Учих се от добрите примери и бях благословен

Роден съм в град Квебек във френскоезичната канадска провинция Квебек. Родителите ми Луи и Зелиа ме отгледаха с много любов. Баща ми беше стеснителен по природа и обичаше да чете. На мене ми харесваше да пиша и исках един ден да стана журналист.

Когато бях около 12–годишен, Родолф Суси, който беше колега на баща ми, ни посети с един негов приятел. Те бяха Свидетели на Йехова. Не знаех много за Свидетелите и не се интересувах особено от тяхната религия. Но се възхитих колко логично отговаряха на въпросите ни с помощта на Библията. Родителите ми също бяха възхитени, затова всички приехме библейско изучаване.

По това време учех в католическо училище. Понякога споделях със съучениците си какво научавах от изучаването си. Накрая учителите ми, които бяха свещеници, разбраха за това. Вместо да ме опровергаят с Библията, един от тях ме нарече бунтовник пред целия клас! Въпреки че се притесних, тази ситуация доведе до нещо добро, защото ми помогна да видя, че религиозните учения в училище не са в съгласие с Писанието. Осъзнах, че мястото ми не е там. С разрешението на родителите ми се преместих в друго училище.

НАУЧИХ СЕ ДА ОБИЧАМ СЛУЖБАТА

Продължих да изучавам Библията, но напредвах бавно, защото се страхувах да свидетелствам от къща на къща. Католическата църква имаше силно влияние и сурово се противопоставяше на проповедната ни дейност. Морис Дюплеси, министър–председателят на Квебек, беше в сътрудничество с църквата. Тъй като имаха неговата подкрепа, разгневени тълпи тормозеха и дори нападаха Свидетелите. Изискваше се истинска смелост да проповядваш в онези дни.

Един брат на име Джон Рей, който беше завършил 9–ия клас на Училище Гилеад, ми помогна да преодолея страха си. Джон беше много опитен, но и скромен и достъпен човек. Той рядко ме съветваше директно, но научих много от добрия му пример. Беше му трудно да говори френски, затова често ходех с него на служба и му помагах с езика. Времето, което прекарах с Джон, ми помогна да застана твърдо на страната на истината. Покръстих се на 26 май 1951 г., 10 години след първата ми среща със Свидетелите.

В малкия ни сбор в Квебек имаше предимно пионери. Техният добър пример ме подбуди и аз да стана пионер. Тъй като проповядвахме от къща на къща само с Библията, трябваше да я използваме по–умело. Затова се стараех да уча библейски стихове, с които да защитавам истината. Мнозина обаче отказваха да четат дори от Библията, ако тя нямаше официалното одобрение на католическата църква.

През 1952 г. се ожених за Симон Патри, вярна сестра от моя сбор. Преместихме се в Монреал и след една година се роди дъщеря ни Лиз. Въпреки че бях спрял с пионерската служба малко преди сватбата, със Симон се опитвахме да живеем скромно, така че да вземаме пълно участие в дейностите на сбора.

Изминаха 10 години, преди отново сериозно да помисля да разширя службата си. През 1962 г. по време на едномесечното Училище за служба на Царството за старейшини, което се проведе в Бетел, бях разпределен в стая с брат на име Камил Уилет. Пламенността му в службата наистина ми направи впечатление — особено като се има предвид, че беше женен с дете. Тогава в Квебек не беше често срещано да си и родител, и пионер. Камил обаче имаше такава цел. Докато бяхме заедно, той ме насърчаваше да обмисля обстоятелствата си. Само след няколко месеца реших отново да служа като редовен пионер. Някои смятаха, че решението ми не е разумно, но това не ме спря. Бях уверен, че Йехова ще благослови усилията ми да участвам повече в службата.

ОТНОВО В КВЕБЕК КАТО СПЕЦИАЛНИ ПИОНЕРИ

През 1964 г. със Симон бяхме назначени като специални пионери в Квебек, родния ни град, където служихме следващите няколко години. Противопоставянето в службата вече не беше толкова голямо, но все пак го имаше.

Един съботен следобед ме арестуваха в Сен–Мари, малък град не много далече от Квебек. Отведоха ме в полицейското управление и ме задържаха в ареста, тъй като проповядвах от къща на къща без разрешение. По–късно ме заведоха при съдия на име Баяржон, човек с внушителен външен вид. Той попита кой ще ме защитава в съда. Когато споменах името на брат Глен Хауa, който беше известен адвокат, съдията отвърна с раздразнение: „О, не! Само не той!“ Глен Хау беше познат като адвокат, който успешно защитава Свидетелите в правните битки. Съдът скоро ми съобщи, че обвиненията срещу мене са свалени.

Заради противопоставянето в Квебек ни беше трудно също да намерим подходящо място за събранията. Малкият ни сбор успя да намери само един стар неотопляван гараж. За да го затоплят през мразовитата зима, братята използваха малка печка. Често се събирахме край нея няколко часа преди събранието и си споделяхме насърчителни случки.

