„Битката принадлежи на Йехова“

През 1999 г. правителството на Франция несправедливо поиска клонът там да плати данък за всички дарения, получени от 1993 до 1996 г. Опитахме се да се защитим чрез местните съдилища, но без успех. След като изгубихме дело в апелативния съд, правителството конфискува над 4,5 милиона евро от банковата сметка на клона. Единствената възможност да получим обратно тези пари, беше да се обърнем към ЕСПЧ. Но преди да разгледа случая, ЕСПЧ поиска да се срещнем с адвокатите на правителството пред един от представителите на Съда и да се опитаме да стигнем до споразумение.

Предполагахме, че представителката на Съда ще ни притиска да постигнем споразумение, като се съгласим да платим поне част от данъка. Но знаехме, че да платим дори малко, би противоречало на библейските принципи. Братята и сестрите бяха дарили тези средства за интересите на Царството, така че даренията им не принадлежаха на държавата. (Мат. 22:21) Все пак решихме да присъстваме на тази среща, за да покажем уважението си към процедурите на Съда.

Срещата се проведе в една от красивите конферентни зали на Съда. Тя не започна добре. Още във встъпителните си думи представителката на Съда каза, че очаква Свидетелите на Йехова да платят поне част от данъка, който държавата изисква. Изведнъж нещо ни подтикна да я попитаме: „Знаете ли, че правителството вече конфискува над 4,5 милиона евро от банковата ни сметка?“.

На лицето ѝ се изписаха изненада и възмущение. Когато адвокатите на правителството потвърдиха това, отношението ѝ към делото се промени напълно. Тя им се скара и бързо прекрати срещата. Осъзнах, че по неочакван начин Йехова изцяло промени хода на делото. Когато излизахме от срещата, бяхме много развълнувани и не можехме да повярваме на случилото се.

На 30 юни 2011 г. ЕСПЧ единодушно се произнесе в наша полза, като анулира данъка и нареди правителството да ни върне конфискуваната сума заедно с лихвите! Това историческо решение допринася за свободата на чистото поклонение във Франция до ден днешен. Единственият въпрос, който зададохме и който дори не бяхме обсъждали предварително, промени хода на делото. Той се оказа като малкия камък, с който Давид победил Голиат. Защо спечелихме? Защото, както казал Давид, „битката принадлежи на Йехова“. (1 Царе 17:45-47)

Това не е единствената правна победа на нашата организация. Въпреки противопоставянето от влиятелни политици и религиозни водачи, сме спечелили 1225 дела във върховните съдилища на 70 държави, както и в няколко международни съдилища. Тези победи защитават основните ни права, като например правото ни на официална регистрация, правото ни да проповядваме, да не участваме в патриотични церемонии и да отказваме кръвопреливане.

Но защо участвах в едно съдебно дело в Европа, въпреки че служа в световната централа в САЩ?

ВЪЗПИТАН С МИСИОНЕРСКИ ДУХ

Родителите ми Джордж и Лусил са завършили 12-ия клас на Гилеад и служиха в Етиопия. Роден съм там през 1956 г. и са ме кръстили на Филип от 1-ви век, проповедника на добрата новина. (Деян. 21:8) Следващата година правителството забрани дейността ни. Въпреки че бях съвсем малък, си спомням ясно как тайно продължавахме с поклонението си. Като дете дори си мислех, че това е много вълнуващо! За съжаление, през 1960 г. ни изгониха от страната.

Преместихме се в Уичита (Канзас, САЩ), но родителите ми никога не изгубиха мисионерския си дух. Те живееха според истината и научиха мен, по-голямата ми сестра Джуди и по-малкия ми брат Лесли, които също бяха родени в Етиопия, да обичаме Йехова и да му служим от сърце. Покръстих се, когато бях на 13. Три години по-късно семейството ни се премести в Арекипа (Перу), защото там имаше по-голяма нужда от вестители.

През 1974 г., когато бях едва на 18, клонът в Перу назначи мен и още четирима братя като специални пионери. Бяхме изпратени в необработван район високо в Централните Анди. Проповядвахме на хората, които говореха езиците кечуа и аймара. Пътувахме с кемпер, който шеговито наричахме „Ноевия ковчег“, защото приличаше на голяма кутия. Пазя топли спомени как показвах от Библията на местните хора, че Йехова скоро ще премахне бедността, болестите и смъртта. (Откр. 21:3, 4) Много от тях приеха истината.

ОТИВАМ В СВЕТОВНАТА ЦЕНТРАЛА

През 1977 г. брат Алберт Шрьодер от Ръководното тяло посети Перу и ме насърчи да подам молба да служа в световната централа. Така и направих. Скоро след това, на 17 юни 1977 г. започнах службата си в бруклинския Бетел. Следващите 4 години работих в отделите по почистването и поддръжката.

През юни 1978 г. на международния конгрес в Ню Орлиънс (Луизиана) се запознах с Елизабет Авалон. И тя като мен беше възпитана от родители, които много обичаха Йехова. Елизабет беше редовна пионерка от 4 години и искаше да посвети живота си на целодневната служба. Поддържахме връзка и не след дълго се влюбихме. Оженихме се на 20 октомври 1979 г. и започнахме заедно да служим в Бетел.

