители на медиите, като например радиото, телевизията и вестниците. Беше ми много интересно, но дори и не подозирах колко полезно щеше да ми бъде това обучение в бъдеще. Но ще разкажа повече за това след малко.

ЗАМИНАВАМ ЗА СЕНЕГАЛ

Няколко дни след завършването ни с Майкъл Хьоле, с когото бяхме назначени като мисионери, заминахме за Сенегал, Африка. По онова време имаше около 100 вестители в страната.

Няколко месеца по-късно бях поканен да работя в клона един ден в седмицата. Той всъщност беше просто една стая в мисионерски дом. Но въпреки това служителят на клона, Емануил Патеракис, винаги ми напомняше, че това място представя организацията на Йехова в страната. Веднъж брат Патеракис реши, че трябва да напишем насърчително писмо до всички мисионери. По онова време копирането беше скъпо и затова трябваше да подготвим писмата едно по едно на пишеща машина. Това си беше много работа, защото не ни беше позволено да допуснем дори и една грешка.

По-късно същата вечер, преди да си тръгна, брат Патеракис ми подаде плик с думите: „Дейвид, имаш писмо от дружеството“. Когато се прибрах в мисионерския дом, го отворих и вътре беше едно от писмата, които аз бях писал през деня! Тази случка ме научи, че трябва да уважавам организацията, независимо дали клонът е голям, или малък.

Сприятелих се с много вестители от сбора и често се събирахме в събота вечер. Прекарвахме си чудесно и все още поддържам връзка с тези братя и сестри. В Сенегал научих френски, което ми е от полза, когато посещавам различни клонове по света.

През 1968 г. с Линда се сгодихме. Няколко месеца по-късно се опитах да намеря работа на непълен работен ден, така че да можем да служим заедно като пионери в Сенегал, но от работодателите там се очакваше да вземат на работа местни хора, а не чужденци. В крайна сметка се върнах в Канада, оженихме се и получихме назначение като специални пионери в Едмънстън (Ню Брънзуик), малко градче точно на границата с провинция Квебек.

СЛУЖИМ КАТО ПИОНЕРИ В НЮ БРЪНЗУИК И КВЕБЕК

Преди да ни изпратят в Едмънстън, там нямаше вестители, а само няколко изучаващи. Католическата религия влияеше на почти всеки аспект от живота на хората и на повечето къщи имаше надпис „Забранено за Свидетели на Йехова“. По онова време не се съобразявахме толкова с такива надписи, както днес, и проповядвахме на всяка къща. Всяка седмица католиците публикуваха призив в местния вестник: „Да обявим война на Свидетелите на Йехова!“. Беше ясно кого имаха предвид, защото в града имаше само четирима Свидетели — Виктор и Велда Норберг и ние двамата с Линда.

Никога няма да забравя първото посещение на окръжния надзорник. В края на седмицата той ни каза: „Вероятно единственото, което ще успеете да постигнете, докато сте тук, е да помогнете на хората да не са толкова предубедени“. Това стана нашата цел и успяхме да я постигнем. Постепенно хората разбраха колко смирени са Свидетелите на Йехова за разлика от горделивите католически свещеници. Сега в този град има малък сбор.

След като бяхме там около една година, получихме назначение в голям сбор в град Квебек. Шест месеца си сътрудничехме с гостоприемните братя и сестри от този сбор и след това започнахме пътуваща служба.

Следващите 14 години служехме в различни окръзи в провинция Квебек. Това бяха вълнуващи времена! Дейността там се развиваше бързо и често в един сбор имаше няколко семейства, които напредваха към покръстване.

ПОМНИМ ВЕРНИТЕ НИ БРАТЯ И СЕСТРИ

Няма как да не обикнеш братята и сестрите във френските сборове в Канада. Те са открити, радостни и изпълнени с ентусиазъм. Но за хората от тази култура невинаги е лесно да приемат истината и противопоставянето в семейството може да е много силно. Невярващите родители на някои съвсем млади братя и сестри са им казвали: „Или спри да изучаваш със Свидетелите, или се махай от дома!“. Те оставаха верни въпреки натиска и Йехова със сигурност много се гордее с тях.

Няма как да не спомена и чудесната работа на редовните и специалните пионери, които служеха в Квебек през годините. Повечето от тях идваха от други части на Канада. Затова освен да научат френски, трябваше да свикнат и с местната култура и начин на мислене, които бяха силно повлияни от католицизма.

