Как ще чуят?
1. Защо понякога е предизвикателство да проповядваме, и защо трябва да постоянстваме в тази дейност?
1 Тъй като денят на Йехова наближава много бързо, е неотложно да помогнем на още много хора да получат точно познание за Бога и за неговата цел относно хората. (Йоан 17:3; 2 Пет. 3:9, 10) Понякога това може да бъде истинско предизвикателство, защото мнозина са безразлични към посланието, което носим, или ни се подиграват заради това, че проповядваме. (2 Пет. 3:3, 4) Въпреки това, имаме всички основания да смятаме, че в района ни все още има хора, които ще приемат добрата новина, когато я чуят. Но как ще я чуят, ако никой не им проповядва? (Рим. 10:14, 15)
2. Каква поука можем да извлечем от примера на Павел?
2 Когато се сблъскваме с противопоставяне: След като има хора, които искат да чуят посланието за Царството, не бива да се отказваме да проповядваме. Помисли за примера на Павел. Първият град в Европа, в който той отишъл да проповядва добрата новина, бил Филипи. Там поради лъжливи обвинения двамата със Сила били бити с пръчки и хвърлени в затвора. (Деян. 16:16–24) Това болезнено преживяване обаче не накарало Павел да спре да проповядва. Когато посетил Солун, следващият град от своята мисионерска обиколка, той ‘събрал смелост чрез Бога’, за да известява добрата новина и там. (1 Сол. 2:2) Нима примерът на Павел не показва, че имаме основателна причина да „не се отказваме“? (Гал. 6:9)
3. Какво може да накара някои хора да променят отношението си към посланието за Царството?
3 Мнозина, които са отказвали да слушат добрата новина години наред, се променят. Това може да се дължи на факта, че даден човек е засегнат от неочаквани икономически проблеми, болест, смърт на близък човек или е обезпокоен поради сведения за тревожни събития по света. (1 Кор. 7:31) Понякога срещаме хора, които искат да изслушат посланието за Царството, въпреки че когато са били малки, техните родители са се противопоставяли на добрата новина. Като продължаваме да проповядваме, даваме възможност на тези хора ‘да призоват името на Йехова’, преди да е станало късно. (Рим. 10:13)
4. Какво ни подтиква да продължаваме да проповядваме?
4 Да не се отказваме: Любовта ни към Бога и към ближния ще ни подтиква да продължаваме да проповядваме и да правим ученици в подражание на апостолите през първи век. (Деян. 5:42) Много хора днес „въздишат и плачат поради всичките мерзости“, които стават по света. (Езек. 9:4) Каква надежда и утеха могат да получат, когато чуят добрата новина! Освен това в Библията намираме уверението, че нашите усилия са угодни в очите на Йехова, дори ако повечето хора отказват да ни слушат. (Евр. 13:15, 16)