Вълнуващ живот в службата за Йехова

ИЗРАСТВАМ В РАЗДЕЛЕН ПО ВЯРА ДОМ

Роден съм през 1934 г. Родителите ми са швейцарски имигранти, които се преместили в Тиминс, миньорски град в Онтарио (Канада). Около 1939 г. майка ми започна да чете списание „Стражева кула“. Освен това посещаваше събранията и вземаше и мене и шестте ми братя и сестри със себе си. Скоро след това стана Свидетелка на Йехова.

На баща ми това не му хареса, но майка ми обичаше истината и беше решена да е лоялна на Йехова. Въпреки че той я обиждаше, тя винаги се отнасяше мило и уважително към него. Майка ми не се отказа от истината дори когато в началото на 40-те години дейността на Свидетелите на Йехова беше забранена в Канада. Нейният хубав пример помогна на нас децата също да приемем истината. За щастие, с времето баща ми промени нагласата си и започна да се отнася по-мило с нас.

ЗАПОЧВАМ ЦЕЛОДНЕВНА СЛУЖБА

През лятото на 1950 г. присъствах на конгреса „Растежът на теокрацията“ в Ню Йорк. Там се запознах с братя и сестри от цял свят и чух вълнуващи интервюта на завършили Гилеад. Всичко това много ме насърчи и бях твърдо решен да започна целодневна служба. Затова веднага щом се прибрах вкъщи, подадох молба за редовен пионер. Но братята от клона в Канада ме насърчиха първо да се покръстя. Така и направих! Покръстих се на 1 октомври 1950 г. и месец по-късно станах редовен пионер. Първото ми назначение беше в Капъскейсинг — град, който беше доста далеч от семейството ми.

През пролетта на 1951 г. от клона поканиха Свидетели, които говорят френски, да се преместят в провинция Квебек, където имаше голяма нужда от проповедници. Тъй като от малък знаех и френски, и английски, приех поканата и бях назначен в Руин. Не познавах никого там. Както споменах в началото, единственото, което имах, беше един адрес. Но нещата се подредиха добре. С Марсел станахме добри приятели и 4 години се наслаждавах на службата в Квебек. Междувременно станах специален пионер.

ГИЛЕАД И НЕИЗПЪЛНЕНИ ОЧАКВАНИЯ

Докато бях в Квебек, получих покана за 26-ия клас на Училището Гилеад в Саут Лансинг (Ню Йорк). Бях много развълнуван. Завършването беше на 12 февруари 1956 г. и получих назначение в Гана,b Западна Африка. Първо обаче трябваше да се върна в Канада за кратко, за да си подготвя необходимите документи.

В крайна сметка вместо 2-3 седмици се наложи да остана в Торонто цели 7 месеца. През това време бях настанен при семейство Крипс. Така опознах дъщеря им Шийла и се влюбихме. И точно когато мислех да ѝ предложа брак, си получих визата. Двамата се молихме по въпроса и решихме, че все пак ще отида на назначението си. Разбрахме се да си пишем писма и да видим как ще се развият нещата в бъдеще. Не беше лесно, но след време разбрахме, че е било правилното решение.

След месец пътуване с влак, товарен кораб и самолет най-накрая пристигнах в Акра (Гана). Бях назначен да служа като областен надзорник. Това включваше да пътувам из Гана, както и съседните страни — Бряг на слоновата кост (днес Кот д’Ивоар) и Тоголанд (днес Того). През повечето време пътувах сам с един джип, който ми беше осигурен от клона. За мене беше удоволствие да посещавам братята.

През уикендите посещавах окръжните конгреси. Нямахме конгресни зали, затова се строяха временни навеси от бамбук и палмови клони, които да ни пазят от изгарящото слънце. Тъй като нямаше хладилници, братята колеха животни наблизо, за да има достатъчно храна за всички присъстващи.

На конгресите имаше и някои забавни моменти. Веднъж, докато брат Хърб Дженингс,c който също беше мисионер, изнасяше доклад, един млад бик се втурна между сцената и публиката. Хърб спря да говори, а животното изглеждаше много объркано. За щастие, четирима силни братя го хванаха и го отведоха, докато всички им ръкопляскаха.

През делничните дни прожектирах филма „Обществото на новия свят в действие“ в близките села. За целта опъвах бяло платно между два стълба или две дървета. Много от хората за първи път гледаха филм и всички изключително много се радваха. Когато виждаха кадри как хората се покръстват, всички ръкопляскаха бурно. Този филм им показа ясно, че ние сме обединена световна организация.

През 1958 г., след около 2 години в Африка, присъствах на международния конгрес в Ню Йорк. Много се радвах, че ще мога да се видя с Шийла. Тя беше дошла от Квебек, където служеше като специална пионерка. Редовно си пишехме писма, но сега, като най-сетне бяхме заедно, ѝ предложих да се оженим и тя прие. Писах на брат Нор,d за да питам дали и тя може да посети Гилеад и след това да дойде с мене в Африка. Той се съгласи. След като Шийла най-накрая пристигна в Гана, се оженихме в Акра на 3 октомври 1959 г. Йехова наистина ни благослови, че го поставихме на първо място в живота си.