Прекрасно беше да видим напредъка на дейността през годините. През 60–те години имаше само няколко малки сбора в областта на град Квебек, в района на Кот Нор и на полуостров Гаспе. Днес на тези места има повече от 2 окръга и братята се събират в красиви Зали на Царството.

ПОКАНА ЗА ПЪТУВАЩА СЛУЖБА

През 1970 г. със Симон бяхме поканени да служим в пътуващата служба. После през 1973 г. бях назначен като областен надзорник. В онези години научих много от опитни братя като Лорие Сомюрb и Дейвид Сплейнc, които бяха пътуващи надзорници. След всеки конгрес с Дейвид разговаряхме как можем да подобрим поучаването си. Спомням си, че веднъж той ми каза: „Леонс, много ми хареса заключителният ти доклад. Беше хубав, но можех да подготвя три доклада от материала, който използва!“ Имах склонността да включвам прекалено много информация в докладите си. Трябваше да се науча да не съм толкова подробен.

Областните надзорници имаха отговорността да насърчават окръжните надзорници. Много вестители в Квебек обаче ме познаваха и често искаха да ходят на служба с мене, когато посещавах окръзите. Беше ми приятно да излизам с тях, но така не отделях достатъчно време за окръжните надзорници. Веднъж един окръжен надзорник ми припомни: „Хубаво е, че отделяш време за братята, но не забравяй, че това е моята седмица. И аз имам нужда от насърчение!“ Този любещ съвет ми помогна да съм по–уравновесен.

През 1976 г. ме сполетя неочаквана трагедия. Скъпата ми съпруга Симон се разболя сериозно и почина. Заради жертвоготовния си дух и любовта си към Йехова тя беше чудесен партньор. Да съм зает в службата, наистина ми помогна да се справя със загубата ѝ. Благодаря на Йехова, че ме подкрепяше в този труден период. След време се ожених за Каролин Елиот, пламенна англоговореща пионерка, която се беше преместила в Квебек да служи, където има нужда. Каролин е достъпна и искрено загрижена за другите, особено за онези, които са срамежливи и самотни. Тя много ме подкрепяше в пътуващата служба.

ПАМЕТНА ГОДИНА

През януари 1978 г. ме помолиха да съм преподавател в първото Училище за пионерска служба в Квебек. Бях много притеснен, защото учебната програма беше нова както за учениците, така и за мене. За щастие, в първия клас имаше редица опитни пионери. Въпреки че аз бях преподавателят, научих много от учениците!

По–късно през 1978 г. на Олимпийския стадион в Монреал се проведе международният конгрес „Победоносна вяра“. Това беше най–големият конгрес, провеждан някога в Квебек, с над 80 000 присъстващи. Назначиха ме в отдела за връзка с медиите. Разговарях с журналисти и много се радвах, че написаха хубави неща за нас. Излъчените с нас интервюта по телевизията и радиото траеха общо над 20 часа и бяха публикувани стотици статии. Даде се огромно свидетелство!

МЕСТИМ СЕ В НОВ РАЙОН

През 1996 г. настъпи голяма промяна за мене. От покръстването си служех във френскоезичната провинция Квебек, но сега бях назначен да се грижа за англоезичните окръзи в района на Торонто. Не се чувствах способен за тази задача и мисълта да изнасям доклади с разваления си английски, ме ужасяваше. Трябваше да се моля по–често и повече да разчитам на Йехова.

Като гледам назад, мога да кажа, че прекарах две прекрасни години в Торонто. Каролин с търпение ми помогна да говоря английски по–уверено. Братята също много ме подкрепяха и насърчаваха. Бързо си намерихме нови приятели.

Преди окръжните конгреси трябваше да подготвям много неща. Освен това често ходех на служба от къща на къща за около един час петък вечер. Някои може би се чудеха защо го правя точно преди натоварените конгресни дни. Но хубавите разговори в службата много ме освежаваха. И до днес проповедната дейност повдига духа ми.

През 1998 г. с Каролин ни назначиха в Монреал като специални пионери. Много години имах задачата да организирам специално свидетелстване на обществени места и да поддържам връзка с медиите, за да опровергавам погрешните представи, които хората имаха за Свидетелите. Сега с Каролин се радваме да проповядваме на чужденци, които наскоро са се преместили в Канада и искат да научат повече за Библията.

Когато мисля за изминалите 68 години като покръстен служител на Йехова, се чувствам наистина благословен. Много съм щастлив, че се научих да обичам службата и че помогнах на мнозина да приемат истината. След като дъщеря ми Лиз и съпругът ѝ отгледаха децата си, станаха редовни пионери. Нейната неугасваща пламенност в службата стопля сърцето ми. Изключително съм благодарен на събратята си, които с добрия си пример и мъдри съвети ми помогнаха да напредна духовно и да се справя с различни теократични назначения. Разбрах, че да останем на дадено назначение, е възможно единствено когато разчитаме на могъщия свети дух на Бога. (Пс. 51:11) Не спирам да благодаря на Йехова, че ми даде безценната привилегия да възхвалявам името му! (Пс. 54:6)