Братята и сестрите в първия ни сбор, Бруклин-испански, отвориха сърцата си за нас. През годините служихме в още три сърдечни сбора, които ни подкрепяха в бетеловата служба. Много сме благодарни на всички тях, както и на приятелите и роднините ни, които ни помагаха да се грижим за възрастните ни родители.

РАБОТАТА МИ В ПРАВНИЯ ОТДЕЛ

За моя изненада през януари 1982 г. бях назначен в Правния отдел. Три години по-късно ме помолиха да уча право и да стана адвокат. Радвах се да науча, че основните човешки права, които повечето хора приемат за даденост, както в САЩ, така и в целия свят са били утвърдени чрез победи на Свидетелите на Йехова. В клас подробно разглеждахме тези важни дела.

През 1986 г., когато бях на 30, ме назначиха за надзорник на Правния отдел. Радвах се, че братята ми имат такова доверие, но същевременно се притеснявах, защото имаше много неща, които не разбирах, и знаех, че няма да е лесно.

Станах адвокат през 1988 г., но дори не подозирах колко много времето в университета се беше отразило на духовността ми. Висшето образование може да те накара да се изтъкваш и да си мислиш, че си по-добър от онези, които нямат такова образование. Тогава Елизабет много ми помогна. С нейна помощ си върнах духовните навици, които имах, преди да отида в университета. Отне известно време, но постепенно успях да възстановя духовността си. От опит мога да кажа, че да имаш голямо познание, не е най-важното в живота. Това, което носи истинско удовлетворение, са близките взаимоотношения с Йехова и дълбоката любов към него и неговия народ.

ЗАЩИТАВАМЕ И УТВЪРЖДАВАМЕ ДОБРАТА НОВИНА ПО ПРАВЕН ПЪТ

След като завърших, можех да се съсредоточа напълно върху работата в Правния отдел. Ние осигуряваме правна помощ в Бетел и защитаваме правата на организацията в съда. През годините това беше много вълнуващо, но невинаги беше лесно заради многото промени в организацията. Например до началото на 90-те години оставяхме нашите издания на хората срещу конкретно дарение. Но през 1990 г. отговорните братя помолиха Правния отдел да им осигури предложения и допълнителна информация, за да решат дали да не променят тази практика. След това започнахме да разпространяваме литературата ни безплатно. Това улесни работата в Бетел и в района и ни защитава до ден днешен от данъчни проблеми. Някои смятаха, че така ще изчерпим средствата си и ще затрудним проповедната служба. Но стана точно обратното. От 1990 г. насам броят на служителите на Йехова нарасна двойно и днес хората имат достъп до животоспасяващата духовна храна напълно безплатно. Ясно видях, че големите промени в организацията ни имат успех благодарение на благословията на Йехова и напътствията от верния и разумен служител. (Из. 15:2; Мат. 24:45)

Ние не печелим делата просто защото имаме добри адвокати. Често това, което подтиква съдиите и другите представители на властта да ни защитават, е доброто поведение на служителите на Йехова. Видях това ясно през 1998 г., когато трима членове на Ръководното тяло и техните съпруги присъстваха на исторически конгреси в Куба. Тяхното любезно отношение и уважение към властите много повече ги убеди, че сме политически неутрални, отколкото всичко, което ние им казахме на официалните ни срещи с тях.

Понякога обаче единственият начин да получим справедливост, е да се обърнем към съда. (Флп. 1:7) Например десетилетия наред властите в Европа и в Южна Корея не признаваха правото ни да отказваме военна служба. В резултат на това около 18 000 братя в Европа и над 19 000 братя в Южна Корея бяха изпратени в затвора заради отказа си от военна служба по съвест.

На 7 юли 2011 г. ЕСПЧ излезе с историческо решение по делото „Баятян срещу Армения“, което задължава всички европейски държави да осигуряват възможност за алтернативна служба на тези, които отказват военна служба заради вярванията си. На 28 юни 2018 г. подобно решение взе и Конституционният съд в Южна Корея. Тези победи нямаше да бъдат възможни, ако дори само някои от младите ни братя бяха направили компромис.

Правният отдел в световната централа и Правните отдели по света неуморно се трудят в полза на интересите на Царството. За нас е чест да защитаваме братята и сестрите ни, които се сблъскват с преследване от властите. Дори когато не спечелим дадено дело, все пак даваме свидетелство на управители, царе и народи. (Мат. 10:18) Съдиите, представителите на властта, медиите и обществото като цяло чуват стиховете, които включваме в устната и писмената си защита. Така искрените хора могат да научат кои са Свидетелите на Йехова и на какво основават вярванията си. В резултат на това някои приемат истината.

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЙЕХОВА!

През последните 40 години имам привилегията да си сътруднича по правни въпроси с различни клонове по света и да се явявам пред различни висши съдилища и държавни служители. Много обичам сътрудниците си в Правния отдел в световната централа и в Правните отдели по света. Животът ми е наистина богат и удовлетворяващ!

Елизабет лоялно и с любов ме подкрепя вече 45 години както в добро, така и в лошо. Възхищавам се на издръжливостта ѝ, въпреки че има заболяване, което потиска имунната ѝ система и ограбва силите ѝ.

Лично се убедихме, че силата и успехът не зависят от нашите способности. Както казал Давид, „Йехова е сила за народа си“. (Пс. 28:8) Наистина, „битката принадлежи на Йехова“!