Специалните пионери често бяха изпращани в отдалечени райони, където нямаше други вестители. Заради предразсъдъците им беше трудно да си намират квартири, а още по-трудно почасова работа. Тъй като не можеха да си позволят да живеят сами, дори младите двойки се налагаше да живеят с други, като понякога деляха дома си с още шест човека, за да си споделят разходите. Пионерите бяха много усърдни и когато започваха изучаване, му отделяха цялото си внимание. В Квебек вече има достатъчно местни вестители и затова много от тези пламенни пионери са се преместили, където нуждата е по-голяма.

Когато бяхме в пътуващата служба, се стараехме всяка събота сутрин да проповядваме заедно с младежите. Това ни помагаше да знаем с какви проблеми се борят. Сега някои от тях служат в чужбина като мисионери или имат други назначения.

По онова време някои сборове не успяваха да покрият разходите ни за гориво и храна и се случваше парите ни да свършат преди края на месеца. В такива случаи трябваше напълно да разчитаме на Йехова, защото никой друг не знаеше за ситуацията. Но той никога не ни разочарова. Някак си винаги успявахме да стигнем до следващия сбор.

УЧА СЕ ОТ ВЕРНИ БРАТЯ

Вече споменах колко голяма полза имах от уроците в Гилеад, които ни учеха как да разговаряме с медиите. Когато бях в Квебек, неведнъж имахме възможност да дадем добро свидетелство чрез радиото, телевизията и вестниците. Често работех заедно с Леонс Крепо, който също беше в пътуващата служба и се оправяше чудесно с медиите. Вместо да се представя за голям професионалист, когато говореше с някои важни хора, той казваше: „Господине, със сътрудника ми сме просто служители и не знаем много за връзките с обществеността, но бяхме назначени да кажем на хората, че Свидетелите на Йехова ще имат голям конгрес. Ще бъдем много благодарни, ако може да ни помогнете“. Този смирен подход отваряше много врати пред нас.

След време клонът ме назначи да си сътруднича с брат Глен Хау, един от нашите адвокати. Работата ни включваше деликатни случаи, които можеше да привлекат вниманието на медиите. Обучението в Гилеад и опитът, който натрупах с Леонс, ми бяха от полза. За мен беше истинска привилегия да работя с брат Хау, защото той беше безстрашен, когато защитаваше организацията в съда, но най-вече, защото силно обичаше Йехова.

През 1985 г. бяхме изпратени в окръг, близо до дома на баща ми в западна Канада, за да можем да се грижим за него. Три месеца по-късно той почина. Продължихме да служим в окръзи в западна Канада до 1989 г. Тогава, за наша изненада, получихме покана да се присъединим към Бетеловото семейство в САЩ след почти 19 години в пътуващата служба. През тези години имахме възможността да отседнем в стотици домове и да се насладим на хиляди ястия с гостоприемните ни братя и сестри. Много сме признателни на всички тях!

МЕСТИМ СЕ В САЩ

Когато пристигнахме в Бруклин, ме назначиха в Отдела по службата. Винаги ще съм благодарен за обучението, което получих там. Едно от нещата, които научих, е да не си правя прибързани заключения, преди да съм проверил фактите. През 1998 г. ме назначиха в Писателския отдел и все още се уча как да пиша добре. Няколко години имах радостта да съм помощник на брат Джон Бар, който беше координатор на Писателския комитет. Никога няма да забравя всичко, което научих, и времето, което прекарах с него, защото брат Бар имаше прекрасни качества.

Много ми е приятно да работя със смирените братя и сестри от Писателския отдел. Те редовно се молят за работата си и никога не забравят, че каквото и да постигнат, е благодарение на духа на Йехова, а не на собствените им способности.

С Линда също много се радваме, че имахме привилегията да посетим братя и сестри в 110 страни. Така усетихме любовта на мисионерите, на членовете на Комитета на клона и на други целодневни служители. За нас беше голяма благословия също да видим пламенността и лоялността на братята и сестрите, които въпреки войните, икономическите трудности и преследването поставят Царството на първо място в живота си. Йехова със сигурност много ги обича!

През всички тези години Линда неотлъчно ме подкрепяше в назначенията. Тя много обича хората и винаги търси начин да помогне. Освен това Линда е много умела в започването на неофициални разговори в службата. Помогна на доста хора да приемат истината, както и на някои неактивни да се върнат. Тя е истински подарък от Йехова! Вече сме възрастни и сме много признателни на младите братя и сестри, които ни помагат, когато пътуваме, и по други начини. (Мар. 10:29, 30)

Като мисля за изминалите 80 години, съм много благодарен. Няма как да не се съглася с псалмиста, който писал: „Боже, ти ме учиш от младостта ми и досега разгласявам чудесните ти дела“. (Пс. 71:17) Докато съм жив, искам да продължавам да правя точно това!