СЛУЖИМ ЗАЕДНО В КАМЕРУН

През 1961 г. ни преместиха в Камерун. Бях много зает, тъй като братята ме помолиха да помогна със сформирането на нов клон. Получих ново назначение като служител на клона и имах много да уча. През 1965 г. разбрахме, че Шийла е бременна. Признавам си, че не ни беше лесно да свикнем с мисълта, че ще ставаме родители. Но тъкмо когато започнахме да се вълнуваме и да правим планове за връщането ни в Канада, се случи нещо ужасно.

Шийла загуби бебето. Лекарят ни каза, че е било момченце. Въпреки че това се случи преди повече от 50 години, никога не го забравихме. Беше ни много мъчно, но все пак решихме да останем на назначението си, което много обичахме.

Братята в Камерун често бяха преследвани, защото оставаха политически неутрални. Беше особено трудно по време на президентските избори. На 13 май 1970 г. най-големият ни страх се сбъдна, защото дейността ни беше официално забранена. Правителството конфискува красивия ни новопостроен клон, а бяха минали едва 5 месеца от преместването ни. В рамките само на една седмица всички мисионери бяхме изгонени от страната. Не ни беше никак лесно да оставим братята и сестрите, защото много ги обичаме и се притеснявахме как ще се справят.

Прекарахме следващите 6 месеца в клона във Франция. Правех каквото мога, за да се грижа за братята в Камерун. През декември се преместихме в Нигерия, защото клонът там започна да се грижи за Камерун. Братята и сестрите в Нигерия ни приеха сърдечно и с радост служихме там няколко години.

ТРУДНО РЕШЕНИЕ

През 1973 г. бяхме изправени пред изключително трудно решение. От известно време Шийла се бореше със сериозни здравословни проблеми. Докато бяхме в Ню Йорк за конгрес, обляна в сълзи, тя ми каза: „Просто не мога повече. Постоянно се чувствам зле и съм изтощена.“ Шийла ме подкрепяше повече от 14 години, докато служихме в Западна Африка. Толкова се гордеех с вярната ѝ служба! Но трябваше да направим някои промени. След като обсъдихме ситуацията и се молихме горещо, решихме да се върнем в Канада, за да се погрижим за здравето ѝ. Да оставим назначението си и целодневната служба, беше най-трудното и мъчително решение в живота ни.

След като пристигнахме в Канада, започнах работа при един стар приятел, който имаше автокъща в едно градче на север от Торонто. Наехме апартамент, купихме мебели втора употреба и така уредихме всичко, без да вземаме заеми. Решихме да живеем скромно с надеждата някой ден отново да сме в целодневната служба. За наша изненада това се случи много по-скоро от очакваното.

Започнах да помагам всяка събота на строежа на новата конгресна зала в Норвъл (Онтарио). След време ме поканиха да служа като надзорник на тази зала. Шийла се чувстваше по-добре и смятахме, че може да се справи с новото назначение. Затова през юни 1974 г. се преместихме в апартамента на конгресната зала. Толкова бяхме щастливи отново да сме в целодневната служба!

За щастие, здравето на Шийла продължаваше да се подобрява и така 2 години по-късно започнахме пътуваща служба. Окръгът ни се намираше в канадската провинция Манитоба, която беше известна със суровите си зими. Но любовта на братята и сестрите топлеше сърцето ни. Разбрахме, че няма значение къде точно сме — важното е да продължаваме да служим на Йехова.

ВАЖЕН УРОК

След няколко години в пътуващата служба, през 1978 г. ни поканиха в Бетел в Канада. Тогава от горчив опит научих ценен урок, който никога няма да забравя. Трябваше да изнеса 90-минутен доклад на френски на едно специално събрание в Монреал. За съжаление, не успях да задържа вниманието на слушателите. След това един брат от Отдела по службата ми даде съвет за доклада. Честно казано, иска ми се още тогава да бях осъзнал, че не съм особено красноречив. Но в онзи момент не приех добре съвета. Просто смятах, че с брата сме много различни и се подразних, че е прекалено критичен и изобщо не ме похвали. За съжаление, мислех повече за начина, по който ми е даден съветът, и кой ми го дава, отколкото за самия съвет.

Няколко дни по-късно брат от Комитета на клона говори с мене за случилото се. Осъзнах, че не съм постъпил правилно, и казах, че много съжалявам. След това говорих с брата, който ми беше дал съвета, и той любезно прие извинението ми. Никога няма да забравя този урок по смирение. (Пр. 16:18) Много пъти съм се молил на Йехова за това и съм решен никога повече да не отхвърля съвет.

Вече над 40 години служа в клона в Канада и от 1985 г. имам честта да съм член на Комитета на клона. През февруари 2021 г. загубих скъпата си съпруга Шийла. Освен че ми е много мъчно за нея, имам и здравословни проблеми. Но съм толкова щастлив и зает в службата за Йехова, че „не усещам как минават дните“. (Екл. 5:20) Въпреки че съм имал някои трудности през годините, благословиите са много повече. Изпитвам огромно удовлетворение, че винаги поставях Йехова на първо място в живота си и вече 70 години мога да му служа целодневно. Моля се младите ни братя и сестри също да продължават да поставят Йехова на първо място, защото съм убеден, че това е единственият начин да имат истински щастлив живот.