Препечатано със съгласието на издателите на списание „Пробудете се!“ [броят от 22 октомври 1991 г. (англ.), 3 страница] (rpn91 10/22а-BL) © 2007 Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania. Всички права запазени.

Помощ за неизлечимо болните в нашето време на технологичен напредък

ЖЕНАТА, която също е лекар, неотдавна била изправена пред извънредно мъчително изпитание. Тя гледала как 94–годишната ѝ баба умира в интензивното отделение след операция от рак, която „никога не е искала“.

Лекарката споделя: „По време на погребението плачех не толкова заради смъртта на баба си, тъй като тя беше живяла дълъг и пълноценен живот. По–скоро плачех заради болката, която тя трябваше да изтърпи, и заради това, че желанията ѝ не бяха удовлетворени. Плачех за майка си и за нейните братя и сестри, за тяхната загуба, безпомощност и разочарование.“

Може би се питаш какво би могло да се направи, за да се помогне на толкова сериозно болен човек. Същата лекарка продължава:

„Най–вече плачех заради себе си — за непреодолимото чувство на вина, което изпитвах, за това, че не успях да спестя на баба си болката и унижението, за плашещата неспособност, която почувствах като лекар поради това, че не успях да излекувам пациента, нито да облекча страданията му. По време на обучението ми не ни учеха да се примиряваме със смъртта. Болестите бяха врагът, с когото трябваше да се борим на всяка цена и с всички възможни средства. Смъртта беше загуба, или провал, а хроничните заболявания — едно постоянно напомняне за неспособността на лекаря да помогне на пациента. Уплахата, която виждах в очите на малката ми баба, докато ме гледаше, лежейки в спешното отделение, се запечата здраво в ума ми и не ми дава мира до ден днешен.“

Тази любеща внучка повдига един много сложен етичен въпрос, който засяга също медицината и правото и е обсъждан в различни съдебни зали и болници по целия свят: „Кое е най–доброто, което може да се направи за безнадеждно болните пациенти в това време на технологичен напредък?”

Някои хора са на мнение, че трябва да се направи всичко възможно от медицинска гледна точка, за да се помогне на човек, който е болен. Този възглед споделят и специалистите от Американската асоциация на лекарите и хирурзите: „Задължението на лекаря към пациента, който е изпаднал в кома или чието състояние непрекъснато се влошава, не се определя от изгледите за възстановяване. Лекарят трябва винаги да се стреми да подобри здравословното състояние на пациента.“ Това означава, че трябва да бъде осигурено всякакво лечение или медицинска помощ, които биха могли да се приложат. Дали според тебе това винаги е най–доброто за човек, който е сериозно болен?

За много хора този подход звучи разумно. През изминалите няколко десетилетия обаче технологичният напредък в областта на медицината допринесе за оформянето на една по–различна гледна точка. През 1984 г. в една епохална статия, озаглавена „Отговорността на лекаря спрямо безнадеждно болните пациенти“, екип от десет опитни лекари направи следното заключение: „Намаляването на активното лечение при безнадеждно болните пациенти е препоръчително, когато подобно лечение само би увеличило продължителността на трудния и неприятен процес на умиране.“ Пет години по–късно същите лекари публикуваха статия със същото заглавие с допълнение „Още един поглед“. Обсъждайки въпроса, лекарите направиха едно дори още по–ясно изказване: „Въз основа на това много лекари и специалисти по етика ... стигнаха до извода, че е етично да се преустанови притокът на хранителни вещества и течности при лечението на някои безнадеждно болни пациенти, които умират или се намират в безсъзнание от дълго време.“

Не можем да пренебрегнем подобни изказвания, като кажем, че това е просто теория или едно обсъждане, което изобщо не ни засяга. Много християни са били изправени пред вземането на такова трудно решение, имащо връзка с този въпрос. Дали животът на наш близък, който е безнадеждно болен, трябва да бъде поддържан от апарат за изкуствено дишане? Трябва ли да бъдат използвани венозно хранене или други методи на изкуствено хранене при безнадеждно болен пациент? Дали когато няма изгледи състоянието на пациента да се подобри, финансовите средства на даден роднина или тези на цялото семейство трябва да бъдат изразходвани напълно за лечението, което например би могло да включва транспортиране до далечен медицински център, в който са на разположение най–новите открития в областта на медицината?

Сигурно си даваш сметка, че съвсем не е лесно да се даде отговор на тези въпроси. Колкото и много да искаш да помогнеш на болен приятел или близък, ако беше изправен пред тези въпроси, несъмнено щеше да се питаш: „Какво ръководство е на разположение за християните при подобна ситуация? Къде може да се намери помощ? И което е най–важно, какво се казва в Писанието по този въпрос?“